"Битката с корупцията" позволява на новия "елит" да граби безнаказано

По време на българския "преход" владеещите олигархичния капитал, обединени с криминалния и подпомагани от българския т.нар. политически елит, преразпределиха във вреда на българския народ финансовите и производствените ресурси на държавата. А това  им осигури възможност да се превърнат в несменяем  "национален елит".  Но твърде интересно е поведението на някои  от тези субекти. Откровени криминални престъпници  тръбят,

че "са имали за цел да рушат устоите на комунизма"

преди 1989 г. Други пък твърдят, че тяхната дейност била така добре организирана и законспирирана, че като не можели да ги разкрият, им прикачвали фалшиви обвинения. Трети (по произход и принадлежност) са ползвали всички облаги, като тяхната основна грижа е да получат нова легитимация, независимо дали цената е компромиси, метаморфози и предателства.
Тези добре аранжирани прослойки получиха възможности, които следваха планомерно: натиск от улицата; уж постигане на споразумение между политическите сили на Кръглата маса, легитимирало следващите ликвидации и приватизации; раздаване на необезпечени с нищо първоначално и опростени по-късно като несъбираеми кредити. И всичко - съпътствано от лозунги за "по-малко държава" и утвърждаване на разбирането, че като няма закони, "всичко незабранено е позволено".
Напомняйки често мними минали заслуги, повечето според случая се представят ту за "заслужили и принципни комунисти", ту за "жестоко преследвани борци за демокрация и дисиденти". Всъщност иде реч за добре известни криминални методи, съчетани с благословията на властта, препрани на биографии и капитали, налагане на нови правила.
Криминалният капитал изсветля и се сля със сивия, а връзките между трите прослойки се легализираха, което даде възможност на сборището от криминални елементи да претендират все по-явно за политиката и властта. Симулирането на битка с престъпността и корупцията стана основен инструмент на новия елит, докато продължава да граби безнаказано. А всяка заплаха за статуквото се посреща с "раждане" на нови политически проекти, което гарантира на самоопределилия се "национален елит" непрекъснат достъп до националните материални, политически и властови ресурси. Гарант за това са овладелите медийната власт или стимулиращите я щедро, които също са част от "елита".
Примери? Ето някои лица и похвати, които илюстрират преплитането на интересите.
Костадин Паришев е известен в миналото спортист - колоездач, превърнал се в по-ново време в незаобиколим (по неясно какви причини) фактор. Единият от синовете му, Пламен, известен като Парко, съвсем "закономерно" става шеф на служба "Пътни такси и разрешителни" на ГКПП Капитан Андреево. В приграничните зони и пунктове всъщност са естествените връзките между представителите на различните власти и институции. Така или иначе, но Паришеви притежават над 50 имота само по нашето Черноморие. А български прокурор, отговорен служебно за района на действие на тези хора, беше  заловен с недекларирано голямо количество валута в съседна страна, където подобни валутни прегрешения се наказват строго. Компромиси се правят само при правилно отношение от страна на нарушителите към съответните служби, които имат грижата за националните интереси на същата страна. Прибралият се в България прокурор-нарушител не беше проверяван, разпитван или отстранен, а... издигнат.  Той се оказа и състудент на високопоставения ръководител на българската служба за сигурност Иван Драшков, която противодейства на чуждия шпионаж. Брат му Петър, дългогодишен ръководител в БОДК, превърнато в АДИС и приватизирано, пък беше обвинен, че се е обогатил неправомерно с едни от най-стойностните имоти в столицата. После внезапно беше оневинен, като се оказа, че "някакви неизвестни наглеци"

били "фалшифицирали" подписа на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов

и вместо себе си, обогатили... Петър Драшков. Синът на Иван Драшков пък ясно доказа, че има право (двадесет и няколко годишен!) да владее огромно количество земя и неизброим брой апартаменти.
Така и не се разбра кой, кого и как е измамил. Но и не се разбра имотите дали отново станаха общинска собственост.
Докато тези неща се случват в София, Коста Паришев официално започва да представлява турския мултимилионер Фуат Гювен в управлението на безмитни магазини и бензиностанция, които се намират в граничната зона. Парко Паришев започва бързо да гради верига бензиностанции, транспортна фирма, да държи и управлява хотели, и... потичат дарения почти към всички партии...
Местната връзка е бившият кмет на Свиленград и бивш граничен офицер Атанас Атанасов. Това, че е преследвал нарушители никак не пречи да другарува с Паришеви и Стефан Марашев, станал междувременно шеф на митница Свиленград. При това всички се оказват комшии в престижни селища, построени незаконно в екозащитени територии и в чашката на един от най-големите язовири и едновременно вододайна зона със стратегическо значение.
Сигурността на такива важни персони трябва да се пази, за което помага и стремглавата кариера на началника на хасковската икономическа полиция, станал по-късно

директор на РДВР Иван Петров, вече - депутат от ГЕРБ.

Получил имунитет, сега той признава, че в поверената му някога окръжна дирекция е правено разследване на законността на имотите по брега на язовир Ивайловград. Естествено без резултат - нищо особено просто проекция на наглостта на елитите. И за Фуат Гювен се грижат всички. Той си купува Демир банк. "По някаква случайност" пък бившата служителка на финансовото министерство Гергана Беремска става член на УС на "Търговска банка Д", където е и финансовият ексминистър Стоян Александров, дежурно харесван за всевъзможни партийни, държавни и обществени постове. Иначе този икономистът откровено признава, че "не разбира разликата между ляво и дясно".... И съпругата на вицепремиера от ДПС в правителството на СДС Евгени Матинчев също заработва в офис на Фуат Гювен.
Роден в Момчилград, той се премества в Турция, където започва да търгува с кожи в началото на 90-те години. През 1991 г. Гювен сключва договор и доставя голямо количество произведени нелегално под марката на известната "Круп" в Турция ловни пушки. Тази сделка става с благословията на тогавашния председател на Българския ловен съюз Нинов и неговия заместник проф. Стоян Кушлев (макар не съвсем професор, но дългогодишен съветник на главния прокурор на Народната република проф. Лютов, взет след неговата смърт под крилото на близкия до Тодор Живков генерал Христо Русков). Посветеният в политиката Кушлев

успява да подлъже Дончо Цончев да спретнат Царски ловен клуб,

който да върне издадения при рождението на Симеон Сакскобургготски ловен билет. Инициаторът става близък с Величеството, депутат от НДСВ и събирач на неправомерно имущество. 
А през 1992 г.

Иван Костов, вече - финасов министър, бърза да разреши дейност

на бензиностациите на Фуат Гювен въпреки твърденията на експерти, че всички обекти в района на граничните пунктове ще бъдат на практика безконтролни. Видимо не съвсем така са мислилили обаче Йордан Соколов, Илко Ескенази и други видни "демократи". Техни

интереси са преплетени в оперативните архиви на почти всички български служби,

откъдето е докладвано на държавните ръководства и власти, но санкции няма... А Фуат Гювен увеличава влиянието и имуществата си. Към бензиностанциите и кожите се добавя бизнес с кабели, акции в предприятия на Булгартабак, магазини Аида и Шипка, водноелектрически централи, курортни комплекси, спедиторска фирма. Когато ДПС владее Министерство на земеделието и горите, някой предоставя през януари 2009 г. на Фуат гори в Троянския Балкан, за чиято замяна се сдобива с 90 дка. горски фонд на морето. Ловната резиденция от времето на Тодор Живков "Арамлиец" с прилежащи около 408 дка гори край с. Вакарел е продадена също на Фуат Гювен.
Според  класацията на най-богатите българи, направена в края на 2007-а  от популярния сайт "Инвестор", Фуат Гювен се нарежда в една редица с други обгрижвани представители на "елита" - Митко Събев, Петя Славова, Петър Петров, Георги Гергов, Иво Прокопиев, Ивайло Мутафчиев, Цеко Минев. Сигурно е обаче, че, концентрирани в районите със смесено население, неговите капитали може да се окажат никак не случайни...
Всъщност одит на Сметната палата показва, че МВР е получавало солидни суми от безмитна търговия с горива на Фуат Гювен години наред... Човекът е близък със собственика на фирма "Б.Н.К."-ООД Веселин Балевски, съпруг на... секретарката на министъра на финансите Иван Костов. Който Костов след театрално предводителство на тълпите със синя лента през челото стана министър-председател и направи същия Балевски, апропо - щатен офицер от ДС, свой съветник по въпросите на младежта. Всъщност като зам.-министър на финансите Георги Кадиев обяви, че само за 2006 г. през бензиностанциите на Фуат Гювен (девет на брой!) са минали 15% от оборота на дизел в България, докато останалите количества са разпределени между... цели пет хиляди бензиностанции.
Та и заради такива обгрижвани от властници "бизнесмени" в междинен доклад на Еврокомисията са категорични, че фришоповете и бензиностанциите са "средищна точка на организираната престъпност и корупцията".

* Авторът е председател на Националния антикриминален и антитерористичен форум