От редактора
НЕрицарят
/ брой: 118
Мъжество, вярност, щедрост, благоразумие, изтънчена общителност, чувство за чест... Това са част от добродетелите, на които e трябвало да отговаря един рицар през Средновековието. Тази славна епоха на подвизи отдавна е отминала.
Днес понятието свързваме преди всичко с идеализъм, безкористна служба на обществото, галантност и кавалерски обноски.
Преди дни бяха раздадени традиционните годишни награди "Рицар на книгата". Прекрасна награда, която се връчва на журналисти и други известни личности, отдали своя принос към книгоиздаването и популяризирането на книгите в България. И особено стойностна днес, когато младите хора все по-малко четат.
Тази година сред наградените е и Йордан Ефтимов. Поет, литературовед, литературен критик, радио- и телевизионен водещ, преподавател В Нов български университет. Той получи наградата в категорията "Електронни медии - радио и телевизия" за рубриката "Битка на книгите" в рамките на предаването "Библиотеката" по БНТ.
Дотук добре. Но в ръцете си държа едно стихотворение на въпросния "рицар", написано през Средновековието на българския преход - 90-те години, и публикувано в брой 8 от 22 март 1995 г. на "Литературен вестник". То носи смущаващото заглавие "Стихове по случай смъртта на Тодор Живков (сънувана)". Написано е в стил "клозетна поезия", толкова популярен сред нарочените за "модерни" поети днес. Изпълнено е с нецензурни думи и недвусмислени хомосексуални намеци. Главни герои са бившият Първи и Николай Хайтов. Не са пощадени от оплюване и "Диви разкази". Творбата можеше и да мине за политическа сатира, ако не беше твърде елементарна и пошла.
Йордан Ефтимов е известен със скандалните си интервюта и публикации. Пак преди години, но в по-ново време, излезе и негова книга, в която българската класика безпардонно бе неглижирана.
Та за рицарството става въпрос. Да си рицар на книгата означава добросъвестно да браниш и отстояваш културните ценности.
Но и да бъдеш галантен кавалер. И по отношение на хората, и по отношение на думите.
А не да ловиш вещици и да подлагаш на огън и меч мислещите различно от теб.
Може би затова днес в понятието "рицар" някои влагат и известна ирония.