Чалгата - символ на България

Олга МАРКОВА,
доктор на кинознанието

Онова, което ми се случи в новогодишната нощ, простете, не е чудо. То бе подготвяно две десетилетия, но се развихри тъкмо тогава. Макар че очаквате чудеса от приказките, ще се опитам да "изтръгна" доверието ви към опасен фактор от заобикалящата ни реалност.
В моето семейство никога коледните и новогодишните празници не са се идентифицирали със скъпи подаръци, преяждане и препиване. Така че въобще не разбирам многобройните телевизионни предавания, които съчувствено се стараят да помогнат на онези, които са жертва на подобни действия. Тези празници за мен означават смирение, прошка, вяра в онова, за което мечтаем, подаване на ръка на близки, пък и на далечни, съхраняване на свети традиции. Те се честват у дома, край украсената елха, с любими хора, с интересни разговори, с дребни, но знакови сувенири, с танци до зори...
Този път по изключение реших да прекарам новогодишната нощ в ресторанта на хотел "Света София" в центъра на града, с приятелска компания, която от години обича да слуша наши и световни хитове, изпълнявани от първокласен музикант - възпитаник на Националната консерватория, водещ програмата. Комфортната обстановка, стилната украса, отрупаните маси - всичко обещаваше забавна и радостна вечер. Още от самото начало на дансинга се развихриха рокендроли, туистове, блусове, латино, танга... Очевидно на всички им се танцуваше. Но на такива масови събирания не е лесно да се спази границата между хората и хуманоидите, които са свикнали да доминират навсякъде. Те са убедени, че всяко тържество си е лично тяхно и могат да правят фриволно каквото си искат, без да се съобразяват с другите. Явно подразнени от нормално течащата вечер, решиха комплексарски да се изявят пред полуоблечените си гаджета. Започна агресивна битка за микрофона. Чалга във възможно най-фалшиво изпълнение заля залата - часове наред. Напразно диджеят се опитваше любезно да въдвори ред и толерантност. Алкохолът, който е барутът на простака, си каза думата. Стигна се до побой... Почти бях решила да си тръгна, когато забелязах, че един прилично изглеждащ младеж също настояваше за чалга. Приближих се до него и го попитах дали в дома му близките обичат чалга. Отговорът (който бе поводът да напиша тези редове) ме изуми: "От години уча в Лондон: студент съм по икономика, и когато ни налегне носталгията, часове наред слушаме дискове с чалга - за нас тя е синоним на родината." Опитах се да го разбера. Сега ще се опитам да обясня и на вас този феномен.
Започвам с един паралел. Баща ми, който през 1935 г. на миналия век завършва архитектура в Рим и се завръща у нас, за да отдаде половин век от живота си на строителството на страната, повтаряше пред нас едно незабравимо преживяване: "Когато с влака приближавахме границата на България и по високоговорителя се чуваше Дунавското хоро, така сме плакали, плакали..." И очите му внезапно се изпълваха със сълзи. Както разбирате, става дума за истински патриотизъм, за вяра в отечеството и за фолклора като синоним на родината. А в наши дни той се е изродил в чалга. Странен парадокс, при това - след 75 години развитие и цивилизация. Едва ли е толкова сложно да го разберем.
Наскоро "Ройтерс" нарече чалгата културен феномен на България. "С танцувалния си ритъм, лесно запомнящите се текстове, ориенталски и цигански мотиви тя е вторият най-популярен стил в балканската страна, отстъпващ само на западната естрадна музика" - твърди световната агенция. Аз бих направила корекция: става дума не за културен, а за безкултурен феномен! Твърде обезпокоително е, че именно този стил се налага като начин на живот, който, както твърди председателят на СЕМ Георги Лозанов, "легитимира проституцията, като превръща женското тяло в предмет". За тази легитимация към нейните преки извършители - певците (все звезди!) "валят" тлъсти хонорари, достигащи неимоверни размери. Трудно е вече да се прецени коя е по-голямата вреда: дали изграденият чалгаджийски облик на страната ни, погледната отвън, или внедряваният у нас упорито, с огромна помощ от медиите, чалгаджийски модел на живот.
Вижте поетично описания, в кореспонденция пак на "Ройтерс", безплатен концерт в София по повод 20-ата годишнина от създаването на водещата поп-фолк звукозаписна компания "Пайнер": "Позлатените кубета на най-голямата катедрала в България отразяват последните лъчи на залязващото слънце, докато хиляди хора танцуват на популярни песни с похотливи текстове, изпълнени от сластни и провокативно облечени красавици..." Всъщност този "купон" предизвика обществен гняв първо заради избора на мястото, познато като емблема на демокрацията, където се провеждаха първите митинги след падането на комунизма у нас. Става дума за гавра с най-светлите чувства и надежди на народа ни! Пълна подмяна на стойностите, при това добре организирана и цинично проведена. След превръщането си в обичан и мразен феномен чалгата извика негодувание не само заради пагубното си влияние върху младите. Тя очевидно засилва популизма в политиката. Поп-фолкът има същия антиинституционален привкус, който доведе премиера Бойко Борисов на власт. Неговият ефект и лесно смилаемите му повърхностни послания са навсякъде в българската политика, в която популистките партии бяха в парламента през по-голямата част от последното десетилетие. Никого не изненада и фактът, че партията на Борисов ГЕРБ отпразнува победата си на изборите миналото лято именно в поп-фолк клуб. Освен това премиерът е главен герой в чалга-песен. Той въплъщава силния мъж, "мачото" в много други подобни творби. Това му е добре известно и го забавлява.
Не бива да забравяме кой посещава нощните поп-фолк клубове: предимно босове на организираната престъпност, излъчващи самодоволство и благосъстояние. Кой знае защо полицията ги търси под дърво и камък! По цели нощи гледаме лъскавите им джипове, от които "гърми" чалга и изскачат проститутки. На етажа под мен в жилищната сграда в центъра, където съм се родила, вече две десетилетия, необезпокояван от никого (въпреки стотиците ни устни и писмени оплаквания), функционира публичен дом, пред който джипове и таксита се тълпят нощем. Видяла съм какво ли не. Ясно е, че за поклонниците си поп-фолкът е празненство и вътрешно освобождение. Той е предпочитан на техните сватби, годишнини, абитуриентски балове и други интимни събития, на чийто безкраен финал съзираме обикновено оскъдно облечени млади девойки, танцуващи върху масите, заобиколени от щракащи с пръсти младежи. А останалите "дами", които ритмично се тресат на музикалния фоношум на песни за любов, секс и горещи мъже, имат ясно изразен поп-фолк външен вид. Той не може да се сбърка: голям и недвусмислено демонстриран (естествен или изкуствен) бюст, удължители за коса, гримиран тен и стегната горна част на тялото. В подобна масовка нормалният човек се чувства като пациент в психиатрично заведение. Околните му се любуват като на изкопаемо. Така че, колкото и да ни се ще, едва ли бихме могли да повярваме на оптимистичната прогноза на Георги Лозанов: "Чалгата е лагерна музика, която не може да оцелее в по-глобализиран свят."
Преди броени дни най-ексцентричната звезда в бранша - Азис, също е дал интервю за световната агенция, в което откровено заявява: "Ако ще си говорим честно, поп-фолкът е секс. Повечето момичета, които танцуват на подобна музика, имат ясно изразен външен вид..., а самите изпълнителки не им отстъпват. Те пеят похотливи текстове и изглеждат сластни и провокативни". Вероятно затова самият певец се любува на мъже!
И макар че чалга-стилът е сред най-популярните у нас, много от сънародниците ни не признават, че слушат такава музика, тъй като все още се срамуват от негативните емоции, свързани с нея. Това означава, че чувството за срам още е живо. На него трябва да се въздейства с контрамерки, докато не е изпусната ситуацията.
Основната контрамярка безспорно е културата. Затова е и предприетият напоследък от правителството към нея геноцид. Няма уважаваща се страна в Европейския съюз, която да не подкрепя с целенасочени субсидии развитието на високата култура. Именно на нея се крепи националният дух. Нашата родина и в това отношение се оказва единствената, домораслата. Не бива обаче да се забравя, че на хората целият този цирк им писна!