Циганин Готев

Авторът на тази колонка стана съпътстваща жертва на последното изхвърляне на френския президент Саркози, който, за да поизправи клюмналия си рейтинг, поведе популистка кампания срещу ромите от Румъния и България, търсещи препитание в неговата страна. Миналия петък почти ме арестуваха, защото ме взеха за циганин. Това се случи на германска територия, малко след границата с Белгия. В пиков момент на напрежение германската полиция очевидно беше нащрек ромите от страната на Волтер да не се прехвърлят в страната на Гьоте. А пък аз, за беля, точно в този момент пътувам с кола български номер и тегля каравана, която много прилича на тези, в които ромите живеят. Изобщо и секунда не допуснаха, че предназначеието на караваната е туристическо.
Германската полиция, трябва да отбележа, хич не си поплюва. Трябва да държиш ръцете си на волана, нямаш право да посегнеш към джоба си, да не би да извадиш пистолет или нож. Казах им, опитвайки да се шегувам, че не съм терорист, а журналист, обаче това изобщо не ми помогна, даже станаха много по-раздразнителни. За бога, никога не се опитвайте да се шегувате с германски полицаи!
Коли с каравани профучаваха с десетки, но спряха само мен заради българския регистрационен номер. Направиха ми такива задълбочени проверки на документи и багаж, че Държавна сигурност пасти да яде. Впрочем, прибирайки се, по маршрута от две хиляди и двеста километра от Брюксел до София за първи път от много години виждам толкова малко български регистрационни номера. А иначе по паркинги и бензиностанции навсякъде звучи българска реч. Тоест българите на пътя не са намалели, даже може би са повече, но всеки кара с чужд номер, за да си няма излишни разправии.
При такъв имидж на държавата ни нормално е всеки нейн гражданин да плати някаква цена. Платих я и аз. С часове закъснение продължих пътя си, напълно загубил желание за туризъм. Сякаш германските полицаи правилно бяха преценили, че щом съм българин, мотивацията ми в никакъв случай не може да бъде разглеждането на природни и исторически забележителности.
Не само защото пострадах, но наистина мисля, че с кампанията си срещу ромите Саркози обижда България и Румъния и преминава граници на допустимо поведение. Опитът да се наруши свободата на придвижване на европейски граждани от определен етнически произход и тяхната стигматизация нямат нищо общо с ценностите, които Франция първа в света прие и успя да наложи в цивилизационния свят, за което сме й благодарни. Слава богу, в тази държава има корективи. Правозащитни организации и френската левица осъдиха позициите на Саркози като расисъм и подстрекателство към расизъм. Впрочем френският президент напоследък излезе и с други съмнителни идеи, като например да се отнема френското гражданство на лица от чуждестранен произход, ако са извършили определен вид престъпления, като посегателство над полицай. Ако тази идея се превърне в закон, ще се окаже, че има две категории френски граждани. Би било голям резил за френската демокрация.
Впрочем кампанията срещу ромите дойде в резултат на разбиването на едно полицейско управление в Сен-Енян, в централната част на страната, от френски цигани - житани, протестирали срещу убийството на 22-годишен член на тази общност от полицай. От този момент се направи някаква амалгама между френските житани и ромите от България и Румъния, 15 000 по данни на френските власти. Но ключовият момент е нападането на полицейско управление. Прави впечатление, че както в родината, така и във Франция, популистката власт ухажва полицията до степен, при която се жертват норми на цивилизовано поведение.
Румъния впрочем реагира с дипломатичен, но достатъчно твърд протест срещу ромските инициативи на Саркози. Миналата седмица лично разговарях с румънския външен министър Теодор Баконски, който каза, че неговата страна няма да толерира извънсъдебни мерки срещу румънски граждани във Франция. Също така той беше категоричен, че Румъния няма да допусне дамгосването на определена група от населението като криминогенно. България обаче запази пълно мълчание, което на мен лично никак не ми харесва.
Давам си сметка, че французите не са очаровени от все по-осезаемото присъствие на роми, най-видимата част от които са просещите жени с характерно облекло и деца в ръце. Огромното мнозинство от ромите във Франция са румънци. Румънци или българи - на французите им е все едно, но ако президентът им успее да ги изгони, мнозинството ще го подкрепи, а човешките права ще минат на по-заден план или ще останат зад скоба.
По време на блокадата на Берлин Кенеди беше казал, че е берлинец, аз пък сега казвам, че съм циганин. Ако си затваряме очите за нарушаването на човешките права на тази беззащитна етническа група, рано или късно, нашите права ще бъдат погазени още по-страшно. Трябва да се чете и помни историята.