Заради бъдещето
/ брой: 83
11 април е. Светът не забравя да отбележи този ден. Хората и нациите с памет не забравят нито лагерите на смъртта, нито страшната кафява чума. Помнят и 20-те хиляди затворници, освободени от Бухенвалд на 11 април 1945 г. И поднасят, не само на този паметен ден, цветя пред величествения комплекс в чест на загиналите, открит през 1958 г.
А ние народ с памет ли сме?
Дали помним, че в онази страшна война България и нейните честни люде - безпартийни и с различни политически убеждения, се организираха - напук и въпреки продажната политика на властта, и започнаха своята честна битка за справедливост? Дано не сме забравили! Защото дълъг е списъкът и на концлагерите, и на жертвите в тях, и на убитите без съд и присъда партизани и техни ятаци. Няма какво да отричаме, това право дело след Деветосептемврийската победа е било поизкривено и често употребявано. Достатъчно е да погледнем броя на "активните", много активните и най-много активните, за които казвахме - и с гняв, и заради истината - "Равни сме, но някои са по-равни от нас..."
Само че въпросните кривини не променят смисъла на идеала. Не хвърлят и грам съмнение върху чистите цели на загиналите, много от които - деца. Помним ли Митко Палаузов? Помним ли шестте ястребинчета, най-малкото момченце от които на седем годинки, а най-голямото момиченце - на 12? Нали така по-добре разбираме цялата безчовечност на фашистката власт, която уж "не е била в България"?
Не е нужно да се ровим в миналото. Но сме длъжни да се вгледаме в днешния ден. И да се запитаме - има ли днес у нас краен национализъм, призоваващ дори към геноцид, лансират ли се идеи за диктатура на националния "елит" начело с вожд, посочват ли се с пръст "враговете на нацията" - и вътрешни, и външни, пропагандира ли се култ към силата, пропагандира ли се заплаха не само към нарочените за врагове, но и към цяла България? И още - опитват ли се да ни облъчат с култ към днешния вожд, има ли у нас днес антисемитизъм и ксенофобия, опитва ли се някой да отрича плурализма и да подтиска опозицията, има ли курс към репресии и към социална, а и политическа, демагогия? Маргинализира ли се, десоциализира ли се част от населението, задълбочават ли се социалната и икономическата криза, отчуждават ли се хората от политическите структури, разпада ли се ценностната ни система?
Ако отговорите са да, тогава наистина е крайно време да се вземем в ръце. Защото можем да спрем това, което ни се случва, само заедно. Не толкова заради миналото и дните, в които го отбелязваме. А заради бъдещето на децата ни.