Може да има мир между еколози и ски индустрия

АСЕН МИНЧЕВ е роден на 29 септември 1938 г. в Шумен. Отбил е военната си служба в спортната рота в Пловдив, където е играл волейбол в отбора на ДНА. От 1959 г. е хоноруван сътрудник на Спортната редакция на Радио София (сега БНР). Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа във "Вътрешни новини" на Главна редакция "Информация" (дн. "Хоризонт"), 2 години по-късно преминава в спортната редакция. Автор на репортажи и коментари за спортни прояви, един от водещите на "Спорт и музика" и участник в неговото създаване през 1963 г. От мястото на събитието отразява 16 европейски и 12 световни първенства, както и 11 Олимпийски игри. От 1999 до 2005 г. е спортен редактор в Радио "Франс Ентернасионал" - България. От 1966 до 1990 г. е сътрудничил по същите теми във вестниците "Народна младеж", "Труд", "Отечествен фронт", "Старт", "Ехо", а след това в "Труд", "Демокрация", "24 часа", "Стандарт", "7 дни спорт", "Меридиан мач". През 2010 г. е номиниран за журналистическата награда "Черноризец Храбър" - спортна журналистика.


"Времената може да са се променили, но не би трябвало системата, ако е продуктивна, да се сменя"


- Г-н Минчев, какво прави легенда на българската спортна журналистика като вас днес, когато е дал път на по-младите си колеги?
- Никога не съм отивал на работа с нежелание, дори в края на кариерата си не съм си позволявал да мисля кога ще се пенсионирам. Все още пиша по нещо, изказвам скромното си мнение по определени теми. Не съм се откъснал от професията.
- За вас, казват, няма тайни в белите спортове. Присъствахте на откриването на ски сезона в Банско. Какво ви направи впечатление този път?
- Една традиционна проява по откриването на сезона - бляскаво, красиво... Но и там има много проблеми. Те са известни, не са от вчера. На първо място е противоречието между търсенето и предлагането.
- Какво се търси и какво се предлага в зимните ни курорти?
- Тези, които практикуват ски спорта, са повече от това, което се предлага като възможности - говоря за материална база, инфраструктура, логистика. Противоречието е свързано с неправилното и неточно разбиране как да се изграждат ски курортите ни. В 6-те алпийски страни например планината е нарязана като рибарска мрежа от писти, лифтове, влекове, но не съм чул в Австрия и Швейцария, както и в останалите алпийски държави, за такава борба между еколози и ски индустрията. Същото е в Япония. Там в пълен мир се живее природосъобразно. Защо? Не защото няма еколози, а защото санкциите за неизпълнение имат две характерни особености - ужасяващо високи и неизбежни. Независимо дали нарушителят е спонсор на управляваща партия. Може да има мир между еколози и ски индустрията.
- Трябва ли да има втори лифт в Банско?
- Естествено, че трябва да има. По мнение на запознати съотношението между търсене и предлагане е 3:1. Ако стриктно спазвате реда на опашката, ще чакате около час-час и половина.
- Няма ли противоречие между първоначално заявените инвеститорски намерения от концесионера и община Банско? ЮНЕСКО, чийто шеф в момента е българка, обяви, че ако се навлезе още малко в територията на Национален парк "Пирин", има риск планината да изпадне от своеобразната протекция, която има като защитена територия?
- А кой твърди, че още ще се влиза в Пирин? Смятам, че при евентуално строителство няма да се навлиза в планината. Нали разбирате какво се крие под неуточненото понятие "навлизане в Пирин"? Какво ще навлиза - трактори, редосеялки, комбайни? Ако е за човешка маса - тя влиза и си отива. Строителство на хотели в планината не се предвижда. За да бъде задоволено търсенето, трябва да има втора кабинкова линия. Нищо не пречи да се направи кабинков лифт, без да се пречи на природата.
- Легловата база в Банско отговаря ли на капацитета на курорта? През последните 10 години Банско бързо се разви като ски курорт. Но е обществена тайна, че се построиха доста хотели и апартаменти, които в момента пустеят.
- Има нещо такова. Липсата на втора кабина донякъде отговаря на въпроса ви. По моя информация тази втора кабинкова линия е била замислена назад във времето.
- През годините сте отразявали много ски надпревари. Как бихте оценили състезанията, които се проведоха и ще се проведат в планинския курорт? Как се справи община Банско като организатор и домакин?
- По шестобалната система - за 5+.
- Сапарева Баня и Паничище също предлагат възможности за ски, там дори има минерални извори. Какво пречи на този регион да дръпне напред?
- Този район е нешлифован диамант. По мое мнение до 5 години Сапарева Баня и Паничище могат да скочат много нагоре, стига да се намерят динамични хора в общинската управа. Те трябва да накарат "бебето да плаче", иначе няма да суче мляко.
- Планината Витоша...
- Витоша е рана!!! Няма друга столица в света, която да разполага в непосредствена близост с планина с връх близо 2300 м! Безценно богатство.
Очевидното не се нуждае от доказателства. А то е огромното несъответствие между възможностите за спорт и отдих (летни и зимни), които Витоша има, и нищожният процент от тях, използван от софиянци по цивилизовано предоставен им начин. Което на първо място означава те напълно спокойно да се доверят на достатъчно на брой, съвременни и безопасни технически средства за изкачване в планината (без автомобилния транспорт). И да ползват безопасни ски писти, обработени така, както се обработва "Витошко лале". А такова е само кабинковата въжена линия Симеоново - х. "Алеко". Проблемът е копие на проблема в Банско, едно към едно.
- Петър Попангелов е от Самоков, на един хвърлей е Боровец. В същото време всяка година той е лице на откриването на ски сезона в Банско. Това не е ли парадокс? Да оставим настрана договори, договорки и пр.
- Явно самоковските общинари не са толкова настоятелни, въпреки че м.г. успяха да върнат позагубената слава на Боровец като място за състезания по ски от международна величина.
- За да приключим темата със зимните ни курорти, няколко думи за Пампорово и Чепеларе.
- Уникални курорти. Ако не бъркам, пистата "Мечи чал" на Чепеларе е най-дългата за спускане у нас.
- Смятате ли, че президент на федерация, визирам Цеко Минев, трябва да бъде и едновременно концесионер в зимен курорт? Това не е ли вид монополност? Ако не бъркам, освен концесионер в Банско, г-н Минев е концесионер на Витоша.
- Така е в момента, но никой не е казал, че така трябва да бъде.
- България е имала големи скиори, без да се сравнява с други държави, които са с много по-големи традиции и успехи от нас. Защо в момента нямаме такива състезатели?
- Защото предишните не бяха реален продукт на системата за подготовка, а резултат на лични качества - всеотдайност, трудолюбие, върховно желание за успех, и то в пъти надвишаващи тези качества у останалите. Но в България има млади таланти в областта на ски спорта.
- Преди 1989 г. системата на подготовка на българските спортисти бе една, сега е друга. Времената може да са се променили, но не би трябвало системата, ако е продуктивна, да се сменя. Но тя май се подмени.
- Някои елементи от системата бяха заимствани от водещи западни страни. Веднага ще дам пример. През януари 1989 г., малко преди падането на Берлинската стена, бях водач на националния отбор по водна топка за турнира в Западен Берлин. Там бяхме настанени в база на спортна рота на Бундесвера. Да обърна внимание на факта, че по онова време още имаше разделение - ГДР и ФРГ. Първата страна вече я няма, но тогава тя беше социалистическа, а втората - капиталистическа. И капиталистическата страна имаше военизирана спортна рота! И това го е имало от 10-15 години тогава. Далеч съм от мисълта, че България е измислила военния спорт, но редица страни от Изтока и Запада имаха силно развит военен и полицейски спорт. И най-вече - студентски спорт! А той е надстройката на училищния!
- Отразявали сте 11 олимпиади - зимни и летни. Бихте ли споделили за коя си спомняте с най-топли чувства? И за коя евентуално с неприязън или искате да забравите?
- Три от олимпийските игри, които съм отразявал за БНР, за РФИ (Радио "Франс Ентернасионал" - България) и за ДУМА, са оставили у мен най-ярки спомени. Зимните в Гренобъл (Фр) през 1968 г. - защото ми бяха първите и защото още пазя гласовете от интервюта с великаните на алпийските ски Жан-Клод Кили (Фр) и Карл Шранц (Ав). Зимните в Нагано 1998 г. - с първото ни олимпийско злато, спечелено от Екатерина Дафовска на 15 км биатлон. Летните в Атина 2004 г. - с последните (почти) следи от големия български спорт...
А олимпийски игри, които бих искал да забравя, просто не е възможно да има...
- Ако не бъркам, имате емоционална връзка с в. ДУМА...
- Има нещо вярно. През 2006 г. тогавашният главен редактор на вестника Евгений Станчев ми предложи да се опитаме заедно да възстановим величието и славата на хората, донесли европейски, световни и олимпийски медали на България, с поредица във в. ДУМА. В продължение на 2 години направих 60-70 очерка за големи български спортисти, оставили ярка диря в спортния живот на страната. Впоследствие се роди идеята да издам книга на базата на тези очерци. Така се роди поредицата "Легенди на българския спорт".
- Вашата дъщеря Десислава върви по стъпките ви...
- Да, тя живее в Париж и е кореспондент на Би Ти Ви. Имам внук на 12 години.