Живот за никъде

Четем, че двама мъже на преклонна възраст избягали от старчески дом, за да посетят хеви метъл фестивал. В Германия. Пенсионерката Хелена Норович от Полша дебютирала като модел. Тя е на 82 г. Кариерата й започва, когато е на 80. Уанг Дъшън е на 80 г. и в Китай го наричат "най-горещия дядо". Сред професиите, които упражнява, са актьор, модел и артист. 71-годишна украинка с инвалидна количка отпразнувала рождения си ден, като скочила с парашут.
Никъде възрастта не е порок, но у нас е живо проклятие. Хора, гонели надежди и миражи на младини, днес преживяват поредното разочарование на прехода. И най-много да полетят от 7 етаж на някой оръфан блок. От немотия и безнадеждност, особено ако край тях няма деца и близки.  Обикалят немили недраги по пазарите за нещо по-евтино, броят стотинките между двете жалки пенсии, почти винаги с вида на смачкани, обиждани човеци, подритвани от държавата. 
Такива са 365 дни в годината за над 2 милиона български пенсионери, които с честен труд и осигуровки са дочакали деня на страшния съд. На тях години наред само се обещават по-достойни старини, изчисляват се и преизчисляват пенсии. За да получат накрая 15 ст. увеличение за навършена възраст, 4 лв. по златното швейцарско правило, 40 лв. за Коледа и Великден... Гарнирано с високомерието на управляващите и онова безхаберие, което ги люлее почти в несвяст.
Има много съвети за живот след пенсията, които на наша почва звучат като приспивна песен: намерете си работа, включете се в доброволчески инициативи, измислете си хоби, почнете собствен бизнес, спортувайте, завържете нови приятелства. Ни едно май не важи за България. Не защото пенсионерите не го искат, а защото околната среда не го позволява. Околната среда, която се определя от икономика, социална политика, грижа на държавата... Докато животът свърши от само себе си. Други милиони българи вървим по петите им и на всички ни се иска да скочим. Не с парашут - със сопите...