От редактора
Посланията на коронавируса
/ брой: 69
Вирусът не е живо същество. Единствената му цел е да оцелее, като заразява и убива. Ала не ни ли казва нещо важно по този начин? Вслушайте се...
Не станахме ли прекалено алчни и самодостатъчни? Загърбихме важни общочовешки ценности. Къде останаха любовта към ближния, добротата, готовността да помогнеш, желанието да даваш, вместо да взимаш?
Правехме се на модерни и посегнахме на традициите. Отчуждение между близките, съжителство без брак, джендъри... Затова и вирусът ни прибра по домовете - да преоткрием семейството.
Да се научим да ценим прегръдката. Да усетим топлината й в дома. И да осъзнаем колко ни липсват нашите родители. Не ги ли забравихме, забързани в лудницата на всекидневието? Те няма да са винаги с нас и затова трябва да им дадем повече от времето си, както те са го правили навремето за нас.
Да дарим с повече време хората до нас. За тях все не оставаше... Приемахме ги като даденост. А има толкова много неща, които могат да бъдат споделени, разказани. Защото най-важните хора в живота ни са тези, с които делиш залъка си. Те имат нужда от нас, както и ние от тях.
Препускахме, за да разберем, че сме пропуснали моментите, в които израстват децата ни. Снимките отбелязваха само празниците. Останалото време не се ли изниза в непрестанна борба за насъщния?
Вечно на крак. Пиехме кафето на крак, обядвахме на крак, разменяхме по две-три думи с близките си по телефона - пак на крак. Но не осъзнавахме, че времето никога няма да ни стигне. Защото искахме все повече и повече. А се оказва, че има време за всичко, което ни е нужно. Дано го използваме, за да преосмислим кои сме, къде сме и защо сме тук.
Ще преоткрием ли прелестта да се срещаме с хората очи в очи? Лишени от реалното общуване, чак сега ли разбрахме, че виртуалното не ни стига. Днес, когато да подадеш ръка някому е опасно, разбираш колко е важна подадената в нужда и навреме ръка.
Правехме компромиси с мечтите, желанията, идеите си, за да се впишем в наложените рамки.
Бяхме издигнали в култ материалното. Оказва се, че можеш да изкараш месеца с два ката дрехи, без да обикаляш моловете... Колко часове спестихме от пътуване, пазаруване, безцелно киснене в кафенетата и социални мрежи...
Преосмисляне на ценностите. Да се замислим за наистина важните неща в живота ни. И да благодарим на хората, които са ги направили възможни.
Затворени от карантината, осъзнахме ли колко ценна е свободата?
Осъзнахме ли колко крехък е животът и как трябва да го пазим и осмислим?
Вирусът ни изправи пред огледалото. Ще ни смири ли?
Или ще изчакаме да отмине пандемията и ще бъдем пак същите?