Тайните на писателския занаят

През пролетта на 1968 г. изкушени от словото млади хора създадохме в Габрово литературната група "Илия Иванов-Черен". В нея участваха местни поети и току-що завършили Софийския университет и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" студенти, ученици от Априловската гимназия. Намерението ни бе да създадем литературен кръг, в който да развием писмовната си грамотност, да се домогнем до тайните на творчеството. В тази наша  амбиция срещнахме разбиране от току-що заселилите се в Боженци "класици" Орлин Василев и Станислав Сивриев. Всеки четвъртък в един от салоните на Габровския драматичен театър се събираше импровизираният "литературен университет", където Орлин Василев изнасяше своите беседи, които почти винаги завършваха с разпалена дискусия около "литературната магия".
По онова време Орлин Василев си беше пуснал брада, която го оприличаваше на Хемингуей. Идваше на лекциите с къси панталони от типа на "бермудите". В общуванията си беше прям и безапелационен, но никога не хвърляше думи на вятъра - каквото и да кажеше, то биваше заковано като с гвоздей. Една от неговите беседи на тема "Литературният конфликт и изграждане на литературния образ" бе изнесена на 26 юни 1968 г. Със скромните си познания по стенография тогава се постарах да запиша част от нея. По повод 110-годишнината от рождението на писателя предлагам на читателите това "слово без давност", което дава представа за нееднозначната и интересна личност на Орлин Василев, за неговите граждански тревоги и съмнения, противно на стремежа сред някои от новите идейни доктринери да го представят като закостенял догматик и един от най-консервативните представители на соцреализма в българската литература.

Откъде и как да започнем?


Често пъти начинаещият, пък и опитният литератор се сблъскват с неудачи и неуспех, които се приписват на творческа слабост и неталантливост. Аз защитавам тезата, че въпросът за таланта е вторичен въпрос! И положителният отговор може да му се даде след предварителното въоръжаване - много и много работа трябва да бъде свършена, докато се изгради една истински зряла творческа личност.
За останалите професии има университети и институти. Когато постъпи там, човек може да разбере дали от него ще стане добър инженер, музикант или учител. Но при писателството е друго. Не е достатъчен един университет. Литературната наука, като собствен литературен опит, трябва да се овладява, и което е по-важно в случая - да се знае как да се овладява.
Проблемът за конфликта трябва да се свързва винаги с конкретния жизнен материал. При всички произведения съществува един основен белег - има ДРАМА или няма ДРАМА, т.е. КОНФЛИКТ. Тук е разковничето. Да се добие оня "нюх" да "кацваш" безпогрешно върху истинския конфликт, да го намираш.
Конфликтът винаги има своя диалектически строеж - ТЕЗА-АНТИТЕЗА и СИНТЕЗА. Доколкото изкуството се занимава с деянията на хората, няма мъртво отношение. Активното отношение на твореца към действителността е познаване на нерешените конфликти, които, общо взето, имат социално съдържание. Един пример за конфликт имаме, когато личността се противопоставя на обществото, когато тя "конфликтува" с обществената действителност. Това е антагонистически конфликт. Иначе нашето изкуство преди години беше улеснено, защото конфликтите от само себе си бяха "ясни". Всички вариации на болка и интимност можеха да се подвеждат на тая "ясна" основа.

Откриване на конфликта

Конфликтите могат да бъдат още в схемата ЧОВЕК и ЧОВЕК, ГРУПА и ГРУПА, ЧОВЕК и ПРИРОДА. Естествено, понятието природа трябва да се конкретизира и към него да се включи природата като машина, вещ и формула.
От друга страна - в произведението винаги трябва да има голяма главна мисъл. От само себе си това е не само идея, а и някаква главна ръководна мисия. За мене тая мисия е омразата към социалистическото зло, така да се каже.
Ако няма тази главна мисъл, няма голямо изкуство и полза от самото изкуство. В тая връзка можем да определим съдържанието на едно произведение като история на неговия конфликт. Произведението има определен обект, строго определен жизнен материал, който може да се изрази във формула. Уточнено - едно произведение е една история, а съдържанието е историята на конфликта. Сюжетът пък, това са звената на конфликта. И това не е случайно. Ако вземеш да четеш някакъв разказ или роман, лесно можеш да откриеш странични "израстъци" и "камуфлажи", пришити изкуствено от автора към самото произведение.
Така че основният белег, който определя сполучливостта на авторовия избор, това е наличието на конфликта, на драмата. Ако я има, ти трябва да можеш да я разкажеш просто и ясно.
Първото си произведение бях написал в един жълт бележник. Това беше някаква случка по Дунава, с някакъв офицер, една аморфна работа. Но от Емил Коралов узнах, че разказът е една обикновена история, и от тоя момент конфликтният строеж ми стана ясен. И дори моята жена беше свикнала да открива конфликтни ситуации, които ми предлагаше като идеи за разкази.

Как се пише разказ?

Така че именно оттук започват изворите на изграденото произведение - конфликтен строеж, мисъл. Пишеш ми ти някакъв разказ, че еди-кой си се оженил и живеел своя си живот - добре де, но какво от това? Истински модерно е изкуството, което развързва ръцете на писателя. Събитието никога не може да бъде предмет на изкуството, а страстите в конфликтен разказ. Събитието само може да даде тласък на страстите или резултат на страстите.
Когато конфликтът е ясен, се пише много по-лесно. Много от мъките, които приписваме на самия творчески процес, се дължат на това, че ни липсва конфликтен заряд. Особено при разказа.
Носители на конфликтите са хората, по-точно характерите. Проблемът за характера трябва да се разреши до такава степен, че писателят да се покрие с него. Трябва да се знае кой е тоя, който действа и преодолява. Напоследък се появяват много аморфни произведения, в които различните аспекти на деянието са недоизяснени. Дори и при лирическия герой характерът трябва да бъде изяснен. Кой си ти, който пееш? Тука е и камъкът на препъването. Характерът, т.е. ТИ и СВЕТЪТ. И когато ме занимаваш с най-интимните си въпроси, какво ново ми казваш и каква е неговата значимост. Може да е една отломчица, но да крие в себе си голямата мисъл, откритието.
...След като настъпи социалистическата действителност, мисловността на българските писатели спадна, загуби се, няма я никаква. И сега най-значителните успехи в нашата литература са по теми от миналото - и Емилиян Станев, и Георги Караславов. До такава степен е труден тоя въпрос за конфликта при социализма, че ако се събере една група от нашите водещи писатели и се постави въпросът кои са най-големите конфликти, няма да можем да ги кажем. Сега не можем да посочим адекватни покрития на конфликти. Причините не са политически. Бих желал някой да ми каже дори на четири очи кой е най-важният конфликт за момента...

Голямата страст на времето

Определено можем да говорим за едно отиване в третични линии, без да сме дали определен отговор на въпроса: Кои са ония неща, които реално вълнуват хората? Има ли при социализма конфликтност? И как по-точно стои работата, щом сме "господстваща" класа? Излиза, че ние не сме "помирисали" конфликтите на нашата класа вътре в себе си. Дори и това - какво е съвременната буржоазия? Въпросът е открит и онзи писател, който намери съответните носители на страстите, той ще стане писател на социалистическата ни действителност. Та, дай, бай Емилияне, да ми напишеш едно произведение с конфликт! Но... какъв е той? И ние просто се изправяме като голи сред действителността.
Предмет на литературното произведение си остават страстите, които търпят развитие и промени, но в основата си остават едни и същи. Ако искаме да създаваме произведения, които да кореспондират с голямата литература, да я конкурират, трябва да противопоставим съответната сила на страстите, които бушуват в нашия нов свят. Срещу проповядваното разочарование да се изправим със съответната сила на положителните страсти. И това е решаващо. Вторичното е как! Но не можеш да бъдеш гений, ако не намериш голямата страст. В тоя аспект може да се предположи дали пък случайно социализмът не е станал плодоносна почва за избуяване на старата страст - завист, злоба, вещопоклонничество и т.н. И ако ме попитате какви са моите безсънни нощи в търсене отговор на тоя въпрос, бих ви дал много интересен и труден отговор.