Мавзолеят на Апостола!

Ст.н.с. Тодор Керин

Във фотоархива на музея "Стара София" е запазена уникална снимка (щ 431а/2/). Тя е направена в забележителен ден - на 22 октомври 1895 г., когато се открива паметникът на Васил Левски в центъра на днешната ни столица. Тогава нейното население е наброявало едва трийсетина хиляди жители, но от снимката е видно, че на площада около паметника е имало многохилядно присъствие - орех да се хвърли, не би паднал на земята. Веели са се знамена, пъстреели се венци и цветя, звучали са църковни песнопения и политически речи. Тържеството било под патронажа на доктор Димитър Петров Моллов, който е бил кмет на София от 16 юли 1895 г. до 30 септември 1896 г. и е успял да финализира близо 15-годишната епопея за построяването на паметника.
Първото решение за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1887 г. по предложение на граф Игнатиев от току-що съставения Софийски градски общински съвет. В Окръжно писмо щ 170 се съобщава, че мястото е определено и е "...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости". Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Основите на паметника са започнати още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна за оказване на материално съдействие. Събраната сума била незначителна - 1637 лева от 12 общини, което наложило отлагане на строителството за неопределено време. Работата била подновена през 1884 г. след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, който бил учител, близък съратник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление щ 5 от 25 юли 1885 г. на тази комисия е записано: "Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се поставят тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, понеже са присъствали на погребението му." Важните събития през историческата 1885 г. - Съединението и Сръбско-българската война, вероятно са попречили пренасянето на костите да се извърши с тържествен церемониал. Затова може би липсва официален писмен документ, но логиката в описанията на свидетели от архива на Голяма Столична община, а също и огромната информация, съхранена в Националния военноисторически музей, позволяват да се направи изводът, че още през 1885 г. костите на Левски са положени в основите на сегашния паметник. За неговото окончателно завършване през следващите години са събирани многократно пари от населението, а от бюджета на общината и държавата също са били отделяни значителни средства.
Авторският екип, на който се дължи крайното оформление на монумента, е: Адолф Колар - инженер архитект, Рудолф фон Вейр и Франтишек Новак - скулптори, Абрамо Перукети - каменоделец. За откриването е имало подробен сценарий, който е бил предварително обявен на населението и е включвал тържествена процесия с начало черквата "Свети Крал" по маршрут през центъра на София покрай Народното събрание и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл реч, чийто оригинал се е съхранявал в Столичната общинска библиотека  Ако се изследва внимателно текстът на тази реч, би могло да се намери пряко или косвено потвърждение за изпълнение на решението да се вградят тленните останки на Апостола в основите на паметника.
115-ата годишнина от това събитие е повод да се повдигне отново въпросът за истинския гроб на Левски. Крайно време е повече да не се срамуваме за това, че костите на най-великия българин не са погребани и не се знае къде се намират. В изключително добросъвестно написаната книга "Величието на Васил Левски" от ст.н.с. полк. о.з. Марин Калонкин, доктор на историческите науки, който е бил продължително време директор на Националния военноисторически музей, са посочени за първи път архивни документи, от които могат да се направят достоверни заключения за това, че паметникът в София е и гробница-костница на Дякона. Апостола на българската свобода има своя Мавзолей, изграден още в трудните далечни години след Освобождението!