За достоен труд - достойно заплащане

"Управляващите нямат категоричен и справедлив отговор какво е бъдещето на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил"


- Г-н Гьоков, тази година се навършват 85 години откакто в България 1 май е обявен за официален празник. Какво според Вас днес не достига на българските работници?
- След множеството трансформации, днес, за радост на хората на наемния труд в България, 1 май продължава да се чества и е официален празник. На тази дата отбелязваме и празника на вестник ДУМА и на левия печат, празник е и на българските синдикати.
Днес сме изправени пред дилема – дали това е ден за празник, или за протест, защото битката между труда и капитала продължава, макар на друго ниво. Какво липсва на българския работник разбираме, ако попитаме сънародниците ни какво ги е накарало да работят в чужбина. От десетките разговори, които съм водил с такива хора, бяха изтъкнати като предимства гарантирано заплащане и право на почивка, ясен трудов регламент и т.н.
Все още у нас не сме достигнали средноевропейските нива за здраве и безопасност на работното място, за равни възможности за жените и мъжете и равно третиране на работното място, липсват адекватни правила за работа на непълно или на гъвкаво работно време и т.н.
- Работещите в кои сектори в наши дни са застрашени от безработица заради преструктуриране?
- Няма застраховани! При пазарната икономика, за разлика от плановата, нещата са непредвидими в по-дългосрочен план. Високата безработица е характерна за икономическите кризи и рецесии, а те са характерни за пазарната икономика.
Въпросът Ви е интересен и от гледна точка на напредъка на цифровизацията, автоматизацията, роботизацията, която неминуемо ще даде отражение върху пазара на труда. Много работни места в различни сектори вече са и ще продължат да са подложени на цифровизация и тези сектори ще бъдат изложени на риск от намаляване на необходимостта от работна сила. България закъснява и не е готова да отговори на това предизвикателство.
Но предполагам въпросът Ви е продиктуван от действията на управляващите по целите на ЕС по отношение на климата и т.нар. зелена сделка. Нещата са изключително усложнени от неотстъпчивостта на ЕК от тази европейска инициатива и от абсолютното безхаберие по въпроса от страна на българските управляващи през последните 10-ина години. Заради съвкупността от негативни обстоятелства, въглищната енергетика в световен или поне в европейски план върви към своя край. А в България решенията са неадекватни и ще бъдат болезнени и свързани със сериозна загуба на работни места. От управляващите се очаква да обяснят как ще се върже енергийният баланс на страната без произвеждания от ТЕЦ-овете ток и какво е бъдещето за трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил. Отговори на първия въпрос засега няма, докато решението на втория се съдържа в очакваните 1,4 млрд. лв. по териториалните планове за трите района и още близо 3 млрд. лв. по програма "Развитие на регионите" (2021-2027 г.).
- Каква е бъдещата съдба на заетите в тази сфера и в свързаните производства?
- Пряко заетите в сферата са 30-40 хил. души, а от тях около две трети работят във въглищно-енергийния комплекс "Марица Изток". Има и работещи в частни фирми в други региони. Твърди се, че ако освен пряко заетите, добавим и косвено заетите в комплекса "Марица изток", стават 100-110 хил. души от няколко области – Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Хасковска. Най-засегната е област Стара Загора, където повече от 60 г. икономиката се гради около дейностите в "Марица Изток". Ако България има неблагоразумието да се лиши от въглищата, които се добиват в мини "Марица Изток", завинаги ще загуби енергийната си независимост и това ще бъде поредната непоправима грешка. Дейностите в комплекса могат още 50 години да осигурят енергийната ни независимост. Обвинявам в национално предателство всички, които допускат мисълта за закриване на комплекса преди изчерпване на всичките му ресурси.
Да, по настояване на БСП депутатите на два пъти приеха отговорни решения. От 31 януари 2020 г. за защита на въглищните централи, с което тогава за първи път обединихме всички парламентарно представени партии и задължихме, който и да управлява, да не поема ангажимент за закриване на въглищните централи. И консенсусът при решението от 12 януари 2023 г., с което парламентът задължи МС да промени ПВУ в частта "Енергетика". Най-важно е от Плана да отпадне ангажиментът за намаляване на въглеродните емисии от производството на еленергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните данни от 2019 г.
- Какво се прави, за да бъдат защитени работниците от въгледобива?
- Некомпетентността на редица правителства за проблемите на въглищната енергетика продължава над 10 г. През последните години управляващите се лутат, вземат се неадекватни и избързващи или закъснели решения. Хората не разбират защо е необходимо да затрием единствения си местен енергиен ресурс – въглищата.
Управляващите още не са обяснили убедително как ще бъде осигуряван енергиен баланс на страната без енергията, произвеждана от въглища, която и към момента е с най-голям дял (около 45%) и как от нетен износител на ток с добри печалби, ще се превърнем в нетен вносител с високи цени. Доколкото съм запознат, само за 2022 г. България е спечелила 3 млрд. евро от износ на електроенергия за съседните страни. А въглищните ни централи, въпреки наложените им непосилни плащания за сертификати за въглероден диоксид (емисии), са били на печалба. И сега искаме да "заколим златната си кокошка".
Управляващите нямат категоричен и справедлив отговор какво е бъдещето на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил. Опитват се да залъгват хората с очакваните малко повече от милиард лева по териториалните планове за справедлив преход за трите района и по-малко от 3 млрд. лв. по програма “Развитие на регионите”. Когато загробваш инвестиции, направени през годините за над 100 млрд., а ти подхвърлят малко повече от 4 млрд., е национално предателство.
- Какви стъпки са предприети за преквалифициране на тези работници, за да не загубят прехраната си?
- Мисля, че безвъзвратно сме закъснели за  преквалифициране на работниците и служителите, които ще бъдат освобождавани от въглищната енергетика. Тези масови уволнения започнаха вече.
Ако бъде осигурено по-дълго време за преход (например до 20-38 г.), може би такава мярка като масовата преквалификация би подействала. Но държавата абдикира от подкрепата си за въглищната енергетика.
- Склонни ли са хората да се преквалифицират?
- Когато предприемат такива стъпки в живота си, особено в трудоспособна възраст, хората се водят от различни мотиви и влияят много фактори. Не всякога преквалификацията отваря нови възможности за работа с по-високо заплащане. Например миньорите и енергетиците от въглищната енергетика, които в момента са със сравнително нелоши заплати, в каквито и други професии от други сфери да се преквалифицират, едва ли възнагражденията им ще са в такива размери.
- Какви законодателни инициативи подготвя БСП в тази област?
- Те са традиционни в подкрепа на хората на наемния труд и не са предизборни.
В Закона за енергетиката е предвидено и прието (от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС) от 1 юли т.г. да влезе либерализацията на пазара за битовите потребители, а това означава поскъпване на тока с поне 20%. Това трябва да се отложи. БСП е против, защото и без него неравенствата, бедността и работещите бедни растат. Внесли сме предложение за промени в Закона.
От БСП неведнъж сме подчертавали необходимостта от оптимална закрила на здравето и безопасността на работниците. Предстои да се вземат решения, свързани с дистанционната работа - възникване, деклариране, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, безопасност и здраве при работа и трудови злополуки и професионални болести, работно време, почивки и отпуски, трудова дисциплина, заплащане на труда. А също и по социалния диалог, контрола по спазване на трудовото законодателство и т.н.
И в новия Парламент БСП ще предлага разумни политики в полза на хората, например увеличение на обезщетенията за безработица, по бюджета на МТСП - увеличение на средствата по Националния план за действие по заетостта, защо не и нов закон на мястото на Закона за насърчаване на заетостта, който да регламентира някои нови обстоятелства, свързани с насърчаване на заетостта.
Ще работим за изготвяне на стратегия за заетостта.
- Според Вас все още ли 1 май се възприема като Ден на труда и на международната работническа солидарност?
- Всеки има свое усещане и възприятие за 1 май. За мен, както и за всички леви хора, 1 май е празник и е Ден на труда и на международната работническа солидарност
Днес е трудно да повярваме, че след толкова време и след толкова борби, много от болките и грижите на хората на труда не са преодолени и се налага отново да се водят ежедневните битки за оцеляване, за работа, за доходи, за здравеопазване, за образование, за защита правата на работниците и служителите. И днес измеренията на мизерията, бедността, безработицата и неравенствата у нас са твърде високи. Въпреки че правото на труд е гарантирано от Конституцията, на практика не е така. Затова ние социалистите всяка година се събираме на този празник и искаме промяната, която искат мнозинството български работници и служители.
На 1 май отново ще заявим, че за достоен труд е нужно достойно заплащане без което винаги ще сме на опашката в Европа. За съжаление десните доминират в управлението на страната през последните години и налагат своите порочни политики, които решават всички проблеми на гърба на обикновения човек. Има алтернатива и тя е БСП. Ние от БСП имаме куража и се изправим срещу интересите на монополите, на едрия капитал във всички сфери. Знаем, какво трябва да се направи, за да живеят българите достойно, имаме волята да работим за трудовите хора.
Честит 1 май!