Две мнения за закона на ГЕРБ за младежта

На първо чете в парламента бе приет Закон за младежта. За гласуване в пленарната зала влязоха три законопроекта - на Министерския съвет, на Коалиция за България и на "Атака". В кулоарите на НС депутати от различни парламентарни групи коментираха, че в някои комисии се е стигнало до мнението, че е добре да се приемат и трите законопроекта, за да се извлече най-доброто от тях. Но най-напред в ресорната просветна комисия, а после и в пленарната зала, мнозинството на ГЕРБ, подкрепено от независимите, прие единствено правителствения законопроект. Той бе атакуван не само от опозицията като пожелателен и създаващ нова структура за "управление" на младежите, но не и младежка политика.
В законопроекта на КБ се предвиждаха средства за създаване на младежки центрове, подпомагане на младите семейства, възможност да извършват работа  и организации, доказали се в младежките дейности. "Атака" залагаше на идеята Студентският град да бъде обявен за кампус, подобен на тези в модерните страни. А в законопроекта на МС се разчита основно на европейски средства, без да се отделя и лев от държавата.


Валентина Богданова:
ГЕРБ показа, че не ги е грижа за младите
Всичко останало е политическо лицемерие, казва депутатът от КБ

- Г-жо Богданова, мнозинството гласува единствено проекта на МС за младежта, какво предлагахте вие?
- Законопроектът, който ние внесохме, е работен и от млади хора, като неговата основна цел беше да очертае параметрите на националната политика за младежта, в това число и основен тип дейности, които са очевиден ангажимент на държавата и на местната власт. Става дума за проблемите на жилищната политика, за социалното включване, за младежката инфраструктура, за осигуряването на информация и консултантски услуги на младите хора. Това са много важни проблеми, условията за които държавата и общините следва да осигуряват.
- Какво направи ГЕРБ?
- За огромно мое огорчение колегите от ГЕРБ не приеха, че това са ангажименти на държавата. Това е очевидно тяхното решение, след като отказаха да подкрепят текстове, които са управленска практика със своя история и традиции в България и е европейска политика за младежта.
- Нямаше ли да е по-полезно да се приемат и трите законопроекта?
- Доброто решение, което ние им предложихме, беше да подкрепим и трите законопроекта. По политиката за младежта трябва да има парламентарен консенсус. И да изясним тези текстове, които е важно да намерят място в един закон. Но очевидно разбирането за консенсус се оказа твърде смехотворно, ако цитираме колегата Моника Панайотова, която каза: "Ние ще го отвхърлим, а вие ако искате, си внесете текстовете, ние може пък да подкрепим някой от тях". Това е смешна история.
- Сериозно ли е да се разчита единствено на евросредства за младежките дейности?
- Много показателно и много несериозно се оказа решението на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която разпредели в комисията по бюджет и финанси само двата законопроекта - на Коалиция за България и на Деница Гаджева от "Атака", но не и този на Министерския съвет. Показателно е, защото щом правителството не говори за финансиране на младежката дейност, означава, че приема един формален закон, уреждащ представителството на младежките организации, които да участват в европейските проекти. Това го прави слаб закон. И ние, и колегите от "Атака" бяхме предвидили възможности, които не са някакво българско откритие. Това са действащи инструменти в много европейски страни. Не може да се разчита само на един запис, че се приема ежегодно национална програма и начинът й на финансиране, защото практиката сочи, че ако има някакъв принос във финансирането на младежката политика на ГЕРБ, те от две действащи програми, които бяха финансирани чрез националния бюджет, направиха една, а парите намалиха наполовина. Очевидно е, че тази практика ще продължи.
- 900 души за създаване на младежка организация. Възможно ли е?
- Това е едно твърде лошо решение. Твърдението на колегите от ГЕРБ, че по този начин се слага ред, не е вярно. Защото когато предвиждаш, че национално представителна може да бъде само младежка организация, която включва минимум 900 човека, означава, че припознаваш като национално представителни само младежките организации на политическите партии. Това означава, че нито една младежка кауза, припозната като национална, не може да получи признание. Нещо по-опасно - вадим от възможността да участват със свои проекти организации, които са доставчици на услуги за младежта, които имат добра практика, които работят много успешно, просто по едни количествени критерии. За мен това е съвсем преднамерено законово изискване, чиято цел е да ограничи възможностите за кандидатстване.
- Какво каза ГЕРБ на младите хора?
- С приемането на този закон ГЕРБ всъщност се изправиха срещу една голяма група млади хора, които се чувстват активни. Показаха, че за огромната част от младежите грижата я няма. И че става дума просто за политическо лицемерие.


Ивелин Николов:
Това не е закон, а декларация
Инатът на мнозинството е основан на липса на възможности, нисък професионализъм и интелект, смята депутатът от КБ

- Г-н Николов, мнозинството гласува единствено правителствения законопроект за младежта, а какво предлагахте вие?
- Правителството предложи един законопроект, в който бяха изчистени всички механизми за решаване на политика и за решаване на проблеми. Както в личен разговор каза един от депутатите от ГЕРБ, това е законопроект, който няма да създаде проблеми на Симеон Дянков и на Министерството на финансите и по-лесно ще мине през парламента. Ние предлагахме в закона освен пожеланията, че държавата и общините трябва да се грижат за младежта, да има конкретни механизми и за финансиране на младежките дейности, и за младежката инфраструктура, и за изграждане на младежки центрове, и за жилищната политика за младите семейства и още редица текстове, които бяха отхвърлени. Най-същественото беше, че всяка година държавата трябва да заделя определени средства и това да се фиксира в Закона за държавния бюджет. Какво се получи като резултат - най-вероятно следващата седмица парламентът ще приеме окончателно закон, който е само пропаганден, който има само пожелателни текстове и който няма да върши работа на никого, защото едни хора ще пишат едни стратегии и това ще бъде политика за младежта.
- Сериозно ли е да се разчита единствено на евросредства за младежките дейности?
- Разбира се, че е несериозно. Защото всяка държава определя своите финансови разходи и своите приоритети. Това означава, че когато даваш от държавния бюджет много пари за полиция, за други направления, но се отказваш да даваш за младежи и те трябва да кандидатстват само за европари, това не е държавна политика. Още повече всички грамотни хора знаем, че за да се използват пари от европейски фондове, държавата трябва да заделя средства за съфинансиране. То също липсва. Тъжното е, че на инат отказаха да подкрепят законопроектите на опозицията, макар да твърдяха, че са качествени. И след като остро се противопоставихме на техния подход, пак на инат съкратиха срока между двете четения на закона на три дни, само и само да покажат, че ще направят това, което са си решили.
- Защо пак инат?
- Този инат, според мен, е основан на нисък професионализъм, нисък интелект и липса на възможности. Когато не можеш да измислиш нещо умно, се държиш като разглезено дете в начална възраст - тропаш с крак и казваш: "Нека да мине на моята". Очевидно е, че за тях този закон не е важен. Важно е само да оповестят пред медиите, че го има.
- 900 души за създаването на младежка организация. Не са ли много?
- Измислено е отдавна, има европейска практика - организации, които са многочислени,  участват с мнение при формиране на политика. Но иначе се дава възможност да се финансират дейности и услуги на всички организации, които са доказали, че имат възможности в този тип работа. Защото аз съм на мнение, че има организации с по 1000 души, които не могат да изпълнят един качествен проект за млади хора, а има и такива от 10 души, които могат и са го доказали с качествени проекти. На практика на условията на закона сега ще отговарят 3-4 младежки организации и това са тези на основните парламентарни партии - ГЕРБ, БСП, ДПС и Младежкият червен кръст, който получава финансиране по още два закона. Никой друг! Без финансиране са оставени младежките организации, които на практика извършват качествени услуги за  младежта през последните години - като Националния алианс за работа с доброволци, Балканския младежки фестивал, Националната асоциация "Дебати"... Мога да изброя поне 20 организации, които са много полезни за жизненото и кариерното развитие на младите хора.
- Какво каза ГЕРБ на младите?
- В големите организации членуват не повече от 1 процент от младите хора. Това означава, че законът не се отнася за 99 процента от младите в България. Тоест управляващите си направиха закон, който, от една страна, е пропаганда, а от друга, 1 процент от младите хора чрез своите представители ще се борят за евросредства. Идеята за закон за младежта е десетилетна, много полезни механизми трябваше да влязат. Ние сме единствената европейска страна без такъв закон и накрая се приема едно недоносче, което на никого няма да върши работа. Само за пример - в България все още не е регламентирано младежкото доброволчество и хората, които ходят по международни бригади и до днес са без документи. Този закон се опитва да  регламентира това, но в него липсват три основни текста - за осигуряването на тези хора (в цяла Европа е незаконно да се работи, без да си осигурен), липсва командироването на младите хора и, не на последно място, липсва доброволческата книжка, която удостоверява качествата на човека и с която той може да кандидатства за работа. Приети са само пожелателни текстове, че в България трябва да има младежко доброволчество. Това не прилича на закон, а на декларация.