Пурините на обществената подагра

Миналата събота стана дума за лошите примери във "ВИП Брадър", за това как почтеният, умереният, балансираният, накратко - нормалният, няма шансове не само в шоуто, но и в живота, колкото и да е подготвен професионално и богат духом. Герои на нашето време са грубите, арогантните, безцеремонните. Качествата, които подобни люде притежават, са пурините на обществената подагра, натрупващи се в невралгичните зони на социалния организъм и сковаващи го дотолкова, че да не може да стъпи на краката си.
Големият въпрос е как да се изхвърлят те от общественото тяло. В нормалните страни има граждански натиск, и то толкова силен, че дори властелини, изглеждащи непоклатими, си отиват за нещо съвсем дребно според сегашните наши критерии, като любовница, укорима постъпка на някой от членовете на семейството, пътуване на чужда сметка, безплатна почивка в луксозната вила на някой милионер и прочие. У нас това не трогва почти никого. А гражданският натиск е бил силен само когато е бил платен, както се случваше в първото десетилетие на демокрацията. Днес във фейсбук за едно или друго може да се заканват хиляди, но на Орлов мост или с домати пред  парламента ще отидат стотина-двеста.
В началото на прехода се чуваше думата на интелектуалците. Колоси като Валери Петров и Йордан Радичков бяха част от народното представителство, а телевизионен призив на Радой Ралин можеше да напълни с хора централния столичен площад. Постепенно подобни фигури бяха изтикани не само от политиката, но и въобще от публичния живот. Само допреди няколко години големи имена бяха канени пред камерата и микрофона, и то толкова редовно, че някои ги  нарекоха "дежурните интелектуалци". Сега и "дежурни" няма. Чудно ли е тогава, че първата нецензурна дума във "ВИП Брадър" дойде тъкмо от един опЕрен оперен певец. А цинизмът не само се възприема като част от неговата опереност, но и се подкрепя. Вместо да пледират за изхвърляне на пурините от Къщата, набедени интелектуалци в студиото насърчаваха тяхното натрупване.
Подобна позиция можеше да доведе до победа на най-големия грубиян в шоуто. Което щеше все пак да е по-малката беда. Тежкият проблем е, че тези натрапени авторитети имат финансовата възможност да продуцират филми, музика, тв предавания. В техния продукт се налагат тъкмо онези модели на поведение, които блокират способността на обществото да се освобождава от пурините на злото. Може да проследиш десетки епизоди на сериал, чиито герои са ученици, и няма да чуеш да се закахърят за нещо в училищния живот. Няма да попаднеш и на образ, който да ти вдъхне поне малко кураж. У всекиго ще покажат нещо, което не само да те разочарова, но и да те  отврати. Някога ни се струваше, че задачата на художествената правда е да покаже каква трябва да бъде житейската. Животът ни изглеждаше лош, та изкуството го представяше като по-добър. Сега го представя като по-лош, което никак не е по-добре за общественото здраве.
Няма го положителния пример и в повечето медии. Когато все пак се пръкне тук-там, той е в ироничен контекст или пък е откровено правене на мили очи пред управниците. Иначе упорито ще ти тикат скъпите обувки на някоя депутатка, без да ги е грижа, че не са по възможностите дори на нейната заплата. Ще те омайват с бижутата на  красавица, без да ги е еня, че си ги е заработила от някоя мутра. Ще ти показват до припадък обзавеждането и милите обноски в дома на политик, направил бебе на секретарката си, та дано успеят да внушат, че човек е само онзи, който се е развел, и то повече от веднъж.
В други страни значима роля играе църквата, но у нас тя е големият отсъстващ. Застрашена от разкол, запленена от борбата кой да овладее свещоливницата, тя трудно може да бъде морален коректив. Пък и част от висшия клир е доста по-податлив на материалните съблазни, отколкото миряните. Повечето от които пък изпълняват религиозни ритуали, без никак да разбират смисъла им.
Най-вече и най-вредни пурини са натрупани в партиите. В много от тях срещаме всичко лошо, което можем да си представим. Груб кариеризъм, арогантност, безпардонност, борба с лакти за собственото място. Нежелание да се носи отговорност, безпринципно протежиране, загуба на лично достойнство по пътя към високите етажи. Жени, на които не им стигнаха мъжете, и мъже, които са във фазата на бройкаджийството, дори и когато косите им сребреят. Олигарси, внушаващи, че ще ощастливят електората, като купят за себе си най-бързата и най-скъпата кола в света.
Колкото и да е странно на пръв поглед, изхвърлянето на пурините може да започне най-напред от партиите, поне от някои. Нали те искат властта, тъкмо за да променят лошата действителност. Променяйки първо себе си, те постепенно ще променят и обществото. Ако откажат да го сторят, ще последват оная мощна някога сила, на чието опело днес сме свидетели. А като не вижда промяна в сегашните партии, избирателят ще посреща като спасители все нови и нови субекти, докато спасяването стане напълно невъзможно.
   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info