Неюбилейно за Маргарит Николов
Известният режисьор десетилетия всеотдайно работи за каузата на българското кино
/ брой: 185
Искра Божинова
Калинка Стойновска
Почти 20 години хората с неблагодарната професия на кинорежисьора, към които принадлежи и Маргарит Николов, се опитват да надхитрят поединично финансовото менгеме, в което бяха напъхани. Някои успяха и успяват, но с променлив успех и загуба на много човешка и творческа енергия. Маргарит Николов е от тези, които по собствено желание се отказаха и оттеглиха от изнурителната и с предизвестен край схватка и се отдаде повече от 30 години на работа със студентите по кинорежисура от НАТФИЗ.
Той е създател на един от най-замълчваните в годините на прехода български филми - телевизионния сериал "По дирята на безследно изчезналите". През последните двадесет години не се намери един екран, на който да бъде показан този филм поне веднъж, за да се разбере какви са му "греховете" и кой и защо се "бои" от филма. Интересно е с какво са се провинили пред историята и нацията героите на филма Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Петко Д. Петков и много други, та тяхното безследно изчезване и гибел по политически причини е толкова позорна тайна, която не бива да се разгласява, за да не наруши уютът на съвременното ни "демократично" добруване?! Дали диагнозата на великия поет Гео Милев "Нощта ражда в мъртва утроба вековната злоба на роба" не шества и до днес в различните си варианти и модификации? Кой знае и дано не е така... Времето ще покаже...
Маргарит Николов (роден на 31 юли 1945 г. в Стара Загора и през 1970 г. завършил кинорежисура във ВГИК-Москва - б.р.) дебютира като кинорежисьор в началото на 70-те години с един много нежен филм за войната, носещ символичното заглавие "Стихове", по военните разкази на Павел Вежинов. В него той не криеше преклонението си пред гения на Андрей Тарковски и пред триумфално шестващия тогава по световните екрани филм "Иваново детство". Неслучайно тъкмо изпълнителят на главната роля в него Николай Бурляев поема ролята на младия руски снайперист-поет в българския филм. Оттогава животът и съдбата, приятелството и общите духовни нагласи свързват завинаги режисьора и актьора. В "Стихове" има една незабравима сцена, която и до днес предизвиква духовно вълнение - на скамейка в унгарско военно село Коля Бурляев в един-единствен дълъг кадър рецитира знаменитите стихове на Борис Пастернак "Преображение Господне..." и това се превръща в забележителна поанта на филма.
Наскоро във филмотечното кино видяхме и следващия филм на Маргарит Николов - "Дневна светлина", създаден преди 37 години - във времето, когато кариеризмът и лицемерието в обществените отношения тепърва започваха и опитът да не се присъединиш, да изразиш несъгласие с тях се четеше като морална позиция, а днешните ни екологични проблеми тогава започваха да набират сили и трупат биография. Маргарит Николов споделя сега, че това са преди всичко "граждански филми", но в тях той вече беше сформирал екипа си -оператора Иван Самарджиев и композитора Симеон Пиронков. Направи документален филм за Чудомир и упорито работеше над документална поредица за историята на профсъюзите - беше събрал и монтирал изненадващо богат и неизвестен документален материал, проучен в архивите на Русия и бившите соцстрани. Жалко, че тъкмо този филм по различни причини не успя да види бял свят...
Краткият списък на заглавията, създадени от режисьора, дава основание да си припомним максимата, че в изкуството количеството невинаги е мярка за значимостта на творческото присъствие. Качествата на неговите филми недвусмислено доказват предимствата на правилото "по-добре по-малко, но по-добре". Тенденция, по принуда осъществявана и от целокупното българско кино. Маргарит Николов я използва и приложи и по собствено желание, но и по принуда, умеейки да се отказва деликатно и ненатрапчиво от нещо, на което малцина са способни. И да намери свой път да бъде полезен не толкова на себе си, колкото на другите в българското кино.
Дългогодишното сътрудничество на Маргарит Николов с актьора и режисьора Николай Бурляев, оглавил преди две десетилетия фестивала на славянските и православните народи "Златен Витяз", доведе до включването и активното участие на българския режисьор в развитието на този фестивал през годините. Като негов дългогодишен вицепрезидент (а в последно време той е и вицепрезидент на Световното обединение на славянската и православната култура) Маргарит Николов отстоява позициите му с пословично търпение и последователност. Именно на него той започна и продължава да популяризира филмите на българските си колеги. Всяка година група наши кинематографисти участва в работата на фестивала и се завръща с признание и много наградени филми.
Истина е, че след хладния прием у нас последният филм на Едуард Захариев "Закъсняло пълнолуние" получи на "Златен Витяз" първото си международно отличие. С престижни призове през различни години бяха удостоени и игралните филми "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова, "Другият наш възможен живот" на Румяна Петкова, "Врабци през октомври" на Анри Кулев, "И Господ слезе да ни види" на Петър Попзлатев, "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов, "Военен кореспондент" на Костадин Бонев, документалните "Чия е тази песен" и "Развод по албански" на Адела Пеева, "Търпението на камъка" и "Европолис - градът на делтата" на Костадин Бонев, "Коридор номер 8" на Борис Десподов, "За комарите и други приключения" на Андрей Паунов, "Черният път на Христовите невести" на Юлия Кънчева, както и много други игрални, документални и анимационни творби.
Колкото и някои да се отнасяха и отнасят със снизхождение към наградите на "Златен Витяз", защото "бил неизвестно какъв форум на славянските и православните народи", те никак не са случайни. (ДУМА от години следи развитието на този фестивал и редовно отразява на страниците си дейността му, новите заглавия, които се открояват на всяко издание, и личностите, които присъстват и придават допълнителна стойност на тази значима проява. - Б.р.) А подборът на заглавията, направен от Маргарит Николов, е между най-доброто, произведено у нас през последните 20 години. Тези филми несъмнено внушават уважение към човека на прехода с всичките му национални особености, формирани през десетилетията на драматичното ни историческо битие.
"В такива времена и една добра дума да кажеш за човек, е важен и благороден жест", това подчерта министърът на културата Вежди Рашидов при връчването на тазгодишните награди на Филмовата академия - може би като своеобразно извинение за липсата на пари за кино и не само за кино... Известно е, че липсата на пари не е от вчера и днес. Но добрата дума стана почти дефицит по нашите географски ширини.
Маргарит Николов заслужава уважението на колегите си по простата причина, че посвети личните си усилия на утвърждаването на българското кино на фестивалния екран на "Златен Витяз". Всички, получени досега персонални награди на български филми по различни други международни форуми, са несъмнено признание именно за техните автори. Но за кого другиго би могло да се каже, че е всеотдаен радетел за каузата на българското кино?!