Норвежката къща в Момчиловци

Преди десет месеца родопско село се "снабди" с Норвежка къща. Проектът е българо-норвежки. Правителството на северната страна отпусна средства по грант и идеята постепенно се реализира в с. Момчиловци. Центърът ДАНО (SAVE), както се нарича Норвежката къща, е всъщност преобразеното старо училище в селото. Абревиатурата означава доброволчески академичен научен и образователен туризъм. След ремонта в бившето училище има стаи за 20 туристи, както и конферентни зали. Идеята е центърът да съдейства за развитието на туризма и за устойчивото развитие на района.

Норвежката къща днес

Началото

на проекта датира от пролетта на 2009 г., разказва проф. Румяна Михнева. Идеята за такъв тип туристически дестинации била разработена от преподаватели и студенти на университета "Джордж Вашингтон". Един от водещите му специалисти по туризъм проф. Доналд Хоукинс посетил България през 2007 г. Родопите привлекли вниманието му. Заедно с проф. Хоукинс проведохме първите си срещи с местните власти, припомня проф. Михнева. По това време организацията, на която тя е председател - Национално движение "Българско наследство", активно работила за изследване на археологическото и архитектурното наследство, за опазване на природата и българските гори, за модерно управление и опазване на културния пейзаж на България. В създаването на ДАНО-центъра виждахме инструмент за развитие на идеите на организацията, от една страна, а от друга - възможност да се привличат туристи, които да подкрепят местното развитие, казва проф.

Младежи на обучение в центъра

Михнева. Според нея Родопите повече от 20 години се развиват низходящо, а безработицата и ниският жизнен стандарт са довели до обезлюдаване на планината.
Идеята за образователен туризъм изисква активно партньорство с научни и изследователски центрове. Затова и проектът е финансиран като иновативна икономическа практика от Кралство Норвегия. "Норвежките ни приятели - както от "Иновация Норвегия", така и от посолството, създадоха доброжелателен климат, подкрепяха ни в трудни моменти, но и ние спазвахме строго правилата и изтърпявахме непрекъснатия одит - както от български институции, така и от норвежки, разказва проф. Михнева. Според нея специален принос имал целият екип на посланик Тове Скарстейн. "Нейно превъзходителство е изключителен дипломат, топъл и сърдечен човек, който искрено обича България. Доброто управление на средствата, които Норвегия ни предоставя, за нея е мисия", признава проф. Михнева. Норвежкото финансиране е приключило през април 2011 г. и днес центърът ДАНО се самоиздържа.

Българският екип на центъра на посещение в Норвегия (проф. Румяна Михнева - трета отляво надясно, и Мария Никова - втора отдясно наляво)

Кметицата на Момчиловци Мария Никова искрено се гордее с реализирането на проекта. Успели са да съхранят старото училище на Момчиловци. Сградата има морална и сантиментална стойност за местните хора - тук са учили поколения жители на Момчиловци, казва Мария Никова. Постройката е в центъра на селото, в съседство с църквата "Св. св. Константин и Елена" и музея. С ДАНО-центъра се "затваря" архитектурният ансамбъл, който дава основния облик на Момчиловци. Според г-жа Никова, освен всички други ползи от центъра, има и една неочаквано много важна - момчиловци намерили нови приятели: проф. Румяна Михнева, партньорите от Западнонорвежкия изследователски институт в гр. Согндал, посланика на Кралство Норвегия. В крайна сметка, благодарение на усилията на всички, Момчиловци отново е част от регионалната туристическа карта.
Всеки жител на родопското село се почувствал значим и горд. На първия отворен форум през 2008 г., на който присъствали норвежките партньори, жители на Момчиловци извикали кметицата настрани и й казали: "Нашето старо училище е много важно, щом ни изпращат

пари чак от Северния полюс,

за да си го запазим!" Още в началото на строителството били открити работни места за местните. При един от междинните одити Мария Никова се постарала да пресметне колко средства са генерирани в Момчиловци за период от 2 месеца - заплати, нощувки, храна. Оказало се, че за толкова малко дни Момчиловци е "забогатяло" с 22 300 лв. В ДАНО-центъра имало две постоянно заети работни места, но се наемали допълнително хора за обслужващ персонал, експерти, учители. Те подсигурявали храненето, атракциите, екскурзиите, обученията по танци и пр. Хора от цялото село се включват, когато има групи. Според проф. Михнева проектът продължава да изисква усилия и ежедневна работа, за да може Момчиловци не само да е пример за селски туризъм, но и за това как обединена около една цел общност постига резултати.
Кметицата е доволна, че чрез дейността на ДАНО-центъра се популяризира целият регион - Националната обсерватория "Рожен", Планетариумът в Смолян, Момчиловата крепост, Златоград, Широка лъка, Смилян, та дори и Северна Гърция.

Откриването

на 21 май м.г. - празника на Момчиловци, събрало бившата първа дама Зорка Първанова, норвежкия посланик г-жа Тове Скарстейн, партньорите от Согндал и от гръцката община Авдира. По традиция на празника 50-годишните дарявали нещо. През 2011 г. се получило интересно съвпадение: 50-годишните, набор 1961-ви, били последните, постъпили в 1-ви клас в старото училище. Тяхната наборна среща била първото събитие в ДАНО-центъра - час на класа.
Последвали студентски визити от Москва, Скопие, София, Баку. Гостите на тръгване вече знаели момчиловската песен "Торнал е Тьодю на гурбет да иде". Срещите им с местните хора, опознаването на Родопите, на местния фолклор и традиции нямат финансово измерение, казва г-жа Никова. Тя е сигурна, че всеки ще дойде отново в Момчиловци. Екипите, работили с чуждестранните младежи, били всеотдайни. Опитът на проф. Михнева като ръководител на младежки бригади "Съхрани българското" бил безценен. Професорката по история в определени дни приготвяла своята закуска, известна като "Баница на шефа".
Реализирането на младежки проекти и обмени променят "качеството" на туриста в региона - тук пристигат млади хора, с енергия, идеи и жар за работа, радва се Мария Никова. Тя се надява сътрудничеството с норвежките партньори да продължи и през 2012 г. През март Момчиловци чака група от побратимената му община в съседна Гърция Авдира. Т.г. се навършват 20 години от побратимяването на двете селища, а ДАНО-центърът ще е двигател на празничните събития. Ще му помагат и неговите партньори - общината, БАН, Центърът за върхови постижения "Диалог Европа", Пловдивският университет и др.
От Норвежката къща планират голям интердисциплинарен проект с условно име "Планината", който да провокира отговорността на хората във всяка дейност - и като предоставящи услуги, и като туристи. "Хвалим се, че развиваме културен туризъм, но не мислим как да се направи така, че транспортът да бъде алтернативен, за да не се возят огромни групи с автобуси, които хабят невероятно количество гориво. Правим селски или екотуризъм, а не развиваме производствата на местни храни, за да се намали разходът за транспорт, да не се използват технологии за масова продукция", коментира проф. Михнева. Затова и работата й по проекта е кауза.

Н.П. Тове Скарстейн, посланик на Кралство Норвегия:
Екотуризмът е сред приоритетите ни

Защитата на околната среда, екотуризмът и защитата на биоразнообразието стоят високо в приоритетите на Норвегия като страна донор. Разгледахме 95 проекта на кандидати, но само 22 бяха одобрени. Едно от основните изисквания към кандидатурите беше доказано партньорство на български и норвежки организации. В този специфичен проект партньорството не беше само предварително условие, а дългосрочно сътрудничество от взаимна полза. Опитът и компетентността на Stiftinga Vestlandsforsking (Western Norway Research Institute), Sogndal, в природните науки и технологията, а също и по-активното използване на природни и културни ресурси, бяха много важни. Проектът представи модел, наречен "Scientific Academic Volunteer & Educational" (SAVE) tourism, т.е. научен академичен доброволчески и образователен туризъм (ДАНО). Тази концепция е относително наскоро идентифицирана ниша в сегмента на туристическия пазар. Концепцията кореспондира на новите трендове и представя околната среда в туристическия сектор. Проектът получи позитивна подкрепа от българското правителство и ЕК. Надяваме се, че диверсификацията на туристическата индустрия в региона на Смолян към промотиране на историческото и културното наследство ще подчертае уникалния характер на района на Родопите.
Проектът е спечелил грант от 590 000 евро. Чрез развитие на нови туристически продукти центърът вече привлича посетители и покрива възникналите разходи. Очаква се потокът туристи през следващите години да осигурява разходите за поддръжка. Центърът ДАНО ще търси възможности да привлича още външно финансиране чрез различни проекти. Норвежката страна е много доволна от резултатите. Рано е да се говори за най-добро постижение на центъра, тъй като той работи само от пролетта на 2011 г. Засега най-важните резултати са, че проектът бе изпълнен в партньорство с норвежка организация. Считаме това партньорство за устойчиво и се надяваме, че ще донесе реална стойност.