ЕС няма и не може да има отношение към кризата "Русия-Украйна"

Кризата в отношенията между Русия и Украйна бе заложена на 8 декември 1991 г. в Беловежката гора (край Брест, Белорусия), когато тримата предатели на Съветския съюз - Борис Елцин, Леонид Кравчук (президент на Украйна), Станислав Шушкевич (председател на парламента на Беларус) - съвършено произволно взеха фаталното решение да ликвидират Съветския съюз. Те подписаха споразумение за създаване на Общност на независимите държави (ОНД), в което изрично се постановява: "СССР като субект на международното право и геополитическата реалност прекратява своето съществуване".    
Беловежките споразумения са незаконни (противоконституционни) още от момента на тяхното подписване, тъй като три съюзни републики

не могат да решават въпроси

засягащи правата и интересите на другите съюзни републики. Именно такъв извод направи Комитетът за конституционен контрол на СССР в своя декларация от 11 декември 1991 година. Но Елцин и неговите беловежки съучастници плюха на Конституцията на СССР. Те упорито вървяха към своята цел - унищожаването на Съветския съюз,  въпреки произведения на 17 март същата година референдум, в който 80 процента от населението се изказват за запазването на СССР.
    Проблемът обаче бе не единствено държавноправен. Между съставляващите СССР републики съществуваха изграждани с десетилетия икономически, етнически, верски и други отношения, които не могат да бъдат решени с подписването на лист хартия от трима души. Особен вид отношения съществуваха между Русия и Украйна, които като два братски народа бяха се взаимно проникнали. В СССР, който по същество бе единна, макар и многонационална държава, границите между отделните републики (вътрешните граници) нямаха особено значение. В огромната държава те не винаги следваха съответния етнос, а икономическата и административната необходимост към дадения момент.  
Украйна бе претърпяла още от Първата световна война и особено по време на Втората световна война огромни загуби, доколкото военните действия се водеха главно на нейна територия. Съвършено естествено бе Русия да окаже пряка помощ на братския украински народ. Именно за да укрепи украинската икономика, тя предостави на Украйна силно развития в индустриално отношение Донбас - една чисто руска област. През 1954 г. към юрисдикцията на Украйна бе предадена и Кримската област, която още от времето на Екатерина Велика (1783 г.) е неразделна част от руската държава. Причината бе изцяло административна. Трябвало е да се построи Севернокримският напоителен канал, който е започвал в Украйна, но чиято разпределителна мрежа е била разположена в Русия, респ. в Кримския полуостров. За да се избегне усложненото администриране на канала от двете държави - Русия и Украйна, по предложение на Хрушчов било решено Кримският полуостров да се постави под юрисдикцията на Украйна. Това е едно, както виждаме, чисто административно решение, което няма нищо общо със съществуващите в тази част на СССР етноси. Мисля, че изкуственото разширяване на украинската територия може да се обясни и с още един фактор от международно значение. В ООН Украйна имаше заедно със СССР и Беларус право на собствен глас. Може би са смятали, че колкото една държава е по-голяма, толкова по-голяма тежест ще има и нейният глас. 
    Така или иначе, тримата предатели от Беловежката гора е трябвало да решат и оставените им в наследство от разпуснатия Съветски съюз  въпроси, и преди всичко въпроса за границите на техните държави. Наложително е било Украйна например, след като се отделя от другите съветски държави и в частност от Русия, да се прибере в своите собствени етнически граници. Недопустимо е, след като се отделяш от една държава, да продължиш да запазваш за себе си огромни части от нейната територия. Това просто е

вид грабеж със задна дата

който обаче и тримата гробокопачи на Съветския съюз се направиха, че не виждат. Елцин, който пръв е трябвало да постави въпроса за възстановяване целостта на руската държавна територия, респ. за връщането на предоставените преди време на Украйна руски земи, изобщо не е проявил интерес към този въпрос. Той се е интересувал единствено от своята собствена съдба. Така намиращите се в Украйна чисто руски земи остават - странно как! - с години непотърсени от Русия. Та чак до вчера.
    Нямаше как наистина Русия да не постави някой ден въпроса за възстановяване на суверенитета си върху чисто руските области, оказали се временно в границите на украинската държава. Този въпрос имаше не само своите общи основания - всеки има правото да си иска това, което е негово, но и някои възникнали през последните години специфични основания. Майдановска Украйна заяви своето намерение да се присъедини към Европейския съюз, че дори и към НАТО. Това бе вече нетърпимо. Бе невъзможно Русия да се съгласи в Севастопол да акостират американски самолетоносачи, а непосредствено на нейните граници да се инсталират американски, респ. натовски ракетни установки. Това би било опасно не само за Русия, но и за световния мир. Необходима бе бърза реакция.
    Не чрез силата на оръжието, а чрез силата на бюлетината Крим се върна в Русия. Бях в Крим, когато там бе произведен референдумът за присъединяването на областта към Русия. Свидетелствам, че в една съвършено мирна обстановка, без присъствието на всякакви чужди войски, населението на Крим почти единодушно прие предложението да се върне в границите на своята изконна държава. И се върна. 
Продължава да стои обаче въпросът за източните области Донецк и Луганск, чието почти изцяло руско население не желае повече да търпи майдановското правителство, доминирано от крайни националисти, нагли русофоби и открити фашисти. В германския Бундестаг депутатът от "Левите" Грегор Гизи директно посочи фашистите в новото украинско правителство: "Вицепремиерът, министърът на отбраната, министърът на земеделието, министърът на околната среда и главният прокурор - това са фашисти".

Фашистите заеха важни позиции

в сектора за държавната сигурност. Те не закъсняха да покажат своето грозно расистко лице. Лидерът на фашистката партия "Свобода" Олег Тягнибок без страх и срам от хората и бога открито призова своите привърженици: "Хващайте оръжието! Борете се срещу руските свине, германците, еврейските прасета и другите отрепки!" 
От призиви майданските "демократи" преминаха към действия. Руснаците, рускоговорящите, всичко руско бе подложено на преследване, на гавра, на нечовешко отношение. Само при погрома в Одеса загинаха около 50 души, а близо сто бяха ранени.  
Руснаците, населяващи Донецката и Луганската област, се вдигнаха на въоръжена самозащита. Обявиха се за независими от централното правителство в Киев републики, създадоха своя администрация и започнаха да провеждат собствена политика. Практически отделили се от Украйна, те поискаха да се отделят от нея и юридически, с оглед на което и произведоха съответни референдуми. Най-малкото, с което двете републики ще се задоволят, е да им бъде призната автономия в границите на единна Украйна.
Киевското правителство прояви пълно неразбиране на проблема. То предприе направо терористична война срещу двете републики, избивайки хиляди невинни граждани. В своите действия Киев се радва на пълната подкрепа на САЩ и НАТО. Всъщност войната срещу Донецк и Луганск се води именно от Щатите и НАТО, а Киев е просто само тяхно оръдие. НАТО и САЩ (и особено САЩ) изпитват остра нужда от една война срещу Русия, доколкото тя със своята горда независимост е лош пример за много други държави, принудени да търпят политическия и икономическия гнет на Щатите. Една война срещу Русия ще позволи на САЩ да преодолеят тежката финансова криза, в която все повече затъват. Войната ще даде нов живот за уж процъфтяващата американска икономика. Надеждата е, че ще се повтори историята отпреди Втората световна война, когато САЩ успяха да излязат от най-тежката финансово-икономическа криза, в която някога са се намирали, благодарение тъкмо на започналата Втора световна война. Тя осигури работни места на милиони американци, тласна напред развитието на науката и техниката, осигури ръководното положение на САЩ във възникналата след войната световна  икономическа система. Можем да предполагаме, че Обама е силно изкушен от желанието да даде подобен ход в развитието на отношенията си с Русия и останалия свят. Това е повече от опасна политика, която трябва да срещне противодействието на всички миролюбиви хора по света. Решително трябва да се противопоставим на наложените на Русия различни видове санкции.    

Санкциите са вече вид война

Те са война не само срещу Русия, но и срещу всички нас. Всички страдаме от тези санкции.
В умиротворяването на страните в тежкия конфликт се включиха представители на Европейския съюз и в частност канцлерът на Германия Меркел и президентът на Франция Оланд. Но те очевидно не разбират, че кризата в отношенията между Русия и Украйна не е и не може да е проблем за държавите от Европейския съюз. Това е криза в отношенията между две суверенни държави, които довчера са се намирали в една обща държава - СССР, а днес трябва просто да поделят (да доразпределят) оставеното им от тази държава наследство. Проблемът е следователно вътрешен постсъветски, а не европейски проблем. Той трябва да бъде решен от двете бивши съветски републики. Всяка намеса отвън може само да усложни проблема, създавайки предпоставките за един още по-тежък конфликт. Без намесата на ЕС, НАТО и САЩ кризата в отношенията между Русия и Украйна отдавна щеше да бъде преодоляна. 
Трябва заедно с това да признаем, че намесвайки се в един,така или иначе, чужд за тях конфликт, някои от западните държавници проявяват определен разум. Г-жа Меркел например решително отказва да се предостави оръжие на официален Киев. Подобно на повечето германци тя носи в паметта си спомена за онова, което може да се случи с всеки, който тръгне на война с Русия. За съжаление някои политици, като например г-н Обама, продължават да се държат като хора за връзване. Да се надяваме, че те така и ще си останат вързани.