Сънищата, мечтите и надеждите на Виолета Радкова

Виолета Радкова е щастлив творец. Дадено й е от Бога да твори в две уникални пространства. В двуизмерното на платното, неголямо като площ, но широко като мащаб, и на сцената - тази магическа тристенна кутия. През целия си живот досега тя се "разпъва" между статива и сцената. Бих казал, че театърът е в кръвта й. Още първите й работи в Русенския театър, на който посвети голяма част от живота си, показаха дарбата й за пространствено и метафорично мислене, които не се срещат често заедно. Бих казал, че сценографката Виолета Радкова не се отличава съществено от художничката Виолета Радкова. В картините й има сценография и театър, а в проектите й за сцената - живопис,  изискани цветови хармонии, динамични композиционни решения. Виолета Радкова е сред водещите художници-сценографи в българския театър.
А живописните платна на Виолета Радкова, част от които тя представи на юбилейните си изложби в родния Русе и в столицата, са спонтанен израз на една поетична, чиста душевност. Още в началото на творческия си път като живописец, след като завърши Художествената академия в столицата, Виолета Радкова се отказа от реалистичния академичен стил, от елементарното наподобяване на натурата и живота, което все още доминираше в нашето изкуство. Първите й, малко "литературни" платна сякаш разрушаваха преградата между реалния и въображаемия живот, караха зрителя да изпитва главозамайващото усещане, че мечтае или сънува наяве.
Великият румънско-френски писател Йожен Йонеско, когото имах честта и щастието да превеждам, казваше, че: "...в съня си ние сме по-истински, по-дълбоки, защото сме погълнати изцяло от себе си..." Виолета Радкова неведнъж е споделяла, че картините й обикновено се раждат насън. На сутринта тя просто им дава материален израз върху платното. Така се раждат тези възхитителни и изящни отражения на нейната безгранична фантазия. Зрим, реален образ на виденията й. За Виолета сънят е вид медитация, едно духовно съзерцание. Мислене чрез живописни образи. Понякога тези сънища се оказват прозрения за Човека, за Живота... Тя обича да казва, че "платното е моят храм". Това го казват всички, но дали го постигат? Да, малцина могат да уловят и предадат с помощта на четката си прелестната поетичност на съня или носталгията на спомена като нея. Това е общуване с Вечността.
Последните й живописни изложби в столицата и страната се превърнаха в истински празници. Това мога да кажа и за платната от тези две експозиции, от които струи много светлина и поезия. Това е среща с една оригинална, вълнуваща живописна поетика, една сложна амалгама от изискани колоритни решения и оригинални композиционни принципи, според които отделните елементи са разположени не по логиката на традиционното единство на Време, Място и Действие, а според мястото им в емоционалната памет на художничката.
С Вяра, Надежда и Любов Виолета Радкова ни кани в своя прелестен живописен и театрален свят на Илюзии, Надежди и Мечти.