Мартин Клепетко:
Във времена на криза има потребност от повече духовност
С България ме свързват много красиви спомени и приятелства, споделя посланикът на Чешката република у нас
/ брой: 200
Интервю на Магдалена Манолова
Срещите с посланика на Чешката република Мартин Клепетко винаги са интересни и необичайни. Често го виждаме на диригентския пулт пред водещи наши оркестри, срещаме го на повечето български културни събития. Уникален случай на дипломат-музикант, който се сроди с духовния живот на страната ни по време на своята дипломатическа мисия, припомни една позабравена страница от историята ни - как след Освобождението ни чехите участват в изграждането на европейския облик на България. На празника по повод 90 години дипломатически отношения между нашите две страни Мартин Клепетко ще отправи своите послания и от диригентския пулт. Просто защото това е неговата природа. Какво му дават тези две професии?
- Всъщност има такива примери. Днес, когато на езика на дипломацията светът се опитва да разбира другия, да води диалог, няма нищо по-естествено от общуването на езика на музиката. Защото за нея няма граници. Първите ми срещи с българските музиканти бяха в НМА "П. Владигеров". Този жив контакт с хората бе вълнуващ. Последваха срещи и със Софийската филхармония, със Софийската опера и други състави из страната. Това е най-истинският начин да опознаеш един народ.
- Мотото на Чехия по време на нейното председателство бе "Европа без граници". Сега, когато сме в криза, какво е важно да осъзнаем в този свят без граници?
- Естествено изключително важни са икономиката, енергетиката, международният диалог. И все пак тази криза е резултат донякъде и от голямата духовна криза. Живеем в свят, лишен от всякакъв морал, свят на цинизъм, агресия и насилие, на жажда за власт и пари. Нарушен е моралният кодекс на човешко поведение, подменени са ценностите. Образованието, науката, културата не са приоритети. Когато се наруши балансът между материалното и нематериалното, духовно битие тогава проблемите се задълбочават. Иновациите и творчеството, науката и образованието са фундамент в развитието на човешката цивилизация. И още нещо - по време на криза хората винаги са имали потребност от повече духовност, за да преодолеят стреса.
- Вие вече познавате отблизо музикалния живот в страната ни, проблемите на културата у нас, на живото изкуство. Какво липсва според вас на българските музиканти?
- Възможността за българските млади музиканти да се развиват, като се сравняват, като пътуват и обменят опит. Това е от голямо значение за един млад талант. Те трябва да се явяват на конкурси, да имат тези финансови възможности. За живото изкуство е абсолютно необходимо да се познават реалностите в съвременните процеси, затова мобилността е фактор в това отношение. За жалост повечето български музиканти нямат тези възможности.
- Как "живеят" днес големите чешки фестивали като например "Пражка пролет"? Има ли проблеми в новата икономическа ситуация, както това е например при нас със "Софийски музикални седмици" - международен форум с големи традиции на възраст 41 години, но с оскъдни финансови средства днес? Каква е успешната икономическа формула?
- "Пражка пролет" е международен форум със световна известност, с дълги традиции, създаден през 1946 г. Той не е имал проблеми нито при социализма, нито след промените. Ние имаме традиции в спонсорирането - стратегия, която не позволи и в най-трудните години да се промени характерът му. Много важно е как се ръководи, какъв е мениджмънтът му. Успешната формула е и в това мениджърът да има опит, без да е необходимо той да бъда музикант или от областта на културата. Това е израз и на отношението на цялото общество, нагласата на тези, в които са парите. Така че това е въпрос и на традициите в една държава, както и желанието й да създаде такива. Спонсорството днес е жизненоважно за културата.
- Чешката музика и традиции - може да се каже - са съвременните ярки посланици на страната ви. Те са представителната извадка при популяризирането й. Каква е стратегията?
- Национална стратегия е ползването на най-значимите и познати имена на т.нар. великолепна четворка - Сметана, Дворжак, Яначек, Мартину. Имаме голямо преимущество, че тези композитори са влезли в световната история. Освен това има и други примери като случая за Йозеф Сук. Диригентът Любор Пешек направи изключителен маркетинг на Сук в англосаксонския свят, като изпълняваше негови творби. Така те станаха познати. Изобщо не е трудно да се ползва музиката за маркетингови цели. Нашите институции като МК и МВнР използват всички големи годишнини на големите музиканти за представяне и популяризиране на страната, на бизнеса, на туризма, всичко, свързано с културата. Така например трудно може да си представим документален филм, който запознава с красотите на Чехия, без музиката на тези композитори като бекграунд. Те са знакови вече за Чехия.
- Какво означават културата и културният туризъм в развитието на съвременна Чехия? Какво се прави, за да се превърне във фактор за развитието на регионите? Известно е, че преди няколко години Прага бе предпочитана като дестинация повече дори от Париж.
- Културният туризъм е голям процент от икономиката на страната. Без него бихме изгубили голяма част от приходите си. Културен туризъм означава много неща - Прага като привлекателен град например. Повече от Париж - мисля, че това е в резултат на изолацията. Преди западните туристи не бяха така ентусиазирани. След прехода имаше голяма вълна, сега вече не е съвсем така. Сега имаме друг проблем - да привлечем туристите да дойдат отново. Не е въпросът само да посетят Чехия, но да се връщат. Затова се иска нова концепция. Вече трябва да има програми, които са мултибраншови в туризма. В този бизнес клиентът трябва да се привлече с нещо специално, което го няма другаде - обиколки на градове и архитектурни паметници заедно със спорта, винени пътеки, планински туризъм, изложби, концерти и т.н. Това трябва да е комплект от различни възможности.
- По време на мандата ви успяхте да популяризирате музиката на Б. Мартину и на Л. Яначек, освен другите познати имена. Какво предизвикателство бе да правите за първи път някои заглавия с българските музиканти?
- Музиката на Мартину е трудна. Бях притеснен в началото за резултата. Когато изпълнихме за първи път Шестата симфония и сюитата от балета "Шпаличек" бях изненадан, че оркестърът така бързо се влюби в Мартину. Свириха с удоволствие, въпреки трудностите, особено в ритмиката, с много синкопи. Справихме се добре. Стори ми се, че и публиката прие това. Трябва да се продължава. Говорихме с директора на Софийската филхармония, че трябва да се довърши интегралът на Мартину. Добре ще бъде ако Софийската филхармония покани някой известен чешки диригент, за да се продължи. Трябва да се възпитава публиката. Концертната дейност е преди всичко възпитателна за публиката. Иначе ще свирим само Моцарт и Бетовен, трябва да се предлагат непознати творби. Това е и бъдещето на класиката. Когато подготвяхме в операта хита на Л. Яначек "Хитрата лисичка", имаше много проблеми. Въпреки че това е най-популярният композитор днес в света, в България той е непознат. Музикантите никога не бяха го свирили. Това бе също много емоционална среща и отново всички изпълнители се влюбиха в музиката му. За тях това бе едно откритие на друг свят. Тези музикални пътешествия са и начин на сближаване и опознаване. Надявам се това да продължи, да не остане само в миналото.
- В едно ваше изказване споделяте, че някогашната чешка "инвазия" в новоосвободена България, това спонтанно българо-чешко единение е било идеалният пример за взаимноизгодно двустранно сътрудничество, за което в последните години често говорим, но трудно търсим конкретните му форми и съдържание. Този период защитава и тезата, че възприемчивостта и откритостта към външните инициативи са единственият правилен път към просперитет и успешно развитие. Какъв е вкусът на България, който ще запазите в сърцето си?
- Вкуса на живота, на всички тези контакти, които имам и които искам да продължат в бъдеще. Ще се опитам да бъда истински посланик на България у нас, ще помагам за това по всякакъв начин, защото тук вече ме свързват искрени приятелства с много хора. Към това ще прибавя и незабравимите спомени от красотите на страната ви, на богатството от различни ястия, изобщо на вкуса от общуването, което ще остане завинаги в мен. И още нещо важно - научих български, което означава още един спечелен приятел на България.