Царевец е най-посещаваният обект на културния туризъм

Иван Църов от 2007 г. е директор на Регионалния исторически музей в старата столица. Научните му интереси са в тракийската и провинциалната римска култура. Публикувал е монография и над 70 научни статии, над 100 публикации в популярни издания. Специализирал е в Лондон и Нотингам, Великобритания. Като полеви археолог участва в екипа, проучващ римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм, както и в проучването на други исторически паметници у нас.

- Чия беше идеята Царевец от горски имот да стане публична държавна собственост?
- Архитектурно-музейният резерват "Царевец" от Освобождението до днес - без прекъсване, е стопанисван и управляван от музея във Велико Търново, сега Регионален исторически музей. Това фактическо положение е регламентирано с Решение на Общинския съвет от 1991 г. Преди въпросът за собствеността на терена не е повдиган поради безспорно обществения характер на историческото място, но напоследък той излезе на преден план. Причината е в процедурата по издаване на акт за собственост, която започна министърът на културата в качеството му на принципал на недвижимата културна ценност. Издаването на такъв документ е необходимо не само като юридически акт, но и заради кандидатстването по европейски проекти. И тъй като община Велико Търново има недвижима собственост в резервата - сгради и инфраструктурата на Аудиовизуалния спектакъл "Звук и светлина", един "загрижен" вече бивш политик без познания за същинските причини "алармира" чрез местните медии за това, че държавата иска да "свие" Царевец от търновци. Така се зароди този фиктивен проблем.
- Основателни ли са критиките, че в последните 20 години нищо не е направено в крепостта на българското величие?
- Какво е направено през последните години и какво се прави в момента вижда всеки от посетителите в музея на открито, а те годишно са 300 000. Самият факт, че това е най-посещаваният културно-исторически обект в България, показва интерес, в един зле стопанисван обект това не би се получило. Броят на посетителите се задържа на нивото на 2009 г., въпреки кризата. Причината е в грижите на персонала на музея, подпомаган от общината. Държавата, в лицето на МК, прави каквото може в тези трудни времена - преди няколко години бе ремонтирана Балдуиновата кула.
- Проблеми нямате ли?
- Има, разбира се. Рушат се поради естествени ерозионни процеси оригиналните средновековни зидове. Вандали, хора с ниска култура, постепенно къртят камъните от зъберите около кулата, за да си доставят удоволствието да ги метнат в Янтра. Ходенето по консервираните антични и средновековни зидове също води до постепенното им обрушване. Има и специфичен проблем - държавата трябва да финансира реставрационните дейности по старините, защото по закон е техен собственик. Общината следва да се грижи за доброто състояние на алеите, обслужващите сгради, поддръжката на парковите площи и прочие, тъй като приходите от входни такси и наеми влизат в нейния бюджет. За съжаление и двете страни не успяват да отделят необходимите средства. Правим каквото можем със собствен ресурс.
- Прави ли са гражданите да недоволстват от "одържавяването", като се има предвид, че с волни пожертвования и "марки" от по 1, 3, 5, 10 лв. събирахме средства за Общонародния комитет за развитието на Велико Търново?
- Тезата би затруднила и юрист. Ако приемем, че "марките" са вид дарения, следва да се изясни изпълнена ли е волята на дарителя. А тя вероятно е била да се проучи и социализира хълмът Царевец - главната крепост на средновековната столица Търновград. Приемам като човек, който също си е купувал от споменатите марки в ученическите години, че така волята ми на дарител е изпълнена. Не съм наясно как стои въпросът с парите от задължителното самооблагане на старостоличани през 80-те години на ХХ в. Но толкова ли е от значение кой е записан като собственик под номера на акта? Нали в крайна сметка паметникът е във Велико Търново? Нима църквата "Св. 40 мъченици", която след реставрацията стана филиал на НИМ, бе отнесена и поставена на жълтите павета в София? Макар че според мен, ако тя е в структурата на нашия музей, управлението й ще е по-рационално. Поне щяха да се спестят средства от административни разходи.
- Уточни ли се вече къде ще отиват парите от приходите?
- А може би в това е разковничето? Как да бъде уточнено, преди да е изяснена собствеността. Възможно е спорещите страни да не постигнат разбирателство и въпросът да се реши в съда. Възможен е и обратен вариант - споразумение. Но като виждам какво се случва в Двореца в Балчик, по-скоро съм песимист. Така или иначе, предполагам, че регионалният ни музей ще е институцията, която ще продължи да управлява и стопанисва Царевец. Защото има квалифициран персонал за екскурзоводското обслужване на посетителите и поддръжката на обекта.
- Появиха се писания, че туристите искали в крепостта атракциони както другаде. Ще предприемете ли действия в тази посока?
- Световната тенденция е на места като Царевец да се организира анимация, старината да се оживява. Не може на посетителя да се предлага само беседа и обиколка на паметника и да се очаква неговата възхита, че е посетил мястото и е оставил парите си. Тенденциите са две - северноевропейската, при която всичко се представя само в автентичен вид, статично, в музейна витрина, и американската, където поради липса на древности всичко е само анимация и шоу. Аз съм привърженик на компилацията от двете - представление или жива картина, но в никой случай компромис с автентичността - както на паметника, така и на историческите факти.
Напоследък получавам критика, че на Царевец се е възцарил кичът, като се визира куклената анимация. Но с очите си виждам как хората се заслушват в историческите легенди, как децата гледат и възприемат като че ли от живи средновековни люде това, което куклите им разказват за миналото и величието на държавата ни в онези времена. Негативни отзиви стигат до мен и във връзка с възстановената Патриаршеска църква. Искам да напомня обаче, че това не е храм, а музейна сграда във вид на църква. Поради тази причина тя не е стенописана по православния канон. В нея авторът на стенописите Теофан Сокеров, както сам ми каза, е представил евангелието на България. Така, както той го е видял преди 25 години. А какво е точното тълкувание, знае само той. И екскурзоводите, които информират любознателния посетител.
С общинската туристическа агенция "Царевград Търнов" работим в добър синхрон. Старата ни идея за представяне на живота на различните прослойки в средновековната столица чрез фигури е на път да бъде реализирана чрез изграждането на мултимедиен център със средства по оперативната програма "Регионално развитие".
- Атакуват ви напоследък, че Царевец не е обезопасен.
- Струва ми се, че се организира преднамерена кампания срещу музея. Иначе как да възприема обстоятелството, че посетителка идва с екип на национална частна телевизия да заснеме посещението си, при което установява, че се намира на "най-опасното, кичозно и неподдържано" място в България. И малко по-късно излиза негативна статия в национален всекидневник, от която разбирам, че аз персонално не си върша работата и имитирам дейност. Оказва се, че автор е въпросната дама. Вярно, има още неща на Царевец, които могат да се подобрят. Опасности има - в този музей на открито е експониран цял средновековен град. Представата за обезопасяване през средните векове не съответства на днешната. Средновековният град на хълма Царевец е достигнал до наши дни в руини. Възстановените крепостни стени и кули са експонирани не посетителят да ходи по тях, а да ги наблюдава от алеите и да добие представа как изглежда и функционира едно фортификационно съоръжение от онова време.
- Ще бъде ли и това лято Царевец оперна сцена?
- Отговорът ми е да, макар че музеят не е пряко ангажиран с организацията на това културно събитие.