България може да изтърве влака за еврото

Самият аз се намирам понастоящем в донякъде странна, деликатна и направо незавидна ситуация. Парадоксалното е, че в средата и края на миналото десетилетие се налагаше всячески да призовавам управляващите да се въздържат от изявления, действия и очаквания за скорошно възприемане на еврото у нас. Според силите си да приглушавам неоправдания оптимизъм и да предотвратявам авантюрите им, един вид. Показвах ясно рисковете за страната и икономиката ни, въпреки доминантната по масмедиите проправителствена опозиция на моите възгледи. И в края на краищата благославях далновидността на Брюксел, че на два пъти не одобри българските планове и амбиции за въвеждане на еврото през 2010 и съответно през 2013 г.
Сега нещата изглеждат

коренно различни

Съдейки от поредицата от  официални и неофициални, но идващи "отгоре", разнопосочни изявления, България явно е на път да изтърве влака за еврото. Което е равнозначно на поредното пропускане на исторически шанс. Може и да не ни е за пръв път, но, ако продължим нататък, накъдето сме поели, бихме могли есенциално да се разминем с дневния ред на европейската интеграция, което не може да не се отрази отрицателно на националните перспективи за напредък, благосъстояние и геополитическа тежест.
Еврото вече чука на вратата, независимо дали разбираме това или не, независимо дали се подготвяме за това или не. И независимо дали в пресата и по телевизиите някой вещае скорошния му край или не. До три-четири години у нас предстои да бъде проведена "операцията" по замяна на лева с евро, която сама по себе си се явява голяма, тежка тема, изискваща съответно внимание, време и отговорност. За начало маркирам само, че понастоящем е изключително важно у нас да бъде прекратено поръчковото всяване на смут по отношение перспективите на еврото като европейска и световна валута. Евентуално компрометиране на еврото в очите дори само на тукашното обществено мнение е и международно опасно, и национално безотговорно, и съдържателно вредно.
Средносрочно, сиреч към 2016-2017 г. България би следвало да планира да се присъедини към еврозоната, което присъединяване изисква поредица от обмислени последователни стъпки. Въпросният срок, собствено, съм го определил, и то не посредством

смукане на пръсти

и взиране в тавана, а посредством чертаене на криви, още някъде през вече твърде отдалечената от днешния ден 2007 г. Защото, както изглеждаше и изглежда, тогава именно в непосредственото бъдеще, през указаните години - 2016-2017, към които междувремено доста се приближихме, вътрешното наше ценово равнище ще достигне между 70-80% от еврозоновото и по този начин ще се стабилизира, както го доказва опитът на други страни. И следователно няма да е налице опасността от възникване на ударна инфлация, особено на такава при т.нар. нетъргуемите стоки. Подобен тип инфлация от своя страна задължително би изисквала прилагането на рестриктивни финансови мерки и би се отразила отрицателно на темповете на напредък на икономиката ни, които пък резултантно биха се оказали много далеч от много потребното "наваксващо развитие". Такава точно опасност поради несравнимо по-ниското ни тогавашно сравнително ценово равнище щеше стопроцентово да възникне, ако бяхме приели еврото във вътрешното обращение, както официално на два пъти се предвиждаше (и както вече посочихме) през 2010 или през 2013 г.
Ситуацията междувремено коренно се промени. Нашето

национално ценово равнище

вече възлиза на 62% от еврозоновото. А този факт се явява много благоприятна предпоставка да мислим за въвеждане като национална валута на еврото в непосредствена перспектива. Задължението, което евентуално предстои да поемем по линия на Европейския стабилизационен механизъм и което предизвиква най-високи децибели у опонентите на еврепейската ни интеграция, а именно - да осигуряваме при необходимост от спасяване на друга страна-участничка в системата на еврото заеми до 3 милиарда евро, не бива особено да ни смущава, защото е сравнимо с валутните резерви, които сега сме принудени да поддържаме в условията на валутен борд. Затова във връзка с формираните предпоставки и изказаните съображения като необходима предварителна подготовка за въвеждане на еврото в указаните срокове БНБ своевременно би трябвало да депозира в ЕЦБ заявка за членство в ERM 2, неизбежната "чакалня" преди присъединяването към еврозоната. Вече време за колебания и отлагане въобще липсва, нужни са решителни действия.
Възприемането на еврото от страна на България задължително ще намали

премията за риска

на нашата територия, което от своя страна ще се отрази благоприятно на кредитирането. Еврото означава осигуряване на достъп на българските търговски банки до евтин ресурс на ЕЦБ, какъвто при сегашния режим на валутен борд просто липсва. Въвеждането на колективната валута като национална естествено ще елиминира разходите за валутен арбитраж на фирмите, ще установи режим на нова прозрачност и така ще допринесе за известно, икономически обосновано относително нивелиране не само на лихвените проценти, но и на цените на стоките и услугите, на застрахователните премии, банковите такси и пр. В съвкупност еврото може да се окаже важен ключ за отлепянето на България от дъното на депресията и за стартиране на ускореното й икономическо развитие и на догонването на "цивилизационното равнище" в недалечна перспектива.
    Какво има още да се обяснява и уточнява? Вероятно някои подробности. Но, принципно казано, ефективно би могло да се обяснява и аргументира пред хора, които са отворени в тази посока. За други, които действат по лозунги и команди, като комсомолска организация от близкото минало незабравимо, всяко обяснение се равнява на чистопробно губене на време. С основание си мисля и опасявам, че насреща ни стоят точно такива разноцветни, готвещи се да ни управляват.
"Кажи на глупака да се моли и той ще си счупи челото", гласи руска поговорка, добре пасваща на българското официално и партийно отношение към еврото през изминалите години и досега. От шамари все пак може да има полза за възвръщане на съзнанието и ориентацията, ама кого ползва едно разбито чело, все мисля и не мога да го измисля.