Без надежда
/ брой: 184
Джуни АЛЕКСАНДРОВА
Ужасяващ грохот от допира
на стоманени релси с колела,
настойчиво бумтене на мотори,
яхнати от нереализирани мъже,
летящи лимузини на мамини синчета,
готови да те пометат,
хорска гмеж със миризма на пот
по тролеи и трамваи,
ядни и проклети погледи
като в престрелка се сипят безпочивно,
клошари със свойте вещи натоварени
се блъскат в теб,
и просяци сакати, с ръце протегнати,
се молят за парчето хляб,
а други бледолики, с хлътнали очи,
надежда търсят в наркотика.
По разнебитените тротоари
избавлението търсиш вкъщи,
но глутница квартални кучета те дебнат,
за да те доръфат.
И уморена, омерзена и отчаяна,
се свличаш във креслото, но срещаш
самовлюбени и мазни политици,
нахълтали в дома ти от екрана,
ослепели за човешки драми и трагедии,
нахално обясняват - до погнуса,
как пенсии не свалят и данъци не вдигат...
О, Господи, ще има ли спасение
за малкия човечец,
безжалостно до оглупяване
затънал в тази безнадеждност!