Като стрелба по птиците със сачми

В началото на август 2010 г. вестник "Вашингтон пост" съобщи, че поради нарастналата възможност на Иран да изстрелва ядрени ракети, се налага Съединените щати да изградят противоракетен щит над Южна Европа. Веднага след това наблюдатели потърсиха отговор на въпроса доколко е реална заплахата от иранските ракети.
Според информационните агенции днес Техеран разполага с пет ракетни бригади, въоръжени с различни видове ракети. Иран притежева ракетите "Шахаб-1" и "Шахаб-2", създадени съвместно със Северна Корея и Китай на основата на съветската ракета с малък радиус на действие тип "Скъд". Като използва конструкторско-технологичните решения, реализирани при създаването на севернокорейската течногоривна ракета "Нодон-1", Иран разработва и приема на въоръжение през 2005 г. едностепенната 19-тонна "Шахаб-3, -3А, -3В" с моноблочна неядрена бойна глава с маса до 1200 килограма, огромно  разсейване до 2500 метра и далекобойност съответно от 1300 до 2500 километра. В стадий на научноизследователска работа са следващите "Шахаб" с прототип също севернокорейски ракети.
Специалисти твърдят, че разработваната двустепенна твърдогоривна ракета със средна далекобойност ново поколение "Саджил-2" има далекобойност 2500 километра и може да поразява цели освен в Израел и американските бази в Персийския залив, но и в Гърция, Румъния, България, Източна Полша, Унгария, Словакия. Тези твърдения, според американския професор Теодор Постол, са абсурдни, тъй като няма достоверна информация, че Иран притежава твърдогоривен двигател. Нивото на иранската технология не позволява в средносрочна перспектива да се създаде междуконтинентална балистична ракета, способна да поразява обекти в Европа и САЩ. А съобщенията на иранските генерали за поредните успехи при създаването на ракети до голяма степен са блъф.
Знае се, че всички модели, създадени досега от Иран, са влошени копия на стари съветски, китайски и севернокорейски тактически ракети, изградени по остаряла технология на СССР от 60-те години и китайска от 70-те години.

През 2009 г. Революционната гвардия проведе изпитание за ракетите "Шахаб-3" и "Саджил", с обхват над 2 хиляди километра, които имат потенциал да достигнат до Израел и военните бази на САЩ в Персийския залив

За да разработи нови ракети с голяма далекобойност, на Иран се налага да реши комплекс от изключително сложни организационно-технически проблеми: да се усвоят ключови технологии, свързани с производството на конструкционни и композиционни материали за създаване на твърдогоривни и течногоривни ракети, различни топлоизолационни и ерозиоусточиви покрития; организиране на производството на жироскопи и елементата база за инерционните системи за управление на ракетите, включително с бордови изчислителни цифрови комплекси; производство  на компоненти на ракетно гориво; разработване на системи за връзка и бойно управление на пусковете; избор на балистичните трасета за полета на ракетите; развръщане на полигонна изпитателнта база; подготовка на технически специалисти и т.н.  
Създаването на междуконтинентална балистична ракета изисква привличането на целия научно-производствен потенциал на държавата и употребата на принципно нови технологии. А през това време действа резолюция на Съвета за сигурност на ООН, забраняваща техническа помощ на Иран в разработването на ракети. В условията на финансовата криза и снижаване цените на нефта икономиката на Иран едва ли ще бъде в състояние да финансира проект на голяма ракета в пълен обем.
Като отчитат собствения опит ракетни специалисти от Русия, САЩ и Китай заявяват, че за да разработи и приеме на въоръжение междуконтинентална балистична ракета, на Иран ще му бъдат необходими над 15 години. Проблемна е и разработката на ядрената бойна глава за ракетата. Ето защо е необходима по-голяма предпазлизост при твърдението, че в близките 15 години Иран ще разработи ракета с ядрен заряд, която ще достига Европа и дори САЩ.
Това твърдение се потвърждава и от Доклада на Лондонския международен инситут за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies - IISS) за състоянието на иранското ракетостроене, публикуван във вестник "Таймс". Английски специалисти опровергават прогнозата, че в близките години Иран ще създаде балистични ракети със среден радиус на действие. В близките пет години Техеран може да представлява опасност само за Близкия и Средния изток. Но балистична ракета за поразяване на Лондон едва ли ще бъде създадена до 2015 г. А междуконтинентална балистична ракета за поразяване територията на САЩ не може да се очаква в близко време.
Вярно е, че голямо бъдеще може да има ракетата "Саджил-2". Но досега са създадени единични образци и не може да става дума за военната им употреба. Още повече че ракетата е изключително неточна. Тя лети на разстояние 1800 километра само защото носи много лека бойна част, с което се демонстрира само заплаха, че Иран може да стреля с ракети. Ако бъде монтирана ядрена бойна глава, която е много по-тежка, разстоянието ще се намали чувствително.
Според Лондонския институт през 90-те години Москва е продавала на Иран ракетни технологии лошо качество, които самата Русия не е развивала - например двигателите не са преминали успешни изпитания. А добри двигатели тя не продава на Иран. Иранските  ракети имат недопустимо голямо разсейване - при далекобойност до 1800 километра според данни на американското разузнаване то достига 2500 метра. Ето защо днес, за да порази определена цел на разстояние 900 километра от границата, Иран трябва да изразходва маса свои ракети. Ракетният обстрел няма да продължи дълго, тъй като Иран няма достатъчно количество ракетни установки и няма достътъчно количество специалисти за осъществяване на пуска.
Става нещо подобно на стрелбата по птиците със сачми. Изстрелва се група ракети и поне една ще попадне в целта. Но ракетите все още нямат ядрена бойна част.
Без ядрена или химическа бойна глава опасността от тях е нищожна. Изглежда иранците се занимават с пиар, ракетите им не представляват реална опасност.
Истината изглежда ще се прояви по време на срещата на НАТО на 19-20 ноември в Лисабон, където се очаква да бъде взето окончателно решение за Европейската ПРО с поканата в нея да участва и Русия. Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен предлага незабавно да започне изграждането на европейски противоракетен щит.

 НАТО предоставя на Русия достъп до данни от американските сателити
НАТО ще предложи на Русия достъп до част от информацията на американските сателити, а в замяна ще поиска от Кремъл да участва в проекта за ПРО на континентална Европа, съобщи "Независимая газета". Предложението ще бъде част от обширно споразумение и ще бъде отправено по време на срещата НАТО - Русия, която ще се проведе непосредствено след срещата на страните-членки на Алианса в Лисабон, обяви изданието, позовавайки се на източник от НАТО. Руският президент Дмитрий Медведев прие поканата да присъства на разговорите, на които освен ракетите с голям обсег ще бъде обсъдено и участието на НАТО в Афганистан. Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен покани Москва да се присъедини към проекта за ПРО и подчерта, че НАТО не желае да налага система за отбрана, която да бъде насочена срещу Русия. Руският външен министър Сергей Лавров обаче по-рано този месец обяви, че Москва трябва да разгледа предложението по-подробно.