White dove

Навярно на мнозина и дори на повечето заглавие като "Момичето с перлените коси" не им говори нищо. Но ако се подхване "Батальонът се строява", даже един от бившите премиери ще изпее продължението "... за последен път, старото се уволнява, зайците реват." И още: "Няма вече непоряди, арести и строй, има само мацки млади, гаджета безброй". И все така със сценки от мокрите войнишки сънища. Не е чудно, че тази песен може да е любимата дори на министър-председател, след като сме наясно, че предпочитаната му книга е "Винету". Запленен от попфолк версията на дуо Котрулеви, известно още като "Южен вятър", той може и да не знае, че оригиналът е на унгарците от "Омега" - първата група от бившия соцлагер, преодоляла "желязната завеса". И че даже великите "Скорпиънс" имат кавър на това парче под заглавие "White dove" ("Бял гълъб"). Техният текст е далеч по-възвишен от нашенските казармени блянове по живот в "цивилизацията". Посланието на рокаджиите е белият гълъб, който лети с вятъра, да вземе надеждата ни под крилата си, за да разбере светът, че тя няма да умре.
Със символиката, носена от птицата на мира, често си служи и главата на Римокатолическата църква. На последната си обща аудиенция на площад "Свети Петър" папа Франциск с помощта на две сладки дечица пусна във въздуха два бели гълъба. С този знак той призова Божията милост за мир в Украйна. Веднага след излитането си обаче гълъбите бяха нападнати от черна врана и бял гларус. Така грабливите птици провалиха мисията им, което несъмнено е лоша поличба.
Нещо подобно се случи с двете окупации на софийската Алма матер. Така да се каже, те се провалиха още "във въздуха", току-що отлепили се от ръцете на своите благодетели. Макар да се заканваха с апломб, че ще продължат до оставка на правителството и насрочване на нови избори. Втората окупация дори потвърди не само поговорката "Всяко чудо - за три дни", но и модернизирания й вариант: "На всеки три дни - чудо". И настрои срещу себе си даже участници в първата блокада на Софийския университет, както и довчерашни свои привърженици. По този начин тя се вписа в крилатата фраза на Маркс от "Осемнайсети брюмер": "Историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс". Първата окупация изглеждаше трагична спрямо успешните студентски акции от началните години на прехода, а втората се превърна действително във фарс.
Защото какво друго, ако не фарс, гротеска, водевил и бурлеска накуп, е да декларираш гръмко, че си си направил изводи от неуспеха на първата окупация и този път няма да се поддадеш на никакви опити да бъде подменена протестната необходимост, а само след три дни безславно да се изсулиш от университетската сграда, която сам си затворил с вериги? Да заявяваш, че тъкмо ти правиш историята, а след броени часове да избягаш дори от географията? Да си мислиш, че окупираш заради обществения интерес, и да се надяваш обществото едва ли не да те увенчае с лаври, а на него да не му пука за твоята загриженост? Да призоваваш всички българи към гражданско неподчинение и бойкот на властта, а "всичкото" да се свежда до все по-оредяващите дежурни протестъри? Да си въобразяваш, че си будител, а когато "будилникът" ти се окаже развален, да обвиниш народа си, че е заспал?
Окупаторите допуснаха осмислянето на действията им да се върти около преценката дали са малко или много на фона на неокупиращите. Те са очевадно по-малко, но бедата им не е в това. В "Тезиси за Фойербах" Маркс прозорливо отбелязва, че "идеите стават материална сила, когато овладеят масите". Въпреки широкото си участие в медиите, окупаторите не сполучиха да наложат идеите си. Още по-лошо - те нямат такива. Оставката и моралът не могат да станат увличаща идея, без да кажеш кой ще ги олицетворява. Хората се досещаха, че все още единствената алтернатива е "Винету", и си даваха сметка, че и да успее окупацията, нищо няма да се промени. И че дори може да стане по-лошо, ако във властта влезе някой като студента, самопровъзгласил се за нормален и на това основание присвоил си правото да коригира всички останали.
Тъкмо тогава или в други сходни случаи наистина ще е необходимо да се протестира. Но думи като "оставка", "окупация", "гражданско неподчинение" вече ще са се изхабили и обезсмислили, защото сегашните протестъри ги обезцениха и окарикатуриха. Те вече звучат подигравателно, а обществото е имунизирано срещу новата им употреба, поне в близкото бъдеще. "Черната врана" и "белият гарван" у нас могат да бъдат доволни - окупаторите обезкрилиха гълъба на надеждата. И свършиха на задкулисието работа, за която други биха им поискали висока цена, и то без гаранции, че ще се справят. Това е възможно в страна, в която масово предпочитат "Батальонът се строява" пред "White dove". Дори и когато са премиери.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info