In Memoriam
По бялата ми риза ще ме познаеш ти...
Никола Инджов - изящен поет, пламенен публицист, великолепен есеист
/ брой: 80
Бялото е цветът на чистотата на порива. В едно свое стихотворение Никола Инджов заявява: "... и аз със бяла риза/ минавам по света".
Срещнахме се много отдавна. Макар че имаме солидна разлика в годините. Изкушен от поезията, търсех и попадах в различните светове на съвременни майстори на словото. Така открих Никола Инджов. Изящен владетел на думите, умеещ по неповторим начин да разкрива тяхната красота.
Поет от талантливото Априлско поколение, сега така яростно отричано и забравяно от десните културни апологети.
"Живея дълго, дълго светя", споделя в една своя поема Никола Инджов.
Публицист, есеист, преводач от испански, португалски, руски и сръбски език. Автор на повече от 30 книги. Бил е литературен сътрудник, редактор и главен редактор в над десет медии.
Роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас, в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Болката по изгубения роден край ще остане за цял живот. Ще пулсира чрез неговите творби и обществените му ангажименти. Детството му преминава в Созопол и Гюмюрджина (днешна Северна Гърция), юношеството му - в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в Хаванския университет.
Голяма част от творчеството му е свързано с Латинска Америка. В началото на 60-те години заминава за Куба, където попада в кръга на свои връстници от цял свят - поети, писатели, журналисти, симпатизиращи на Кубинската революция. Сред тях са Габриел Гарсия Маркес, Мануел Рохас, Роке Далтон, Хуан Бош, Франсиско Урондо... Запознава се и с Ернесто Че Гевара, дори след смъртта му превежда на български деветте известни стихотворения на големия революционер.
Казваше, че ако е имало герои в неговия живот, това са антифашистите. Подари ми романа си "По следите на норвежеца". Държеше много на него. Изключително стойностна, но останала някак встрани от обществения интерес, книга. В творбата се разказва за зловещия експеримент на нацистите - създаването на "чиста арийска раса" по тайната програма "Лебенсборн". А романът му "Душа на друг човек" описва спасяването на няколко деца на депортираните през 1942 г. в нацистките концлагери 12 000 беломорски евреи. Чрез антологията "Потеклото на светците" представи стихове на съвременни латиноамерикански поети, загинали в съпротивата на своите народи срещу профашистките военни хунти в Южна Америка. Преведе и стиховете на Пабло Неруда.
Русия е другата му голяма любов. Преди две години "Пегас" в няколко броя представи негови преводи на съвременни поети от братската страна. "Руската поезия е неукротимата душевна енергия на народ, който въздига своите поети в изпитанията на върховна слава и върховно страдание", написа тогава Никола Инджов.
Всъщност, първото ми интервю за в. ДУМА беше именно с него. Излезе в навечерието на 80-ия му рожден ден. В него той изказа болката си от "дирижираното отдалечаване на младите поколения от философията на трите велики общочовешки принципа - свобода, равенство, братство", както и тревогите си за българската литература.
Общуването ни стана още по-близко, когато станах председател на Клуба на писателите и преводачите социалисти. Не идваше често на събранията поради разклатеното си вече здраве. Но когато сме се чували, споделяше тревогите си от проблемите в партията. "Живеем във време, когато отказът от идеала се превръща в облага, а верността към идеала изглежда като участ на неудачник", казваше с болка.
Напусна този свят на 26 април 2020 г.
Но животът на поетите няма физическо измерение. Те присъстват в нашия свят, докато са живи стихотворенията им. Затова "сред мъртвите поети/ по бялата ми риза/ ще ме познаеш ти!"...ИМ
* * *
Въртят се колелата
в грънчарните. Разцъфват
черешите и падат
звезда подир звезда.
Девойките се кичат
със здравец от Балкана -
и аз със бяла риза
минавам по света!
Нощта в една светулка
на рамото си нося,
а в капчица едничка -
дъгата и дъжда.
От всичко в мене радост
и светлина остава -
и аз със бяла риза
минавам по света!
И тъй ще си отида
от вечерите южни,
от вишневите стрехи,
от пътните врати.
О, сине мой далечен,
сред мъртвите поети
по бялата ми риза
ще ме познаеш ти!
Никола ИНДЖОВ