Крачка напред
/ брой: 139
Не са малко 12,5 милиарда лева, които бедната ни страна може да очаква от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост на България. Да се чуди човек защо ГЕРБ от миналата година пробутваха един сурогат, а след това го хързулнаха на "следващите". И май е добре, дето не го пратиха в Брюксел, понеже сега служебният кабинет можа за има-няма два месеца да тури ред в приоритетите, да публикува нов вариант за обществено обсъждане и да чака одобрение от Народното събрание. Това е нормалното действие спрямо такъв важен документ.
Човек може само да се радва, че изразходването на очакваните суми е разпределено в по-висока степен към най-належащите неща - образование, здравеопазване, социални дейности, енергетика. Около 1,8 милиарда лева например ще влязат в образованието и науката до 2026 г. - за модерни кабинети и класни стаи в училищата, за недостигащите детски градини, за превръщане на 24 професионални училища в модерни сектори за обучение във важни икономически направления и пр. Е, за науката пак средствата са по-малко и може да се съжалява, че акцентът е само върху нейната приложна част, която без фундамента ще е годна за година-две, както се казва. Фундаменталната наука у нас е най-зле финансираната и трябваше поне сега да й се помогне малко, за да дръпне тя напред приложните проекти и иновациите.
Чрез плана са намерени и средствата за допълнително финансиране на т.нар. изследователски университети, чийто списък МС ще оповести до дни. Те ще имат за наука 30% повече средства спрямо останалите висши училища. Остава спорно дали финансовият дисбаланс между тях и бедните научни институти е правилна перспектива, но това е тема извън Плана за възстановяване и устойчивост.
Всъщност, по всеки отрасъл може да се очертаят много конкретики според новия вариант на документа. Тъкмо това е важното - дадена е възможност да се обсъждат конкретиките - нещо, което досега не бе възможно. С две думи, направена е голяма крачка напред, което и бе целта със съставянето на служебния кабинет.