16 Август 2024петък10:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Как 50 000 бригадири изградиха Димитровград

/ брой: 117

автор:Дума

visibility 1163

Първият социалистически град на България - Димитровград, е замислен грандиозно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г.
Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. младежите работят в самостоятелната бригада „Млада гвардия”. Девизът на бригадирите, изграждащи Димитровград е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!”
Официално Димитровград е основан на 2 септември с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се обединяват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от цялата страна работят безплатно.
Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.
За отрицателно време е построена топлоелектрическата централа "Марица-3", а през 1951 година се появява и гордостта на младия град – азотно торовият гигант „Сталин”, който за времето си е най-големият завод в България. По предварителен план до 1961 година той трябва да достигне капацитет от 560 000 тона производство – нещо, което не само се случва, а дори се надгражда – през 1975 година заводът произвежда близо 925 000 тона и дава работа на над 4 000 души. Успоредно се строят и по-малки предприятия като азбесто-циментов завод и консервна фабрика, които успешно изграждат мечтания от обществото трудов облик на града.
Не всичко обаче е толкова розово през първите години на живот на Димитровград. Комбинацията от липсваща инфраструктура и хиляди работници превръщат строителството в истинско изпитание за мъжете. Много от тях живеят в тежки условия, тъй като изграждането на жилищната част върви успоредно с издигането на заводите и много от работниците са принудени да спят във фургони.
Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване тук на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфичната архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, правят града едно от най-озеленените селища в България.
Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957г. започва своята работа първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.
От 1970 г. водят началото си Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.
Днес, подобно на много други индустриални центрове в миналото, Димитровград е много далеч от това, което са си представяли строителите на „Града на мечтите“. Някогашните заводи и предприятия в по-голямата си част са затворили, а спомен за отминалото му индустриално величие са десетките призрачно-стърчащи се комини.

1700 работници от "Марица Изток" - предсрочно в пенсия

автор:Дума

visibility 853

/ брой: 155

Спират разширението на "Чирен" заради проверката на Кьовеши

автор:Дума

visibility 784

/ брой: 155

LNG терминалът в Александруполис ще заработи на 1 октомври

автор:Дума

visibility 684

/ брой: 155

2% ръст на икономиката през второто тримесечие

автор:Дума

visibility 839

/ брой: 155

Гърция се залавя с пожара до България

автор:Дума

visibility 1011

/ брой: 155

Протест в Братислава срещу словашката култура

автор:Дума

visibility 871

/ брой: 155

Масови съкращения в германската икономика

автор:Дума

visibility 929

/ брой: 155

Накратко

автор:Дума

visibility 4083

/ брой: 155

Чудна Картинка

автор:Нора Стоичкова

visibility 3016

/ брой: 155

Излизаме от релсите

visibility 2426

/ брой: 155

Радев, спаси децата ни!

автор:Юри Михалков

visibility 1967

/ брой: 155

Що е ляво и има ли то почва у нас?

visibility 1096

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ