Домът на Островски

"Малий театър!... Това е руската Академия на науките! Това е колегия на безсмъртните!", така възкликва известният театрален критик и писател Александър Амфитеатров след една от премиерите на прочутия театър. И наистина Малий театър в Москва още от създаването си през 1824 г. и до днес, когато отбелязва своя 255-и сезон, е не само един от най-старите драматични театри в Русия, но и носител на най-добрите традиции на националното театрално изкуство и актьорска школа.

Паметникът на А. Н. Островски пред Малий театър

Неофициално наречен Домът на Островски, през годините на съществуването си театърът поставя основите и развива характерните особености на руското драматично изкуство именно чрез пиесите на А. Н. Островски и на други национални класици. През 1806 г. със специален указ се създава Императорски Московски театър, в който са включени балетно-оперна и драматична трупа, като едни и същи артисти можели да участват и в оперни, и в драматични представления. Театралните зали се наричали съответно "големия" и "малкия" театър и били свързани с подземен проход. Както се вижда, станалите прочути по-късно имена на Болшой театър и Малий театър тогава отбелязвали единствено размерите на двата театъра, разположени на един от централните площади на Москва.
Сградата на Малий театър, пред която през 1929 г. е поставен паметник на А. Н. Островски, е изградена по проект на архитекта О. Бове, а първото представление според обявата във в. "Московски ведомости" е съставено от "увертюра на композитора А. Н. Верстовски и новото драматическо представление-балет "Обетът на рицаря". Така започва историята на тази прочута трупа, в която винаги на първо място е поставено високото актьорско майсторство и почитта към националната класика.
Още приживе на поета Малий театър създава първите сценични версии на произведенията на Пушкин "Руслан и Людмила" (1825 г.), "Бахчисарайски фонтан" (1827) и "Цигани" (1832). Важно събитие в театралния живот на страната става и постановката на "От ума си тегли" на Грибоедов, която след години на забрана от цензурата е изиграна цялостно именно на сцената на Малий театър с участието на двама от най-големите майстори на московската сцена - Михаил Шчепкин в ролята на Фамусов и Павел Мочалов в ролята на Чацки. За сцената на прочутия с високото си изкуство театър пишат своите пиеси автори като Гогол, Тургенев, който създава пиесата "Ерген" специално за Михаил Шчепкин, А. Сухово-Кобилин и, разбира се, А. Н. Островски, който е написал всичките си 48 пиеси специално за актьорите на Малий театър.
Писателят И. А. Гончаров в писмо до Островски отбелязва: "Едва след вас ние, руснаците, можем с гордост да кажем: "Ние имаме свой руски национален театър". И днес в основата на репертоара на театъра са пиесите на Островски "И най-мъдрият си е малко прост", "Лес", "Последна жертва", "Вълци и овце", "Свои хора сме, ще се разберем".
В актьорското изкуство на Малий театър винаги са се съчетавали две основни линии - дълбокият жизнен реализъм, чийто основоположник е Шчепкин, и пламенният романтизъм, чийто най-добър представител е Мочалов. Реализмът и романтичната героика, характерни за подчертано ансамбловата игра на актьорите от театъра, завладяват чувствата и въображението на публиката и неслучайно през ХIХ век, когато е апогеят на майсторството и влиянието на Малий театър, той е наричан "втори Московски университет", подчертавайки важната възпитателна роля на неговото изкуство.
На сцената на театъра винаги са блестели имената на големи актьори, превърнали се във властелини на мислите и чувствата на хората от своята епоха като пламенната М. Н. Ермолова, уникалния Пров Садовски, романтичния Ленски през ХIХ в., или Игор Илински, Михаил Жаров, Борис Бабочкин, Михаил Царьов, Елена Гоголева, Елина Бистрицка в по-ново време. Своеобразна визитна картичка на театъра става драматичната трилогия на А. К. Толстой, разкриваща историята на руската държавност с пиесите "Цар Иоан Грозни", "Цар Фьодор Иоанович" и "Царь Борис", представени преди години и у нас.
През всичките години на своя напрегнат и плодотворен творчески живот трупата на Малий театър запазва приемствеността, съхранява, ревностно пази и творчески развива най-добрите реалистични традиции на най-стария руски театър. Творческият метод се усъвършенства, създава се сценична школа и голямото изкуство на този "малък" театър придобива онези неповторими черти, които позволяват да се говори за особеното значение на Малий театър в историята на театралното изкуство.
Малий театър остава театър, принципно традиционен, изграждащ репертоара си най-вече на основата на националната и световната класика, което до голяма степен му придава статута на национален театър. Неслучайно именно на Малий театър принадлежи идеята за създаването на Международен фестивал на националните театри, в рамките на който трупи от различни страни представят на сцената на най-стария московски театър свои спектакли, създадени в руслото на националното изкуство.
Днес Малий театър продължава да е жив, жизнен и активно работещ театрален организъм, който успешно съхранява традициите и също така успешно приема предизвикателствата на съвременността. На двете сцени, с които разполага театърът, всеки сезон има 4-5 премиери. Най-новите заглавия са "Влюбените" от Карло Голдони, постановка на италианския режисьор Стефано ди Лука, "Сънят на героинята" от Ал. Галин, постановка на А. М. Галин и първата среща на театъра с творчеството на Михаил Булгаков - постановката на В. Драгунов "Молиер", в която главната роля се изпълнява от ръководителя на театъра - актьора Юрий Соломин.