Безнаказано предателство

Англоманията е обсебила и днешната песенна детска България. Това тревожно и погубващо нашествие в националната духовна идентичност безпокои и стряска здравомислещите. И за съжаление необуздаемата вълна нахлува безпрепятствено и безнаказано, при това доста гостоприемно, в света на електронни и печатни медии с откритото или мълчаливо съпричастие на оторизираните официални и компетентни държавни органи. Особено драстично и арогантно е поведението на много от телевизиите и радиата. А здравият разум не може да продължава да бъде безразличен, когато англоезичната песен и музика задушават и обричат на погубване не само музикално-певческото ни изкуство за възрастни, но и ограбва години наред българското детство, лишавайки го от патриотичен въздух и атмосфера. Неособено завидна е ролята в това отношение на всевъзможните телевизионни формати, в които участват внушителен брой деца. А този пагубен процес на отродяване, както се изразяваше навремето Николай Хайтов, не престава да ни

отдалечава от българщината

Показателен е финалният етап от националната селекция за избиране на българско дете, което ще представя страната ни на предстоящата конкурсна надпревара на Детската Евровизия, която ще се проведе на 21 ноември т.г. в столичната зала "Арена Армеец". Главен инициатор и организатор при селекцията на децата е Би Ти Ви. С други думи - частна телевизия си присвоява правото да определя кое дете има достойнствата да представя България на сцената на детска музикално-певческа Европа. Къде са БНТ, БНР, Министерството на културата? "Ами то няма такова!" - отговаря, възмутен и огорчен, големият ни музикален композитор Тончо Русев. И може би това развързва ръцете на Слави Трифонов да се вживява в ролята на първа инстанция и да налага вкуса си на своите колеги от журито Евгени Димитров и Орлин Павлов, които познават добре кухнята на това изкуство.
И журито, и децата биха спечелили много, ако бяха привлечени за оценители висококвалифицирани специалисти, композитори, преподаватели с респектиращ интелектуален ръст в днешния ни музикален свят. Но те изглежда са недостойни за подобен жест. Несръчното менторстване като че ли отдавна е прехвърлило границите на всякаква толерантност, а обществото ни е заставено стоически да търпи в условията на криворазбраната ни демокрация.
За съжаление изключително отговорната селекция на моменти въвличаше крехките детски души в не особено прилични за възрастта им преживявания. Но нали всичко трябва да бъде шоу... В тон с "ценните естетически възгледи" немалко усилия полагаха и двамата водещи на събитието - Петя Дикова и Борис Солтарийски.
Всъщност нещата опират до нещо много по-съществено и значимо, което очевидно най-безотговорно се подценява, а то има опасни последици за изконните ни духовни стойности. Недоумявам как години наред към участниците в тези телевизионни състезания не се предявяват важни критерии. Да си припомним изискванията на най-голямото ни музикално събитие "Златният Орфей", което безнаказано наскоро беше погребано в навечерието на неговото 50-то юбилейно издание. С него се разправяха по най-брутален начин самозабравили се търговци и никому не е потърсена отговорност. И тази недостойна варварска гавра е последвана от позорно мълчание от страна на компетентни държавни органи. Сякаш нищо не се е случило и не е нанесен удар на родната култура. Но това е друга тема... Всички добре си спомняме красивото българско звучене в Слънчев бряг.
А почувствахме ли

езика на Ботев, Вазов, Яворов

Смирненски, Вапцаров и редица други забележителни творци на родното слово в благородната надпревара на млада талантлива България? Да си призная не само аз, но и хиляди телевизионни зрители изпитахме чувство на национална гордост, че българската земя ражда и отглежда такива надарени деца. Човек не може да не потръпне от вълнение и да не се възхищава, когато чува прекрасните изпълнения на Мария Маврова, Павел Матеев, Симона Иванова, Лора Герджикова, Гергана Тодорова, Иван Симеонов, Андреа Начева, Филип Филчев, Радко Петков, Елеонора Иванова, Диляна и Костадин Дянкови, Габриела Йорданова. Габриела даде достоен урок на всички, че трябва да се пеят български песни. Нейното изпълнение на любимата песен по музика на именития ни композитор Митко Щерев от филма на Въло Радев "Осъдени души" беше наистина блестящо и завладяващо. Неслучайно възторгна многохилядната аудитория, която заслужено нареди малкото русенче на най-високия пиедестал в този детски музикален конкурс. И се надявам, че то ще даде всичко от себе си за достойно представяне, по примера на Крисия от Разград, на наближаващата детска песенна надпревара в София. Нейният успех се оцени високо от многохилядната културна общественост, която умее и знае да цени рожбите на българския талант.
Основателна тревога предизвика лавината англоезични любовни песни, от които се задъхва въпросният конкурс, създаващ обидно впечатление, че децата ни са загърбили песните на своята възраст и по този начин се лишават от възможността да изживеят пълноценно неповторимите щастливи мигове на своето детство. Този въпрос едва ли си го задават и техните родители, които дават мило и драго, хвърлят оскъдните си средства, за да се радват на просперитета на своите рожби. Десетки музикални педагози не щадят усилия и способности, за да приучат малките си възпитаници как най-сполучливо да подражават, при това доста артистично, на превъзнасяни до небесата

"звезди" от Запада,

за да спечелят благоразположението на журито. Инак как да си обясним, че от 12-те участници на финала десетина се явиха с изключително трудни за възрастта им англоезични любовни песни. Както се очакваше, специалистите от тройката оценители ги обсипваха с дъжд от суперлативи. А децата наистина заслужават нашия поклон като изпълнители с невероятното си дарование, но никому не направи неприятно впечатление, че се леят толкова много песни на езика на великия Шекспир, с който за жалост са на "вие" и височайшите оценители. Може би претеглят поднесеното като достойнство само в мелодиен аспект?
Изглежда се забравя, че на Детската Евровизия 2015 България трябва да бъде представена от мелодична и високохудожествена българска детска песен. Защо не се даде насока предварително на децата? Заживявам с мисълта, че е в ход престъпна стратегия, насочена към обезлюдяване, икономическо зазобване и духовно претопяване на България под настойчивия възглас да ставаме граждани на света. И никой не се трогва.
Къде са държавните институции? Къде е изчезващата ни държава, която все повече губи позиции в икономическото и духовното битие на нашия съвременник, оставяйки целенасочено кардинални проблеми на нашата съвременност да се решават от една частна телевизия например? "В момента - споделя, дълбоко обезпокоен не от вчера, Тончо Русев - сме обект на едно безнаказано предателство, което съзнателно и продажно срива прекрасните ни национални ценности." Тези думи трябва да стреснат най-сетне онези, които все още не предчувстват угрозата, надвиснала смъртоносно над духовното бъдеще на родината ни.



Габриела Йорданова даде достоен урок на всички, че трябва да се пеят български песни


Според Тончо Русев сме обект на безнаказано предателство, което съзнателно и продажно срива прекрасните ни национални ценности


Крисия