Еднакви по чиновническо разпореждане

Латинка Ковачева

По силата на всички действащи нормативни документи в системата на народната просвета учениците с интелектуални затруднения принудително се интегрират в общообразователните училища. Никой не оспорва и не бива да оспорва международните конвенции, харти и други видове документи, приети в тази насока. В тях се налага правото на всички деца и ученици да имат равен достъп до обучение и образование, съобразени с техните индивидуални затруднения, възможности и потребности.
Но интеграцията като принцип в науката специална педагогика присъства в съвременните теоретични схващания, тенденции и приложение чрез нормативните документи в практиката. Това обаче е само един от принципите на самата наука "специална педагогика". По своята същност това е типично социален принцип, който допълва в известна степен модерните тенденции за развитие на специалната педагогика.
 Всяка наука има своята основна цел. А основната цел в специалната педагогика е изграждането на система от целенасочени комплексни компенсаторни, корекционно-образователни, терапевтични и социални въздействия, съобразени с индивидуалните възможности и потребности на децата с интелектуални затруднения, с цел постигане в максимална степен на достойна и ефективна образователна, професионална и социално-трудова реализация.
В действащите нормативни документи (Наредба 1 на МОМН за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания от 23.01.2009 г.) деца и ученици със СОП са: с умствена недостатъчност; с множество увреждания; с увреден слух; с нарушено зрение; с ДЦП; с аутизъм; с хронични заболявания; с речево - говорни проблеми; с поведенчески проблеми; с обучителни трудности; с комуникативни нарушения. Всички те са обединени в понятието СОП.
В науката педагогика, в специалната педагогика и в световните педагогически практики са създадени и утърдени специфични методики за обучение, възпитание, рехабилитация, корекция и компенсация. За всяко нарушение (увреждане) в България е създадена специфична методика, възпитание, рехабилитация, корекция и компенсация.
Като се спазва нормативната уредба в нашата страна, се извършва тотална интеграция - всички деца и ученици се интегрират в масовите детски заведения и в общообразователните училища.

Закрита бе единствената специална детска градина

в София, която извършваше специализираното обучение и рехабилитация на деца от цялата страна с множество увреждания и аутизъм.
През последните 20 години в системата на специалните училища настъпиха промени от различно естество. Изведоха се учениците с лека умствена изостаналост, социално занемарените и децата от ромски произход. Намали се броят на помощните училища и сега те наброяват 43. В тях се обучават ученици с умерена умствена недостатъчност и множество увреждания.
Някои от корифеите на нормативните творения на образователното министерство биха опонирали, че понятието "задължително" не се съдържа нито в Закона за народната просвета, нито в Правилника за приложение на този закон, нито в прословутата Наредба 1 за обучението на деца и ученици в специалните училища. А как може да се тълкуват текстовете, че в помощните училища се обучават само ученици с умерена и тежка степен на умствена изостаналост - това означава, че напълно е изключена възможността за децата и учениците с лека степен на интелектуални затруднения да имат право на специализирано обучение.
Приемането на деца в помощните училища се извършва след оценка на потребностите и възможностите на детето от екип за комплексно педагогическо оценяване към РИО, но след оценката този екип препоръчва вида обучение, а родителите решават къде да запишат своето дете. Последствията от това недоглеждане са обучение на ученици с умерена умствена недостатъчност и множество увреждания в общообразователното училище.
 Това е само една част от

сбърканата интеграция

на деца със СОП, а другата е: при представянето на детето/ученика, заедно с неговите родители пред експертната комисия за педагогическо оценяване се представя документ от ТЕЛК или РЛКК с вече поставена медицинска диагноза за неговите интелектуални възможности. Когато поставената диагноза е лека степен на интелектуалните затруднения, комисията няма никакъв изход, освен да определи детето за интегрирано обучение, тъй като всички гореизброени нормативни документи категорично забраняват обучение в специални обучителни институции. Но в същото време всичките тези нормативни документи не отчитат, че леката степен на интелектуални затруднения е в твърде широк диапазон - от граничната (твърде размита) зона, до умерената зона.
Много често медиците се презастраховат, като в по-ранна възраст се въздържат да вписват по-тежки диагнози, като в тези случаи децата/учениците по силата на всички нормативни документи и инструкции

задължително попадат в общообразователни институции

Това вече е естествена преграда пред тях и води до абсолютна невъзможност за провеждането на така необходимите ранни прецизни диагностични корекционни, компенсаторни и други специализирани педагогически въздействия.
От друга страна, трябва да се има предвид и това, че в науката психиатрия и респективно в диагностиката, на практика съществуват, първо, оценка на нивото на интелектуалните възможности за обучение и второ - диагностика и прогноза за възможностите на детето/ученика за социална адаптация. Тези два елемента на психиатричната диагностика много често не се покриват един с друг и на практика се получава, че ученик с добра социална вградимост категорично не може да се справи с обучителните дейности, както и обратното - ученик с определени обучителни възможности трудно се справя със социалната адаптация.
Ето защо в нормативните документи трябва

да не съществуват императивни клаузи

които отпращат детето с лека умствена изостаналост за обучение в общообразователна институция и прекратяват възможността му за достъп до ранна специализирана диагностика, корекция, компенсация и в последствие достойна професионална реализация.
В случая не се ли нарушават правата на учениците и техните родители да имат възможност за информиран избор според потенциалните възможности за обучение в зависимост от индивидуалните потребности на детето с цел реална и достойна професионална и социално-трудова реализация. На практика в България в основата на обучението на децата и учениците с интелектуални затруднения не стоят те самите, със своите интелектуални възможности и потребности, а някакви си нормативни документи, които се правят гордо от шепа нормотворци и неправителствени организации с не дотолкова научнообосновани идеи и комерсиални цели. В Западна Европа възможността за реален информиран избор е водеща и никой нормативно не ограничава правата на детето и неговите родители информирано да изберат образователната институция, където то би могло пълноценно да се обучава.
През годините се създадоха 28 ресурсни центрове за подпомагане на деца и ученици със СОП в общообразователното училище и детските заведения. Те доказаха, че:
 
са ненужни обслужващи звена

с големи разходи и големи бюджети;
- за ресурсни учители са назначени педагози без опит и квалификация - с курсове по специална педагогика;
- няма връзка и взаимодействие между директорите на специалните училища, общобразователните и професионалните училища;
- директорите на РЦ не осъществяват методическа помощ и контрол върху дейността на ресурсните учители;
- в РЦ няма материална книга и друга задължителна училищна документация, които да отчитат педагогическата дейност;
- индивидуалната програма за обучение и развитие не се приема на педагогическите съвети на общообразователните училища. Тя не дава яснота какво се случва с ученика, по кой предмет се подпомага, как завършва учебната година и по кой модел на интегриране се работи. Кога и как ученикът излиза от програмата за интегрирано обучение и как се извършва преминаването от качествена в количествена;
- ученици с ДЦП, социално занемарени, ученици от ромски произход, както и с поведенчески и комуникационни проблеми се включват групите за интегрирано обучение;
- в общообразователното училище се обучават ученици с умерена умствена изостаналост и множество увреждания;
- ресурсният учител има задължителна норма преподавателска работа 30 астрономични часа седмично - като на възпитателя и психолога, а обучава учениците чрез учебни часове.
Най-големият парадокс е, че ресурсните центрове получават стандарта за издръжка на ученика и само 10% от него отиват в общообразователното училище, а обучението, възпитанието, корекцията и компенсацията се извършва от училищен екип именно в общообразователното училище.
Изходът от тази парадоксална ситуация е в спешното въвеждане на изключително гъвкава система за обучение и специална професионално-трудова подготовка на интелектуално затруднените ученици, с ясно поставена цел, принципи, задачи и образователно-корекционни, компенсаторни и социални-трудови въздействия.
За целта е необходимо спешно да се извършат решителни корекции в две посоки :
1. Корекция на всички нормативни документи, отнасящи се до обучението на децата и учениците  с интелектуални затруднения.
2. Приемане на гъвкава система за диагностика, обучение и целенасочени специализирани педагогически въздействия с цел достойна професионална реализация.
При корекцията на нормативните документи е необходимо:
- да се даде възможност на родителите на деца и ученици с леки интелектуални затруднения информирано да избират вида на образователната институция (общообразователна или специална), където ще се обучават децата им;
- да се повиши професионалната компетентност на членовете на ЕКПО и отговорността им пред децата и учениците с цел реална преценка на потенциалните им възможности и потребности при насочване и пренасочване към съответните образователни институции;
- да се преустанови тромавата и порочна практика насочените към специалните образователни институции от ЕКПО задължително да се администрират и одобряват по незнайни критерии от министерските чиновници;
- да се регламентира в най-кратки срокове преминаването на ученика от общообразователно училище в специално, при доказана невъзможност за социална и образователна интеграция;
- да се регламентира механизмът, с който при  коригирани и компенсирани затруднения ученикът да се насочва за обучение в общообразователно училище;
- да се регламентира механизмът, по който при доказана невъзможност на ученика да се обучава по специалните учебни планове и програми в специалното училище, да преминава в социална институция.