ДКЕВР най-после се събуди

Регулаторният орган спа през цялото време на съществуването си. Както Слави Трифонов постоянно казва на маестрото, че спи, така потребителите на енергийни доставки непрекъснато обвиняваха ДКЕВР, че нехае за защита на техните интереси.
След приватизацията на енергоразпределителните дружества цената на тока значително поскъпна, като при това се увеличаваше перманентно. Мине-не мине някой и друг месец и те правят нови "искания за вдигане", защото се "били увеличили разходите им", най-вече по линията на инвестициите. Такъв аргумент

не се признава в никоя страна с пазарна икономика

Инвестициите се правят със средства от печалбата. Всяко дружество решава дали да разпредели по-големи дивиденти за акционерите, или да влага в усъвършенстване на структурата, с което да повишава своята конкурентоспособност. Това е така, защото в условията на пазарана икономика във всеки вид дейност съществува свободна и все по-засилваща се конкуренция. В Мюнхен, който е с население 1,5 млн. души, електроенергия доставят 5 дружества. А цяла България е разпределена между три със запазен периметър. При това в Мюнхен и петте дружества са германски, а в България и трите са чуждестранни. Едните са силно конкуриращи се, а другите са монополисти. В Германия себестойността на тока от централите е 11,8 евроцента за квтч, а потребителите я заплащат по цена между 13,2 и 13,6 евроцента. У нас средната себестойноста е 6,1 ст. (3,9 от АЕЦ, 4,2 от ВЕЦ и 9,4 от ТЕЦ), а потребителите я заплащат по 18-19 ст. Така печалбата на германските доставчици на електроенертия е 3,5-3,8%, а на тези в България - 26-28%.
Сега започва да излиза наяве истината, че действащите у нас дружества прилагат неправомерно счетоводство, в което калкулират излишни (фиктивни) дейности и услуги. Друг въпрос е дали разходите за инвестции, които са им били признавани, са били действителни. В това се усъмни и премиерът, който поиска да ги види с очите си, а не само в счетоводните документи. Кога и как ще стане това, все още не е ясно, но все пак добре е, че съществува намерение, което по някакъв начин стряска енергоразпределителните дружества.
Посъбуди се и регулаторният орган. Най-после и той разбра, че трябва самолично да се провери как се формира себестойността на услугата, а не да се доверява на фиктивни показания. Има основание да се стигне до заключението, че в периода

след приватизацията са се реализирали свръхпечалби
като при това държавата не е получавала дължимия й дивидент, а парите са били изнасяни в чужбина. При това положение следват два извода. Единият е, че трябва да се наложат глоби, които според закона варират от 20 хил. до 1 млн. лв. Дори глобата да бъде в максимален размер, това ще бъде все едно слонът да бъде ожилен от комар, защото годишната печалба на ЧЕЗ например е около 130 млн. лв. годишно. Крайният вариант е да бъде отнет лицензът, но и тогава взетото няма да се върне. Разумният вариант е цените да се сведат до костуемата им стойност, като се признае, че те са били неоправдано повишени. Тогава на всеки потребител трябва да се открие кредит от 15% за бъдещ период от поне 3 г., в който ще плаща доставената електроенергия с това намаление.
Добре е, че ДКЕВР се посъбуди по отношение дейността на доставчиците на електроенергия. Събуждането обаче трябва да продължи и в други направления.

Следващото е водата

За разлика от тока, тя няма цена, тъй като е природен продукт. Следователно има само такса за доставка, която в сравнение с 1990 г. е увеличена 75 пъти, или със 7500%, което е феноменален факт. В тази дейност обяснението е, че се правят инвестиции, с което се увеличават разходите. В същото време се казва, че от течове по водопроводната мрежа се губят милиони куб. м, поради което концесионерът понася загуби, които начислява върху цената на доставката. Това е направо абсурд! Защото за какво друго се правят инвестициите, ако не за подобряване на състоянието на водопроводната система, тъй като водата не се произвежда, а само се използва. Водопроводната мрежа - добра или лоша, е изградена, а за съжаление и отдадена на концесия в София и други градове на страната. И в това отношение дружествата са монополисти. Ако искаш от кранчето да тече вода, трябва да плащаш по цена, която е определил единственият доставчик. Това е рецидив от времето на феодализма в Западна Европа, когато феодалите са смятали, че падалият дъжд и сняг върху техните земи са им лична собственост, а за да ги ползват и другите - селяни и граждани, те трябва да си плащат.
По по-особен начин стои въпросът с

ползването на природния газ

По нашите земи го няма, та затова си го внасяме от Русия. Така е било открай време, само че в миналото доставките се плащаха с преводни рубли или чрез клиринг. Така с евтини за нас домати получавахме евтин за руснците газ. Днес българските домати също се евтини, а се предлагат и на още по-ниски цени от Турция, Македония и други страни. Руският газ обаче е скъп и цената непрекъснато расте. При това имаме само тръба за доставка на руски газ, така че дори иранският да е по-евтин, няма как да стигне до България. Тръби за доставка на по-еветин газ има до Гърция и Турция, най-близката от които е само на 70 км от границите на България. Разговарях с експерт по въпроса, според когото свързването на нашата мрежа с този тръбопровод струва около 6,5 млн. евро. Ако това е било направено, в преговорите с основния доставчик - "Газпром", нашите позиции биха били доста по-благоприятни. Държавата и в частност "Булгаргаз" просто не са си свършили работата навреме. Като монополисти в доставката и препродажбата за тях е било без особено значение каква цена ще плащат на "Газпром", защото я прехвърлят върху потребителите. За потребителите плащанията стават непосилни, но счетоводството се води на базата на издадени фактури за доставка. Така ТЕЦ-овете имат да плащат 300 млн. лв., торовите заводи - 250 млн. лв., посредникът за битови доставки - 160 млн.лв., бензиностанциите - 110 млн. лв. Въз основа на такова счетоводство в "Булгаргаз" се живее на широка нога. Скромната сграда на централния офис в жк "Люлин" е само фасада. Дружеството е създало отначало пет, а впоследствие - 8 дъщерни фирми, които се обслужват една друга, за което обаче се плаща солидно. Офисите са в наети апартаменти в частни хотели, всеки от тях има свой автомобилен парк. Състудент съм с бившия шеф на "Булгаргаз". Един път му бях на посещение и той ме заведе да обядваме във ведомствения стол. Избрах си пилешка супа, агнешка дроб сърма и кисело мляко с ягоди, което струваше 1,35 лв. Сметката я плати моят домакин, но и за мен нямаше да представлява затруднение такава сума. Тогава ми каза, че това е грижа към работещите в дружеството. Всички имат безплатни застраховки, получават допълнителна коледна и великденска заплата и още една - при излизане в отпуск.
Не знам как стоят нещата при новото ръководство. По принцип обаче, когато някой е захапал кокала, трудно го изпуска. Сега най-после ДКЕВР се опитва да го изтръгне от зъбите на монополистите, независимо дали те са частни, или държавни. Но не е ли време да се запитаме

дали и ДКЕВР не е монополист

определянето на цените? Защото много по-удачно е вместо тази комисия, да съществува обществен регулационен орган, който обективно да анализира процесите.
Ето, аз привеждам едни обосновки, друг ще направи следващи и така да се формира крайната оценка. Защото едно е да се седи в кабинета, да се получава голяма заплата и поскъпването на цените да ги засяга нечувствително, а друго е да се прави сметка как с минимално трудово заплащане и скромна пенсия да се посрещат големите разходи за ток, парно, вода, газ.
А да не забравяме, че има и още много други сметки за плащане.