Талантът без морал не струва пукната пара

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. В  Панагюрище. Завършил е специалностите философия и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски'. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за философски изследавния към БАН, а от 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва Академия за педагогически науки с признат докторат.  Специализира и преподава в областта на валдорфската педагогика, историята на философските системи и социалната психология. Бил е заместник председател на Съюза на народните читалища. Автор на 19 поетични книги. От началото на 2013 г. е директор на издателство "Български писател", а от юни т.г. - председател на Съюза на българските писатели.

- Вече няколко месеца си на "горещия стол". Как се чувстваш като председател на СБП?
- Чувството ми е нееднозначно, защото отговорността е голяма и очакванията на колегите ми - също, а проблемите са още по-големи и трудно разрешими. Не бих казал - неразрешими. Все пак съм оптимист в намирането на правилния изход. От друга страна, отчитам наслаганото с десетилетия негативно отношение на институции и отделни личности към писателския съюз, но мисля, че и за това може да се намери решение.
- По време на отчетно-изборното събрание имаше много емоции и изказвания, незаслужени обвинения  и подозрения. Какво остана в душата ти от този драматичен избор?
- Думите имат способността и да лекуват, и да раняват. Страшно е, когато писатели се обиждат и нараняват с думи. Бях обвинен, преди още да съм избран за председател на съюза, че съм щял да замитам следи. Първото нещо, което направих след избора ми за председател, бе да предам одиторския доклад на прокуратурата. Очаквам нейното решение.
- Тежък ли е председателският кръст?
- Тежък е писателският кръст, но и  председателският не е лек. Иска ми се да  помогнем на всеки български писател, на всеки български творец, но СБП разполага с малко възможности за това. Тя трябва да дойде от държавата и преди всичко - от Министерството на културата. Новият културен министър може да създаде Национален фонд "Литература", който да спонсорира издаването на книги от съвременни български автори чрез специализирана библиотека на издателство "Български писател" и други издателства на творчески съюзи. Така всеки утвърден български писател може да бъде представен в отделен том голям тираж. И тези книги да се предоставят като дарение на библиотеките в страната и на българските културни центрове по света. Томовете могат да бъдат преведени на английски език и по този начин българската литература да стане достъпна по света. Има достатъчно ерудирани, безкомпромисни и почтени литературни редактори, които да извършат селекцията на подобна поредица. Почти същите средства Министерството на културата засега отпуска например за  закупуване на книги на Джоан Роулинг и Паулу Коелю, на други чужди автори.
- Кои са проблемите, които получи в наследство от предишното председателство?
- Проблемите са много и не от вчера. Загубени са безвъзвратно редица имоти на СБП - и то извън всякаква логика. Прочее ние станахме свидетели как шепа безскрупулни люде разграбиха Отечеството, затова случилото се не ме учудва. В момента сме свидетели на най-големия абсурд. Не съществува държава, а мафия, която ни устройва гладиаторски борби. За съжаление в тези битки сме не само зрители, но и жертви. Сценарият от 1997 година е в пълен ход, а сценаристи са същите и разграбването продължава.
- Имаше много съмнения за злоупотреби с власт и средства. Каква е действителната картина на нещата?
- Не мога да коментирам подобни съмнения, тъй като не съм бил член на нито едно от бившите ръководства на съюза. Учудвах се понякога на логиката, по която се раздаваха литературните награди. Ние, редовите членове на СБП, научавахме това постфактум. По същия начин узнавахме и за "пътешествията" на почти едни и същи писатели я в Западна Европа, я в Китай и Русия. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. За себе си мога да кажа, че  никога не съм ползвал почивните бази на СБП и не съм очаквал да получа една или друга награда. Сега, когато наградихме български писатели по случай Деня на народните будители с грамоти за принос към съвременната литература, се чуха гласове, че сме обезценили моралните стимули, което е тенденциозно и невярно.
- Каква е истината за така наречените "писателски имоти"?
- Истината е, че по време на председателството на Николай Петев не е продаден никакъв писателски имот. На мястото на старата вила в Созопол е построена нова станция, на която СБП е съсобственик, но земята си остава собственост на съюза. Направен е ремонт на почивната станция в Хисаря, но са необходими още средства за цялостното й обновяване. 
За съжаление през изминалите години са подписвани договори, които са неизгодни за СБП, но е необходимо време за тяхното разтрогване. Заведени са дела срещу недобросъвестни наематели, но всеки адвокат ще каже, че и най-бързата процедура трае не по-малко от година. В момента извършваме актуализация на писателските имоти, за да разберем какви са реалните им цени. Ако те се стопанисват правилно, Съюзът ще получи средства, с които може да окаже материална помощ на писателите.
Ала аз искам да попитам онези писатели, които са управлявали съюза преди мен - защо СБП е изгубил пететажната сграда на ул. "Ангел Кънчев" 5 и  двореца "Ситняково", къде са стотиците картини от български художници, подарък на СБП? Някои от тези случаи на изгубени имоти нямат давност и някои от тогавашните членове на ръководствата на СБП са все още живи и здрави...  
- Кои са целите и задачите, които си поставяш като председател на СБП?
- Главните цели са две. Първата Съюзът на българските писатели да си върне отново авторитета на творческа организация, с която да се съобразяват българските държавници и политици. СБП не е и не може да бъде един измежду многото писателски съюзи и сдружения. Това е стогодишният писателски съюз на Иван Вазов, Пею Яворов, Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Димитър Димов, Георги Джагаров, Николай Хайтов...
 Втората главна цел е да помагаме за творческата реализация и физическото оцеляване на творците.
 Имаме и трета цел - да отстояваме заедно с другите творчески съюзи и писателски сдружения, обща позиция за защита на българската култура от повсеместния нихилизъм, от бездарието и ширещото се безродие. Но това ще зависи не само от нас, а  от цялата писателска гилдия.
- Кой ще е основният приоритет, на който възнамеряваш да отделиш най-голямо внимание?
- Искам българското общество да разбере, че писателското слово е сила, а писателят е призван да бъде морален съдник на своето време. Приоритет ще ни бъде да помагаме, доколкото е възможно, на талантливите и честни писатели. Талантът без морал не струва пукната пара. За съжаление в българската литература се подвизават и автори, които служат на Юда и мамона, на чужди геополитически интереси.  Появиха се прекалено много станиолени слънца, които излъчват фалшив блясък.
- Какво е състоянието на издателство "Български писател"?
- Добро. След натрупан в предишните години дълг от 80 000 лв. то вече се самоиздържа. Предишните ръководства на съюза са наблюдавали безучастно как издателството потъва сред безхаберие и безстопанственост. Сега публикуваме предимно съвременни български автори и класици. Предстои да излезе "Речник на Съюза на българските писатели", където са представени с кратка библиографска справка всичките 1540 писатели, бивши и сегашни членове на СБП. "Български писател" не е комерсиално издателство, то е 100 на сто собственост на СБП и има за цел да представя стойностната българска литература. Съществува изграден редакционен съвет, който разглежда и обсъжда всяка предложена за издаване книга. Далече сме от времето, когато можем да кажем, че издателството ще публикува безвъзмездно творбите на авторите. Възстановяването на сборниците "Поети" и "Разказвачи", както и други антологии е само едно начало. Предстои да бъде възстановена и библиотека "Смяна", в която да излизат дебютни книги на млади автори.
Що се отнася до марката "Български писател", личното ми мнение е, че то си остава едно от най-авторитетните български издателства. Във Вашингтонската конгресна библиотека се съхраняват повече от 2700 негови заглавия.      
- А писателският вестник "Словото днес" ще успее ли да преодолее синдрома на ведомственото издание и да стане истинска писателска трибуна?
- За съжаление единствен спонсор  на "Словото днес" си остава СБП. Вестникът наистина трябва да излезе "на светло", но за това също е необходимо време. Екипът от редактори е малък, авторите не получават хонорари и това пречи за привличане на по-широк кръг от автори. Почти нищо не се прави за рекламата и разпространението му. Вестникът и сега е писателска трибуна, на която, за съжаление, липсва многобройна читателска аудитория.
- Често се чуват обвинения, че СБП се е превърнал в геронтофилска организация. Какво възнамеряваш да предприемеш в тая насока?
- Ние сме специалисти в обвиненията. Личното ми мнение е, че е загърбена работата с младите автори. Дори моето поколение - на шестдесетгодишните - сякаш е изтикано в ъгъла. Най-важното сега е да се обръща внимание на всеки  член на писателския съюз, независимо от неговата възраст. Към възрастните - с уважение и респект, към младите - с внимание и грижа.
 Вратата на СБП ще бъде широко отворена за  младите поети и белетристи, литературни критици и есеисти, които сме готови да приемем в най-стария писателски съюз, да им окажем подкрепа за тяхната творческа изява и развитие. 
В скоро време възнамеряваме да възстановим и Кабинета на младия писател, а неговите сбирки да стават в дома на Дора Габе, който тя е завещала за младите автори.
- На какво и кого мислиш да се опреш при решаването на проблемите, които стоят пред съюза?
- Преди всичко на Управителния съвет, на честни писатели като Драгомир Шопов, Кольо Георгиев, Христо Ганов, Благовеста Касабова,  Борислав Бойчев, Надя Попова, Симеон Янев, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Христо Черняев, Тенко Тенев, Пламен Панчев, Станислав Пенев, Панчо Панчев, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Никола Статков, Михаил Белчев, Иван Матанов, Чавдар Добрев, Иван Странджев, Петър Динчев, Иван Гранитски, Ели Видева, Атанас Радойнов, Ненчо Славчев, Иван Есенски, Стоян Бойчев, Тодор Биков, Петя Цолова, Петър Андасаров, Борислав Владиков, Минко Танев, Радослав Игнатов, Димитър Христов, Боян Бойчев, Роза Боянова и много други.
Особено много ще разчитам на младите, поети и писатели, които тепърва ще се докажат като творци и автори на високохудожествена литература.
Надявам се на подкрепата на държавните институции и общинските ръководства. С кмета на Ловеч Минчо Казанджиев например се договорихме за учредяването на награда на името на Димитър Димов. С кмета на Стрелча Иван Евстатиев учредихме награда на името на Богдан Овесянин. Възстановихме наградата "Александър Вутимски". В края на октомври в Генерал Тошево се проведе десетото юбилейно издание на конкурса "Дора Габе".
А що се отнася до международната дейност - вече подготвихме договори с писателските съюзи на  Унгария, Италия, Азърбайджан, Украйна, Сърбия. Продължаваме договорните си отношения с Международната европейска писателска асоциация в Брюксел, с писателските съюзи на Китай, Русия, Беларус, Македония и Словакия.
Правим опити за установяване на делови контакти с писателски сдружения в САЩ, Канада, Финландия, Швеция, Дания, Полша. Изключителна помощ за разширяването на връзките ни с писателски сдружения от славянските страни получаваме от Международната артистична академия  на поетесата Елка Няголова.
- Ти си автор на няколко поетични книги. Остава ли ти време за творчество или изцяло те погълнаха управленските ангажименти?
- За творчество остават само нощите.
- Върху какво работиш, какво пишеш в момента и каква нова книга да очакват от тебе читателите?
- Завършвам нова поетична книга с малко странното име "59 отстояния". Тя почти изцяло е плод на мои съновидения. Дано да се е получило нещо по-различно от онова, което съм писал досега.
- Вече не питам какво става с културологията и ще ти остане ли време за лекции в Швейцария?
- Моята дейност в Швейцария като постоянен ангажимент е прекъсната, защото тук, в България, задачите ми като председател на СБП не са никак малко. Остават ангажиментите ми с някои фондации и издателства там, но те по никакъв начин няма да попречат на работата ми.
- Какъв е  девизът, от който се ръководиш?
- Бързай бавно!
- Благодаря.