Сръбското трицветно гонче

Вече много години едно от най-популярните гончета в България е сръбското трицветно гонче. Сериозни щети върху числеността му в близкото минало нанесоха въоръжените конфликти в бивша Югославия. Днес те все по-рядко се срещат дори в южните части на страната, където някога били смятани за традиционна порода. Учените са убедени, че най-голямо влияние върху формирането на тези кучета, както и на планинското гонче от Сърбия, особено по отношение на телосложението и костната система, са оказали финикийските хрътки. У нас, напротив, числеността и търсенето им расте, защото много български ловци са наясно с изключителните ловни качества на сръбските трицветни гончета.
Сръбското трицветно гонче притежава великолепно обоняние, отличава се с издръжливост, сила, изключително трудолюбие и настойчивост. Това куче никога не демонстрира никакви, дори и най-малки признаци на страх. Не е маловажно също, че сръбските трицветни гончета са способни да работят и в най-сложните условия, в това число в пресечена местност. Те еднакво добре ловуват както поединично, така и групово. Най-често тези кучета се използват в лова на зайци и лисици, но са готови да покажат своето безспорно майсторство дори и в лова на елени и диви свине.
Сръбското трицветно гонче притежава прекрасен характер и е способно да бъде не само забележителен ловец, но и чудесен приятел, компаньон и семеен любимец. Това е уравновесено и спокойно животно, удивително привързано и предано на своя стопанин.
Тези гончета са със със средни размери, малко издължени, с дълбоки гърди, мускулеста шия, стегнат корем и широк гръб. Височината в холката се колебае от 45 до 55 см, а теглото се движи в границите на 20-25 кг. За тях е характерна издължената форма на главата, с немного изпъкнал череп и слабо забележим преход от челото към муцуната. Ушите са висящи, със закръглени крайчета. Опашката на сръбските трицветни гончета може да бъде права или с формата на сабя.
Сръбското трицветно гонче се отличава с доста характерна окраска - върху по-голямата част от тялото козината е рижава, на гърба присъства характерно черно седло, на главата, гърдите, шията, долната част на лапите и крайчето на опашката има бели петна. Козината при тези кучета е къса, плътна и не изисква специални грижи, надхвърлящи редовното почистване с четка.
При отглеждането му са нужни големи пространства за движение, голямо физическо натоварване и свеж въздух. Ето защо отглеждането на такова куче в условията на градски апартамент е проблематично. Затова пък при постоянно поддържане на спортната форма и добри грижи сръбските гончета се отплащат щедро на стопаните си с вярност, любов и ненадминати ловни умения.