Наглост, лицемерие, двуличие

Когато си поставиш за цел няколко дни да следиш новините, се учудваш как е възможно да се говори едно, а да се върши съвсем друго. Да се чуди човек какви думи да използва за действията, изказванията, постъпките на западните политици и техните сателити от Източна Европа. И синонимният речник не може да ти помогне...
Да вземем за пример решенията на Международния наказателен съд. Когато беше издадена заповедта за ареста на Путин, това беше най-добрият и справедлив съд в света. Всички подкрепиха неговото решение. Сега, когато се издаде заповедта за арест на Нетаняху и Галант се надигна вой до небесата. Един американски сенатор каза: „Международният наказателен съд е пародия на правосъдие.“ Байдън веднага го заклейми. България, която подкрепи съда за ареста на Путин, сега каза, че не подкрепя решението на съда.

Кое от тези две твърдения е вярно?

Как и с какви думи да се квалифицират тези твърдения? Освен, че имат двоен стандарт и за тях истината няма значение.
Западът ни е проглушил ушите, че не се намесва във вътрешните работи на други страни. Те сами решавали каква политика трябвало да водят, какви решения да вземат. Така ли е на практика? Ето какво казва Борел: „Не може Сърбия да поддържа връзки с Русия и да очаква членство в Европейския съюз. Трябва да избере едното или другото.“ Това се казва "ненамеса във вътрешните работи".
Още по-фрапантен е случаят в Грузия. Колко закани имаше към Грузия, когато прие законите за чуждестранните агенти и ЛГБТ общностите. То не бяха заплахи за санкции, за спиране на преговорите за приемане на страната в Европейския съюз. Как може един и същи закон за чуждестранните агенти да е добър в САЩ и във Франция, а в Грузия да е неприемлив. Но това е нищо в сравнение с урагана, който се изви над грузинското правителство след проведените избори. Веднага започнаха заплахите. ЕС декларира, че не приема резултатите от изборите и ще наложи санкции на Грузия и прие резолюция да се повторят изборите. Веднага влезе в сила клишето, че изборите са фалшифицирани и плач, че са откраднати. Западът си има едно клише, когато не му харесват резултатите от изборите. Това е нарушаване на демокрацията, нарушаване правата на човека и корупцията. И какво стана в Грузия? Веднага отидоха група депутати от осем европейски държави да помогнат да се разреши кризата. „Ние сме тук да ви помогнем“, заяви Михаел Рот - ръководител на Комисията по външни работи на германския парламент пред демонстриращите. Видната еколожка Грета Тунберг - и тя е  там да спасява демокрацията, колкото реши екологичните проблем.

За каква криза става дума?

Това, че прозападните сили не спечелиха изборите. Нали всяка държава сама решава. Нали народът избира. Грузинското правителство реши да замрази преговорите за приемане в ЕС, защото те се използват само за шантаж. Настана олелия и мирните демонстрации се превърнаха в  бой срещу силите на реда, издигнаха се барикади, направи се палатков лагер, забелязаха се пламъци по улиците. Ще се повтори ли Майданът в Грузия, каквато е целта на западните куратори? Всичко се повтаря. Така беше във Венецуела, в Беларус. Но някой да си спомня Гуайдо и Тихановская? Сега има нов герой във Венецуела – Гонзалес. Той бил президент на страната. Е, това се казва шизофрения.
А съвсем различно е отношението към Молдова. Там изборите са „честни“ и „демократични“. Независимо, че натискът срещу опозицията беше огромен. В Русия, където има 500 000 молдовски граждани, бяха отпуснати само 10 000 бюлетини. Да не говорим за Приднестровието и Гагаузия, където имаше провокации, бомбени заплахи и изборите бяха провалени. Но там „демокрацията победи“, защото изборите бяха спечелени от правилните сили. Никога, когато изборите се печелят от сили, които не отговарят на вижданията на Запада, те не се признават. Така става и в Румъния. Дори се заговори, че няма да се проведе вторият тур на президентските избори на 8 декември и се търсят начини Калин Джорджеску да не бъде допуснат до него. Народът избира, ама някакви други хора смятат, че той, народът, е направил грешния избор.
Преди година

Зеленски предложи на НАТО да използва Украйна като полигон

за изпитване на нови натовски оръжия. Сега, когато в бойни условия беше използвана ракетата „Орешник“, същият Зеленски каза, че Русия използва Украйна като полигон. Путин просто отговори на призива на Зеленски: „Ако искате да бъдете полигон, бъдете полигон - ето „Орешник“ за вас.“ Изглежда, че Зеленски има амнезия, за да се сърди, че Украйна е използвана за полигон.
Западът непрекъснато обвинява Путин, че ескалира обстановката в света. Няма да се връщаме с десетилетия назад, когато обещаваха, че НАТО няма да се разширява на Изток. Знаем как си изпълниха обещанието. В началото на специалната военна операция също обещаваха само хуманитарна помощ за Украйна, маски, каски, бронежилетки. След това преминаха към нелетални оръжия, а после към всякакъв вид оръжия. То не бяха различни видове ракети, оръдия, снаряди, ПВО, самолети Ф-16, за да стигнат до далекобойни ракети „АТАКМС“, „СКАЛП“ и „Сторм Шедоу“.

Та нима тези ракети са за мир?

С разрешението си да се използват далекобойни ракети за удари дълбоко в руска територия Байдън за пореден път ескалира обстановката в Украйна. Знае се, че украинците сами не могат да изстрелват ракетите. Необходима им е помощта на американски специалисти, които да избират целите и насочват ракетите. И след като Русия използва „Орешник“, пак Путин беше обвинен, че ескалира обстановката. Така ли е? Вестник „Монд“ съобщи, че Франция и Англия обсъждат изпращането на войски на бойното поле в Украйна. В последните дни има изявления, че Русия може да бъде ударена с ядрено оръжие. Прав е Лавров да казва, че това са безумци, които не са помирисали дори барут. Ричард Дирлав призна, че НАТО води хибридна война с Русия. Най-накрая дочакахме момента, когато Роб Бауер открито призна, че НАТО не е отбранителен алианс. А колко години ни лъгаха и уверяваха, че тази военна структура е отбранителен съюз.
Лицемерието на Запада е безкрайно. Никой не говори за мир, а за продължаване на войната. Как да се тълкува изказването на Борел: „Идеята за възможно примирие на конфликта в Украйна е грешно и чудовищно.“ Приглася му и френският външен министър Жан-Ноел Баро: „Не може да има червени линии в подкрепата на Украйна.“ А новият комисар по външните работи на ЕС Кая Калас, която е отчаян русофоб, заяви: “Мирът в Украйна е вреден.“ Дейвид Камерън, когато беше още премиер на Англия, каза: “Преговорите са вредни и мирният процес е невъзможен.“ Да не забравяме Борис Джонсън с екстравагантната прическа, който по поръка на САЩ провали истанбулските преговори, които щяха да сложат край на войната и убийството на хиляди войници.

Цинизмът и алчността на Запада

наистина са безкрайни. Оказва се, че войната не е нито за демокрация, нито за свобода, а за пари. Сенатор Линдзи Греъм е до болка откровен и циничен. „Това е война за пари. Ще се обогатим за сметка на редки метали.“ САЩ не се интересуват от жертвите на войната, от разрушенията и мъките на майките. За тях войната е пари и богатство.
Двойните стандарти и лицемерието особено ярко си личат в отношението към войната между Израел и палестинците. Ясно е, че не се води война с „Хамас“ и „Хизбула“, а тотална война срещу народа на Палестина. Дори бившият министър на отбраната на Израел Моше Яалон заяви, че „Пътят, по който ни водят, е завоевание, анексиране и етническо прочистване.“ В тази нечовешка война е позволено всичко. Нападение над мирни жители, болници, училища, бежански лагери. Убитите са вече около 45 000 души, включително около 3000 деца, а 143 от децата са под една година. Атакуват се суверенни държави като Ливан, Сирия, Иран. Съединените щати налагат вето на всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня. Израел каза, че „Амнести интернешънъл“е антисемитска организация, защото има заявление, че се извършват военни престъпления. Генералният секретар на ООН беше обявен за „персона нон грата“. Всички, които са срещу войната, се обвиняват в антисемитизъм. За Израел няма санкции, няма осъждане от ЕС. Защо? Защото са различни интересите на САЩ и техните сателити в Украйна и в Близкия изток.
След изнесените факти се очертава един проблем. А той е, че Западът в желанието си да запази хегемонията и властта си, иска светът да живее според неговите правила и не може да води истински диалог, а налага условията си със сила. Но светът се променя и не желае повече да се подчинява. И както казва външният министър на Малайзия:“Политиката на Запада е открито лицемерие.“