Дядо Гуньо* пише на шефа на Световната банка

Дълбокоуважемий господин Зелик,

пише Ви дядо Гуньо, от село Голямо Ново, Търговищко. Нашто село е китно, едно таково малко, че хората се объркват, докато го намерят. Ама мене ме знаят. Щото съм дядо на ония двама хулигана братя Ружеви, дето мине не мине време понапишат нещо във вестника и после се крият дълго.
Ама аз друго Ви пиша. Заради това сега ходих да издоя кравата и да нахраня прасето (добре, че отмениха епидемията от свински грип, досега ме беше страх да го заколя, ама тази Коледа няма да му се размине) и седнах да Ви споделя какво мисля.
Извинете, г-н Зелик, че Ви пиша няколко дни след посещението Ви у нас. Забави ме хартията. Имаше едни тетрадки, ама изчезнаха. Аз знам кой ги е взел, онези хаймани - внуците преди десетина дни се завъртяха на село и тъй като възпитанието им е колкото на пияния поп постенето, взели са ги, без да питат. Търсих, търсих, само амбалажна хартия намерих. Взех да пиша писмото на амбалажа, ама си рекох, че не е прилично точно към Вас, олицетворението на световния финансов ред, такова отношение да показвам. Имахме книжарница - преди години, когато имахме и училище -  там продаваха и хартия, и химикалки. Сега трябваше да почакам зетя да дойде от града, та да ми донесе листове.
Та господин Зелик, в газетата в селската кръчма "Дивата мечка" прочетох великомъдрите Ви думи, че е важно да продължи битката с корупцията и организираната престъпност. Веднага реших, че е време за действия. Защото от думите на премиера ни, господин Зелик, аз разбрах, че Вие сте важна персона, пък и ще е грехота да ни обвинят, че заради несвършената работа в село Голямо ново, страната ни е останала без пари.
Призовах хората в кръчмата за активни действия срещу организираната престъпност. Навдигна се вълна от народен ентусиазъм, защото ние, големоновевци, сме огнени хора и като е за справяне с проблеми нямаме равни в околията. Заради това след още по едно павурче първак решихме да не чакаме, а да отидем на крака при организираната престъпност в селото - циганина Асан, оп, ще ме прощавате, рома Асан. Същият четири пъти окраде нивите с картофи и то в съучастие с престъпна група - жена му и петте му чавета. После обаче злодеят влязъл в тежка корупционна схема, като е дал чувал с картофи на пъдаря и представителят на властта се направил, че никога не е виждал рома Асанчо на къра.
Наобиколихме къщата и изведохме лицето на организирата престъпност навън. Решихме, че, следвайки думите ви, господин Зелик, с организираната престъпност трябва да подходим по-строго, и да я накараме да преспи поне една нощ в кауша. Ромът Асан обаче тогава се хвана за сърцето и каза, че получава инфаркт, загърчи се на земята, защото лумбагото му се обадило, а и сподели, че джипито му го диагностицирал с червен вятър. Тежка ситуация, господин Зелик, но решихме да бъдем безкомпромисни докрай, защото в Голямо ново сме непреклонни като Европейската комисия, когато си гласува заплатите. Вместо в мазето, заключихме Асан в кабинета на кмета, за да проявим хуманно отношение към организираната престъпност. 
Докато организираната престъпност се гърчеше в кауша, ние на смени патрулирахме пред общината и изпълнявахме заветните желания на Световната банка. Така че, господин Зелик, имате повод да се гордеете с нас, независимо че двамата ми внуци, тез хайрсъзи, ви взеха за мезе. Дядо Гуньо обаче стои зад вас и няма да позволи България да се гаври със заветите на Световната банка. Пък и ние тук, в Голямо ново, отдавна искаме да оправим селската улица, щото ямите постоянно развалят каруците и са с големината на див глиган в размножителния период, пък чухме, че вие от Световната банка пари за пътища сте щели да давате и не можем да оставим въпроса току-така.
Чета още в газетите, г-н Зелик, че капитализмът бил в криза. Хич да не се притеснявате. Аз за капитализма съдя по Петьо Гурманина. Това е най-богатият човек в селото. Баш чорбаджия. Ако той е добре, значи и капитализмът е добре. Ако той я закъса, закъсал я е и капитализмът. Днес Гурманина си е направо шест! В селото безработицата е яка и той си подбира тия, дето ще му оправят декарите. А същите тия не могат да придирят много-много на парите, защото виж - изхвърчали от полето в кръчмата. У наше село само веднъж за последните години капитализмът беше в криза. Бяха се сговорили нещо циганите и изнудваха Гурманина, когато трябваше да се берат орехите. Той им предлага по 50 ст. на килограм, те искат 70. Те искат, той не дава. "Ще ви огладнеят задниците, мангали мръсни и за 40 стотинки ще берете!", им викаше чорбаджията, ама те - не, та не. Опита се Гурманина да подкупи няколко тартора, но за учудване на цялата публика от Хоремага, не се получи. Опита се да докара цигани от съседните села, и те искат 70 стотинки. За главата се хвана човекът. Ходи из селото, посинял-позеленял. На всичкото отгоре мангалите взеха да му крадат орехите. Въртя се Гурманина седмица-две и накрая кандиса на 70 стотинки. Кризата на лицето му беше изписана. Та това беше кризата на капитализма в нашето село. Кратка беше, мина и замина. На следващата година Гурманина беше взел мерки. Докара едни тумби от девет села през десето и като видяха нашите цигани, че пазарлък не става, кандисаха и на 50 стотинки. Всичко си дойде на място.
Трябва да ви кажа още нещо, господин Зелик, че по време на битката с организираната престъпност обаче, аз дядо Гуньо, нещо си сецнах кръста, докато бях на пост и цяла неделя не можах да се мръдна от леглото. Диви болки и проклятия се разнасяха от устата ми, но всуе. Щото джипито, дето го имаме всички в Голямо ново, идва един по новолуние в селото, дава по два аспирина на всеки, убедително настоява за две заклани кокошки и после ни бие шута. Звъним му по телефона, ама той не отговаря. И така си стоим без лекар в селото. Страдаме, проклинаме, събираме билки, ама по-зле става. Господин Зелик, забелязах, че за всичко друго сте говорил, че ще давате пари, ама никак не видях да сте говорил за здравеопозването. Сигур журналята, нали двамата ми внуци и те са таквиз, знам ги какви са непрокопсаници, не са ви цитирали докрай. Щото ние тука в Голямо ново се надявахме Световната банка и едно спешно кабинетче да ни оборудва. Така де - стари хора сме, имаме нужда от лекар, пък като ви четох думите, господин Зелик, видях, че са пропуснали думите Ви за здравето.
Мислех и за училището да говоря малко. Хубаво училище бяха направили в селото, а сега в него се гонят кокошки, а тревата в двора е толкова висока, че дори и магаретата не щат да я ядат. Мислех си, че българските журналя съвсем са я ударили през просото, щото нито дума от вашите изявления за образованието не са написали. Пък ние тук четем, че в цял свят за образование се говори, не прилага на Вас, господин Зелик, да не сте казал една дума за него. Като си дойдат внуците, този път няма да им давам никаква ракия, докато не признаят защо така грозно не са ви цитирали докрай. А тук в Голямо ново имахме и хубаво читалище. Сега стои без прозорци, книгите поизчезнаха, и заради тях ви пиша. Навремето хората четяха, а с четене животът не изглежда толкова лош, олеква на душата, става й светло и дава поглед към света. А сега само мрак, вятър, абе не е работа. Сигурно и за книгите сте говорил и за това колко е важно хората да четат и да се развиват, ама тези в газетите кво ти разбират от важни работи.
Такива работи ми тежеха на душата, господин Зелик, и заради това Ви ги пиша. Следващия път ще Ви чакам лично в Голямо ново. Още отсега отделям една бутилка с ракия специално за Вас и ще следя зорко внуците да не се докопат до нея. Ще седнем, ще пийнем, пък ще Ви кажа и други неща. Светът е голям, широк, пък и хората най-добре на маса се разбират. Да си поговорим, както трябва. Колко му трябва на човек...

Останете си със здраве! Важно е.

Дядо Гуньо

село Голямо ново


P.S.

През цялото време все другарю Зелик исках да Ви наричам. Тия обръщения още не мога да ги оправя. Ама да Ви кажа, "другарю" си е по-точно. Преди години много се интересувах откъде идват думите. Научих, че "другар" идва от "друг" и от "ар". Ние в българския "ар" слагаме отзад, когато искаме да кажем, че някой човек върши някаква работа. Овчар, козар, стругар и прочие. Това преди "ар" показва с какво се занимава човека. Та "друг - ар" означава човек, който се занимава с другите хора. Вие, големите началници, това правите. Чел съм, че ако някой закъса, Световната банка веднага се притичвате на помощ. Започвате да се занимавате с него, започвате да го оправяте. Това са все другарски работи. Вие сте тук, слушате ни, говорите ни, можем да Ви пипнем. Затова "господин" спрямо Вас е неподходящо, но спазвах традицията.

---------------------------------------------

* Дядо Гуньо е дядото на братя Ружеви