Никое момиче не заслужава да се буди от спомена за кошмара

Това е историята на Аня Георгиева. И на Мария Петрова. И на хиляди още като тях. На всяко младо момиче, влюбило се за пръв път, но в грешния човек. В този, който ще го накара да се страхува в бъдеще да се довери на друг. Но ще го амбицира да открие неподозирана сила в себе си и да стане добър специалист в работата си, добър слушател или просто напълно независима и себедостатъчна жена.

"Често роднини, приятели и съседи ме питат: "Хайде! Няма ли да се омъжиш най-накрая?! Времето минава!", споделя Аня Георгиева пред ДУМА. "Но никой от тях не знае, не може да си представи ада, през който съм минала и как имаше моменти, когато се страхувах от собствената си сянка и не исках да излизам на улицата. Не отричам, че десет години по-късно все още се будя обляна в сълзи и викайки, защото спомена за кошмара е все още жив. Знам, че никога няма да отшуми. Но поне ме направи по-силна", уверява тя. 

Когато е на 20 години се влюбва в свой колега от университета и е напълно убедена, че той е мъжът за нея. Но се оказва, че той я използва да изкарва високи оценки на изпитите, да има къде да живее, за да не плаща наем за квартира и, когато тя му противоречи - си позволява да я удря или унижава. Психическото насилие е толкова голямо, че се стига дотам да й внуши как "трябва да е благодарна, че й е обърнал внимание, защото е толкова грозна и смотана, че никой друг не би го направил". 

Раздялата е тежка. Аня години наред е в депресия, но постепенно успява да се съвземе. Напълно сама. Защото не смее да се довери на никого от срам. Днес е убедена, че всяка жена, стига да иска може да се съвземе от ужаса. "Не съм сигурна, че закони или конвенции ще помогнат, но възпитанието вкъщи - със сигурност. Ако майките не глезят толкова синовете си, убеждавайки, че са принцове и всичко им е позволено, а ако на момичетата не им натякват, че трябва да са смирени и да се съобразяват винаги с волята на съпруга си, тогава всичко ще си дойде на мястото", категорична е тя.