Градът, отразен в лаконизма на хайку

Литературният жанр хайку е традиционен за японската лирическа поезия. През 60-те години на ХIХ век той добива популярност и сред повечето западноевропейски литератури. Популярността му продължава да расте и в наши дни. Хайку отдавна не е приоритет само за японци. Пишат го както западноевропейски, така и американски поети.
У нас използването от български автори на тази най-къса поетична форма в световната литература обаче продължава да е приемано с критично любопитство и с недоверие както от мнозина творци, така и от широката ни културна общественост.
Новата двуезична антология, събрала хайку, създадено от български, френски и франкофонски поети, озаглавена "Градът", е поредната провокация и същевременно приятна среща с чудесни образци на тази екзотична и провокативна лирична форма. Издател е "Фараго" ООД, а преводът на и от френски е дело на Сидония Пожарлиева, Александра Ивойлова, Аксиния Михайлова и Георги Георгиев. В книгата, излязла от печат със съдействието на Българския хайку съюз, са представени по пет хайку от сто и трима български, френски и франкофонски поети.
В лаконичните проникновени стихове проблясват искрици, в които пулсира животът на градовете София, Париж, Рим, Атина, Пловдив, Флоренция, Венеция, Лион, Марсилия... за да бъде потвърдена сякаш с изследователска точност истината, че животът е неповторим дар, независимо от това в коя точка на планетата ни се намира.
В тези къси поетични творби са специфични фрагменти, оформящи обобщения лиричен образ на съвременната ни урбанизирана среда, в чиито разнообразни възможности за живот и изява на личността все повече хора, независимо от вяра, етническа принадлежност и материално положение, бързат да се потопят като в някакъв вълшебен миг, за да излязат по-дръзки и по-силни:
Гладни цигани. /Коне и каруци пеят. /Дий, свобода! (Йордан Атанасов)
Градът, този вечен събирателен образ, поглъщащ всичко, побрано между полюсите от пъстрия охолен живот до клошарското битуване, между стълпотворението от архитектура до кашона, сменил предназначението си от амбалаж в жилище, градът, затворен между светлините и мрака, този жив организъм на изгубени уморени души:
Сред стъкло и бетон /ние се втренчваме в себе си - /търсейки душите си. (Кети Бозукова)
Сред авторите, участващи в изданието, са Аксиния Михайлова, Александра Ивойлова, Георги Тодоров, Йонко Бонов, Гинка Билярска, Детелина Тихолова, Мая Любенова, Едвин Сугарев, Елисавета Шапкарева, Цонка Великова, Пепа Кондова, Красимира Казанджиева, Казимиру де Бриту, Мишел Бертран, Никола Герджиков, Нела Данчева, Петър Чухов, Ролан Албер, Сидония Пожарлиева, Сам яда Канароци, Райна Сотирова, Пиер Танги, Йон Унтару и др.