БЕЛГРАД ПАК ТЪРСИ СЪРБИ У НАС
Сръбският външен министър ултимативно ни пита за "сръбско малцинство", Мария Габриел се прави, че не чува, електронните медии чакат санкции от властта, за да реагират
/ брой: 151
Велизар ЕНЧЕВ
През май 1995 г. бях уволнен от БНТ, защото показах в ефир доклад на българската дипломатическа мисия в Женева (изготвен от посланик Валентин Добрев), съзнателно укрит от българското МВнР. В него черно на бяло пишеше, че сръбското посолство в ООН е внесло меморандум за признаване на "сръбско-шопско малцинство" в България...
Тогава в предаването участваха представителите на българите в Западните покрайнини Зденка Тодорова и Тодор Петров.
Мотивите за уволнението бяха тези: водещият на "Международен коментар" е изнесъл конфиденциален дипломатически документ и е направил недопустим призив в ефир - искане за оставки на отговорните лица в МВнР, укрили сръбския меморандум.
28 години по-късно - на 2 август 2023 г., сръбският външен министър Ивица Дачич (някога дясна ръка на Слободан Милошевич) заяви в сръбски тв ефир: В България има сръбско малцинство, което трябва да се признае от българските власти!
И в духа на досегашната сръбска политика, която никога не е ревизирана, Дачич отправи безпрецедентни заплахи към българите в Западните покрайнини, поставяйки под въпрос дори тяхното съществуване.
До този момент БНТ нито обявява тази новина, нито я коментира. И едва ли ще посмее да попита МВнР и българския посланик в Белград кога и как са реагирали. Освен ако получи санкция от Мария Габриел.
Когато сложих точката на този текст, МВнР отговори на скандалното изявление с декларация. Но в нея има огромна липса - ведомството на Габриел реагира единствено на заплахите на сръбския външен министър към българите в Западните покрайнини, без да обелва и дума за абсурдните претенции за "сръбско малцинство" в България.
Както преди 28 години, когато режимът на Милошевич имаше малцинствени претенции и се опитваше да ги интернационализира, изнасяйки ги в ООН и европейски международни организации, така и днес Белград ни провокира, а външното ни министерство отново си затваря очите за "сърбошопите".
Отново ли сме в 1995-а? Пак ли ще мълчим за "сръбското малцинство": през 1995-а - заради дружбата с Милошевич, през 2023-та - заради евро-атлантическите ценности, с които ще приобщаваме Сърбия към ЕС и НАТО...