Мярката на Апостола е твърде висока

Здравец ХАЙТОВ е роден на 2 април 1956 година в София. През 1975 г. завършва Строителния техникум "Христо Ботев". През 1978-1983 г.- следва във Варшавския архитектурен факултет и завършва градоустройство във ВИАС - София. От 1983-1989 г. работи в Проектантска организация - Смолян. От 1989-1991 г. в НИПИ "Интерпроект". От 1991-2005 г. е ръководител на архитектурна фирма "ARGO-Z" design. От 2011 до 2014 г. е управител на фирма "АРГО-3" ЕООД.
Участва в колектив и самостоятелно в застроителните и регулационни планове на Чепеларе, Девин, Доспат, Неделино, Ардино, Мадан, Гела, Могилица, Баните, Змеица и др. Негово дело са редица архитектурни обекти в Смолян и Златоград, а също така: Посолството и резиденция на Южна Африка; надстройка на летателна приемна сграда на летище София; българския павилион на "EXPO-99" в Китай. Изпълнител е на синтез паметник на загиналите край гара Буново; фигурален паметник пред Родопския театър "Николай Хайтов" в Смолян; бюст-паметник на генерал Владимир Стойчев пред Спортната палата в София и др.
 От 2005 г. до 2007 г. e председател на Сдружените софийски архитекти. От 2007 г. до 2010 г. е заместник-председател на Съюза на архитектите в България. От 2011 до 2013 г. е член на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България.

- Как се чувства  Хайтов-младши в това глобалистично време?
- Притеснително. По една проста причина, че се отрекохме от ценности, проверени във времето, а приемаме принципи, които ни отдалечават от нашата същност. Българинът знае две и двеста, но сега предпочита друг да му свърши работата. Пример е делегираното право на Европа да преговаря вместо нас с Русия за "Южен поток", който минава през нашата територия?! За какво са тогава правителството, министрите? Та това е отказ от суверинитет!
- Върху какво работиш, с какво се занимаваш, какво твориш?
- Съсредоточил съм вниманието си върху осъществяване на проекта за разширение "Алеята на творците" в Национален комплекс на Централни софийски гробища, чийто възложител е Министерството на културата. Това e паметен знак към творците с особени заслуги към изкуството и културата на България. Той започна с полагането на Николай Хайтов, Катя Паскалева, Мария Нейкова, Христо Фотев и продължава до днес. Надявам се след неговото изпълнение, да се доближим като визия до изградените подобни комплекси във Франция, Италия - държави, които ценят и уважават своите личности. Нашите творци също заслужават достойна последна почит.
- Неотдавна бе отбелязана 95-годишнината от рождението на Николай Хайтов, за чието честване ти имаш огромна заслуга. Според тебе тачим ли идеите и делото, заръките на твоя баща?
- По-често трябва да се напомня на обществото за приноса на нашите заслужили творци и личности от близкото и по-далечно минало, защото те са "подпорките" на нашата държавност, както ги наричаше Хайтов. В честването на 95-годишнината, с изложбите и конкурсите, свързани с неговото творчество, се опитах да приобщя младите към магическото слово на Хайтов, към неговия живот, преминал "през сито и решето" и приноса му в съкровищницата на българската култура и по-специално българското кино. Младите творци - ученици и студенти, откликнаха на идеята за илюстрация на корица на разказите на Хайтов. Надявам се да направим едно илюстрирано издание на "Диви разкази", със съвременен художествен почерк и техен прочит. Убеден съм, че баща ми би одобрил това.
- Какво ни завеща Николай Хайтов със своето творчество - със своята публицистика, есеистика и документалистика, блестяща проза?
- Няма ред в публицистичното слово на Николай Хайтов, което да не е свързано с грижата за България. Негова е първата книга за застрашената природа - "Бодливата роза", негова е първата книга за обедняващия български език -"Вълшебното огледало", тревогата му за преиначаване на историята и обезпаметяването на нацията ни. За тези каузи Хайтов водеше битка до последния си дъх и ни ги завеща като мисия.
- Родолюбецът Хайтов ни предупреждаваше за сполетялото ни отродяване и чуждопоклонство, национален нихилизъм и неверие във възможностите на българина. Как мислиш, излезли ли сме от тази черна дупка, или продължаваме да стоим в нея?
- Политиците ни тикат в нея, а услужливата администрация им приглася по неволя. Медиите не правят изключение. Още в 1993 година Хайтов заяви "Моето постоянно агрегатно състояние е националист". И в това той влагаше любовта към род и родина, патриотизма и готовността за саможертва пред олтара на Отечеството - все морални знаци, които са неразбираеми и чужди на глобалното общество. За тяхното запазване е нужна културна и духовна просветност, идентичност, свързана с корените на българското. Това е завещанието на Хайтов.
- Коя е най-голямата заплаха, пред която е изправено днешното българско общество?
- Общото целенасоченото обезпаметяване и ислямизиране на Родопския край, което продължава близо две десетилетия. Седем години проектирах и проходих Родопите от Кърджали до Доспат. Преди 1990 г. имаше пет ли, шест ли неработещи джамии. Сега няма село, в което да няма джамия, даже и по две! И това - в район, където няма етническо турско население, а живеят българи мохамедани, "практикуващи исляма". Не че нямат право на свободна воля да избират кому да се кланят, но хора, които не знаят и дума турски и са въвлечени в исляма по неволя, не трябва да забравят, че техните предци са погребвани в "турски гробища", но с означен кръст на камъка под земята! За тези 24 години демокрация просветителската и будителската дейност на родолюбивите българи от 1878 г. до днес е заметена в ъгъла. Средните Родопи се преобръщат в исляма, докато политиците си гледат пъпа.
- Затънали сме в проблеми до гуша, а в същото време сме изправени един срещу друг. Липсва ни като че ли предвидливост и далновидност, търпимост и сговорчивост, за да решаваме проблемите си и да вървим напред?
- Прошари се българският парламент по волята на народа и мисля, че е за добро. Китайската поговорка казва: "Там където са трима, там е мъдростта", а при нас осем! Отвори се сега една политическа врата, през която влезнаха патриотично мислещи хора. Ще ги наблюдаваме и ще помагаме, за да се обърнат нещата към обикновения човек. Дано да устискат и да бъдат верни на думите си. Другото е контрол и законност, законност и контрол.
- Знаеш какво е казал Левски за "кривиците" български, а то като че ли повече си търсим кусурите, отколкото да разчитаме един на друг?
- Мярката, с която Апостола е отмерил, е твърде висока, но друг път нямаме. Искаме ли да бъдем равни с другите европейски народи, трябва да се стремим към чиста и свята република, в която българи, турци, арменци и евреи щат бъдат равни пред законите - казано от Апостола, преди 124 години!? Пак се връщаме към законността и контрола, основата на държавността. И трябва самите ние да си помогнем, не да чакаме Русията, Европата или някой друг.
- Какво мислиш за съвременната българска архитектура и така наречения "мутрибарок"?
- Архитектурата, както и всяка дейност на обществото, е част от неговото настояще и ще бъде част от неговото бъдеще. Тя е огледало на действителността във всичките измерения. Нашето време създаде борческата прослойка, тя наложи своята култура, обноски, мода и песни. Неизбежно беше да се създаде и стил в архитектурата, иронично наричан "ранен ВИС" и късен СИК! Може да се види навсякъде по Черноморието ни, по планинските курорти, в градовете и дори в селата, доколкото останаха такива. Има, разбира се, и качествена архитектура, дело на истински творци - това трябва да е стремежът ни като професионалисти.
- Не ти ли се струва, че хаосът в обществото е превзел и архитектурата?
- Хаосът е навсякъде, не може да не засяга и архитектурната практика. Мисля, че  съвременната архитектура е по-скоро преднамерено прагматична, ориентирана към блясъка и помпозността, опираща се на финансовите възможности на нейните поръчители. Добре е, когато тази основа се използва от архитекта, да създаде своя представа и облик на произведението си. Да бъде то запомнящо се, да носи послание. Има такива примери.
- А как се отнасяш към поругаването на национални паметници и светини?
- Осъдително и с пожелание за действия с цялата строгост на закона. Да се гавриш с националния флаг е равносилно да дезертираш по време на война! Отиваш на съд и толкоз. Да, но сега младите не знаят, не им е вменено какво е воинска чест, дълг, жертвоготовност за Отечеството. Как да уважават и ценят подвизите на предците ни, на българите, загинали за свободата на Родината? В училище трябва да има час по родолюбие, още от първи клас, това е истината.
- Не е ли крайно време да се сложи точка на политиканстването с исторически паметници и тяхното използване за конюнктурни политически цели?
- Крайно време е и ще кажа защо? Одобряването на проекта за бюст-паметник на генерал Владимир Стойчев и взимането на решение от Столичната община отне шест месеца! По неписано правило на Общинския съвет преди избори не се гласува решение за поставяне на паметен знак, за да не се приеме това като политическа агитация!? Паметник на български генерал и то главнокомандващ Първа българска армия, личност с доказани заслуги, основоположник на олимпизма в България, каква политическа агитация... боже пази!
- Кой според тебе следва да сложи ред в безразборното поставяне и събаряне на исторически паметници - обществените организации, общините или Народното събрание?
- Училището! Не възпиташ ли родолюбие и патриотизъм в детето и ученика, уважение към съграденото от предците ни, още в началните години, не очаквай правилни решения след това от общинските съветници и народните представители. Иначе има дузина правилници наредби и закони и международни споразумения, които трябва да се спазват. В крайна сметка професионализмът се проявява в конкурсното начало. За всеки по-значим паметен знак следва да се прави конкурс и той да дава представата и решението за монумента.
- Какво е според тебе народ без историческа памет?
- "Миналото е учител на бъдещето" - казва древна китайска поговорка. Как ще вървиш напред, ако не знаеш и не познаваш създаденото преди теб? Можеш, но едва ли ще бъдеш част от народа, към който принадлежиш, част от неговата култура и памет.