За високите цени и високите скорости

Проф. Любомир Халачев,
Поглед инфо

Как да преборим високите цени на хранителните продукти и високите скорости, които ни убиват по пътищата. На пръв поглед тези два драматични проблема нямат връзка. Защото и големите вериги, и удобните магистрали са създадени, за да подобряват живота ни. Но всъщност не е така. Поне у нас!
Преди дни целият Балкански полуостров, в това число и България, се развълнуваха от един и същ проблем - високите цени на хранителните продукти. Кой знае защо гневът на хората се насочи като цунами към пребиваващите навсякъде големи европейски хранителни вериги. Като начало е разбираемо – там пазаруват най-много хора, те специално са създадени, за да намаляват цените на стоките благодарение на големия оборот. А вместо това - цените и там растат главоломно!
В различните страни този протест или бойкот доби различен вид, но у нас беше особено показателно как организаторите на бойкота и всякакви държавни и обществени настроения се фокусираха върху този проблем. Цените на хранителните продукти са високи – в това няма съмнение. Затова подкрепям всички протести на хората, които биха помогнали тези цени да придобият по-нормален вид. Само че решението на проблема не е като бойкотираме хранителните супермаркети, нито малките магазинчета по кварталите. Между другото в тези малки магазинчета цените са още по-високи, но по различни причини. Някои журналисти се опитаха да обърнат внимание върху факта, че преди десетина години са писали по тези въпроси - но без никакво отношение от страна на държавните организации.
В разговорите се очертаха три министерства - Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на труда и социалната политика, които имат връзка с положението в сектора. И разбира се - БАБХ като начало, но също така Агенция Митници, НАП, КЗК и всеки, който отговаря за движението на стоките в България. Само че пред тези министерства и агенции никой не протестира - явно замисълът не е бил да се тревожат тези министерства. Напразно!

Защо говорим за движение на стоки?

Защото според разследващите журналисти се оказа, че още от самото начало на откриване на представителствата на тези вериги у нас те явно са се насочили не към лоялна и в полза на гражданите конкуренция, а към нелоялна конкуренция, която цели високи печалби с много ниски показатели на качеството на услугите. За това свидетелстват някои случаи на внос на некачествени стоки от европейски производители. Вече беше доказано на ниво ЕС, макар и неохотно, че някои известни производители произвеждат едни и същи стоки с различен стандарт според това дали ще ги продават на европейския пазар или на пазарите в Близкия изток. Без да ги маркират като различни по своята същност продукти! Явно България е попаднала в този, втория списък. Но освен тези явни нарушения на европейските закони веригите супермаркети са използвали монополното си положение, за да оказват незаконен натиск върху българските производители - с въвеждането на всякакви такси за несъществуващи услуги, като празник на марката, такса за по-голямо количество и други подобни, които са просто извиване на ръцете на българските производители. Поне в началото е било така! Дали продължават тези практики, могат да кажат само контролните органи. Целта е ясна -

постигане на максимални печалби

Защо тези печалби не остават в българския бюджет, а се изнасят някъде в чужбина - това също е много важен въпрос, но той е втори поред и трябва пак да бъде решен от съответните държавни органи, които подписват първоначалните договори с тези вериги.
Както виждате, появяват се много факти, които създават от тези иначе добре замислени вериги, едни обикновени манипулатори на търговията с хранителни продукти. Гражданите правилно организират протести, за да могат да обърнат внимание на съответните държавни организации. Но техният фокус не е точен - не веригите са основният виновник, а слабата работа на съответните държавни контролни органи. Ако те си бяха на мястото, веригите нямаше да си позволяват подобни изкривявания в политиката, както не си го позволяват в големите европейски страни откъдето са дошли.
Просто и ясно - контрол, контрол и пак контрол. Кой знае защо, държавните институции (а те, както виждате, не са малко), които могат да имат отношение към проблема, до този момент не са си мръднали пръста. Ще кажете, как се разбира това? Много просто - ако държавата беше на мястото си и контролните органи бяха свършили своята работа, нямаше сега да има нужда гражданите да протестират. Повод за това ми дава едно интервю на министъра, който каза, че в ускорен порядък изготвят закон за контрол на надценките в цените. Защо е нужно такова бързане и защо този закон не е подготвен и разгледан досега, не става ясно. Разбираме само, че много се бърза. А знаем от поговорката какво става с бързането в такива случаи.
Вместо да анализира ситуацията, да намери слабите места и да създаде условия за подобряване на състоянието (от което ще намалеят и цените) държавата се втурва с пионерски плам да създава нови закони, които да ограничават процента на надценките във високите цени като ни обясняват пътьом какво е положението в някои европейски държави. Напълно грешно според мен. Какво е положението във Франция, Германия и т.н. не е нужно да се обяснява - нито знаем как там се регулират като цяло цените, нито пък знаем как реагират на това гражданите. Между другото, французите мине-не мине някое време и обличат жълтите жилетки, явно и при тях не всичко е решено както трябва.
За да се убедим в безсмислието на готвения закон, ще дам пример с

друга област от живота на българите

която е много подобна на положението с цените и ще разберете защо нов закон за пределните цени не е нужен. Помислете си какво е състоянието на движението по пътищата у нас. Веднага ще се сетите, че всеки ден някъде стават катастрофи и много често те са причинени от висока или много висока скорост на движение. Често някой млад „джигит“ се хвали в мрежите как кара с 200 км/час с новата си кола. Въпреки възмущенията, въпреки гневните викове на гражданите, органите за контрол мълчат. Някои мислят, че те не си вършат работата. Аз не съм съгласен. Въпреки, че много внимавам, винаги, когато наруша правилника, аз съм наказван според закона. Това показва, че за мен законът работи. Защо не работи за тези, които карат с безумни скорости по пътя - вие сами си отговорете. Само ще добавя, че никой от тези „бързоходци“ не си и помисля да прави подобни упражнения по скоростно каране в европейските държави. Един мой познат, който в края на 90-те години беше бързо забогатял, се упъти към Швейцария, търсейки място за по-добър живот. Каква беше моята изненада, когато след месец го видях в София и първите му думи бяха най-грубите възможни изрази (не мога да го цитирам) по отношение на Швейцария, швейцарските закони и швейцарските полицаи. Какво се оказва! На границата на излизане го спрели (сигурно знаете, че на швейцарските граници не можете да видите полицай, освен ако не се налага) и вежливо му казали, че дължи 400 швейцарски франка за превишаване на скоростта. И му казали къде точно е направил това нарушение. На опита на моя познат да се измъкне, като излъгал, че има само карта, полицаите не се трогнали, а го изпратили до пощата на близкото градче, където той платил и с бележката спокойно напуснал Швейцария.
Никога повече при тези кретени! - беше най-мекият израз на моя познат. От неговото решение са спечелили, разбира се, само швейцарските граждани. Същото нещо е и с Гърция -

да вземем пример от близките държави

Опитайте са там да избягате от наказанието за неправилно шофиране, което се налага веднага и без никакво отлагане!
С тези примери искам да покажа, че опитът да се ограничат със закон цените в хранителните вериги, е все едно да се създаде закон, който налага спазването на Закона за движението по пътищата посредством създаване на изкуствени препятствия по магистралите. Да, наистина, по магистрала "Тракия" има едно място, на което не можете да карате бързо, защото асфалтът е нагънат като юфка - това ли е според вас изходът за ограничаването на скоростта по пътищата! Да разбием пътищата и магистралите, за да не карат бързо! В двата случая на унижение и обида на гражданите на България - в лошите услуги в супермаркетите и с неоправдано високите скорости по пътищата, от които десетки страдат годишно - вина имат не самите вериги или магистралите, а липсата на контрол от страна на държавата.
Нека държавата да влезе в своите правомощия и да осъществява солиден контрол. И ние ще видим как може с тези придобивки на цивилизацията да се живее добре. Но само ако държавата е на своето място.