Пак нямаме позиция по гореща точка

За сетен път се убеждаваме, че държавното управление на България не притежава механизъм за изграждане на позиция и вземане на решения при кризисни ситуации в горещи точки. То очевидно не е създало съответните способности. Вместо да има обосновано, мотивирано, авторитетно и категорично мнение на държавата за случващото се в Либия, ние сме свидетели на поредната абракадабра. Само в рамките на 24 часа откъм изпълнителната власт прозвучаха поне четири разнопосочни мнения. Едното бе на Бойко Борисов, че операцията срещу Либия е прекрасно планирана. Второто, пак на премиера, но от следващия ден, бе, че тази операция е хаотична, непланирана и с неясни цели. Третото мнение бе на военния министър, който само повтаря едно и също - че не можем да участваме във военен аспект в операцията, а само в хуманитарен. Четвъртото бе на външния министър Николай Младенов, който, противно на премиера, обясни колко стройна организация е създадена, колко добре е планирана операцията и колко важни са нейните цели. А такива няма. Всички тези мнения създадат единствено дискомфорт, дезинформация за това, което става и предстои да става, и за това каква е позицията на България. Как да имаме мнение, след като Бойко Борисов няма собствено мнение.
Няма да цитираме всичко това, което българските граждани четат и слушат от медиите. Всичко, което изливат представителите на изпълнителната власт. Всичко, към което те нямат отношение, защото не го разбират. Тази материя е подвластна на експертите, но българските управници явно нямат нужда от тях.
Обикновено горещите точки по света дават шанс на различни страни да се изявят като политическа, икономическа, военна и всякаква друга сила. Този шанс България го няма. Защото няма нито една от тези сили, за които говорим. Опитваме се като в онази история - жабата видяла, че подковават вола, и повдигнала краче.
Това, което е най-разумно и най-нормално в момента, е да се види как трите основни власти в България могат да вземат единно решение по повод на това, което се случва. Трудно е да стане. Ние си представяме, че би трябвало президентът веднага да свика КСНС и там да се обсъди каква да е позицията на България. Нашата държава трябва да излезе с едно мнение, поддържано от всички политически сили. Тогава ще имаме авторитет. Тогава можем да вземем други решения за участие в горещата точка. Но като нямаме такова единно мнение, за какво става въпрос? Кой ще ни уважава?
Най-важното обаче е следното. ООН ще взима решения, Евросъюзът ще взима решения, НАТО ще взима решения и сега се питаме - как ще гласуват нашите представители във всички тези институции? По партийному ли или по държавнически? А как да е по държавнически, след като държавата не знае каква позиция да заеме?