АБВ - една претенциозна и неясна „алтернатива”

На всичките ми срещи със социалисти през последните месеци неизменно се поставя един въпрос: какво представлява т.нар. Алтернатива за българско възраждане (АБВ), какви са нейните намерения и възможности, как взаимодейства с БСП. Ще се опитам да систематизирам своите впечатления, оценки, догадки и принципни въпроси, които те повдигат.

Първото, което прави впечатление, е изключителната претенциозност на АБВ. В тази оценка не влагам ирония или отрицателно отношение. В последното си пространно интервю¹ Георги Първанов представя АБВ като “коалиция на духа”: тя събира политици от различни партии (леви и десни), произвежда политики, изгражда кадри, строи виртуална пирамида на властта от премиера до директори на дирекции. Така създава атмосфера, която ще позволи, “прекрачвайки прага, отделните политически сили, да са готови” -  “кадрово, морално и духом” - да създадат коалиция.

"Представете си само: знакови фигури на БСП, в качеството си на лица и на АБВ, впрягат енергията си за това други фигури на БСП да загубят изборите. Какво е това?"

Предложената схема не предвижда влизане на АБВ в парламента. Влизат отделните политически сили, но те са обладани от духа на “Алтернативата”, от нейното кадрово, морално и духовно богатство. Което ще рече, че в парламента тези отделни партии просто пренасят изградената вече от АБВ пирамида.
В случая АБВ замества (или представлява) цялото гражданско и политическо общество, само в рамките на което по принцип е възможен диалогът между различните политически партии. АБВ синтезира възможностите на обществото, замества го в някакъв смисъл, създава проектомодел на управлението, предоставя този модел на партиите, а те, влизайки в парламента, го приемат и реализират. Такава конструкция предполага

партиите да приемат ръководната (в буквалния смисъл на думата) роля на АБВ

Възможно ли е това? Дори при безспорния авторитет на Георги Първанов като политик и държавник? Моят отговор е отрицателен. Замисълът е благороден, но утопичен.
Нека направим по-реалистични допускания. АБВ не участва на избори и се развива като инкубатор на идеи, т.е. на политики. От кои субекти взима тези идеи? От експерти, които не са обвързани политически? Цялата ни двадесетилетна практика обаче показва, че между експертното съсловие и политическия ни елит (в целия му спектър) съществува пропаст. Безброй семинари, конференции, кръгли маси... С почти нулево влияние върху развитието на страната.
Достатъчен е дори само примерът със сериозните икономически доклади, изготвяни всяка година по поръчение на президентската институция. Кой техен анализ е приет за основа на реални политики, кой съвет е реализиран? Може ли АБВ да преобърне тези отношения? С какви лостове?
Ако това е нереалистично, остава да допуснем, че АБВ ще ползва политически обвързания експертен потенциал. “Алтернативата” това и прави. Дори бих подчертал, че АБВ ползва преимуществено експертния капацитет на БСП. Това на литературен език се нарича “плагиатство”.
Тук възниква и следният принципен въпрос: за какво им е на партиите да предоставят на една гражданска структура експертен продукт? За да бъде облагороден? За да се докосне до експертния продукт на други партии? И за това им е нужно посредничество? Едва ли.
Реалността е много по-проста. Експерти (включително участвали в управлението на държавата) предоставят на президента свои разработки. Или от уважение към него, или надявайки се на бъдеща политическа реализация чрез създадената от него формация. Тук вече идваме до най-реалистичната хипотеза.

Превръщането на АБВ в партия

Така са разбрали президента някои основни медии: “АБВ ще се яви на следващите парламентарни избори”², “Стана ясно още, че президентският проект АБВ ще бъде готов да участва на следващите парламентарни избори”.³ Ама “готов” означава ли “участва”? Не е ясно. Поради което други медии изобщо се въздържат да съобщят новина в този смисъл. Просто защото Георги Първанов се пази от ясни послания.
Дефицитът от яснота обаче се компенсира от други изявления. Неведнъж президентът е заявявал, че на местните избори през есента АБВ ще подкрепя една или друга кметска кандидатура. В този момент разсъжденията за неполитическия, гражданския характер на “Алтернативата” приключват. Защото подкрепата в избори е класическа политическа дейност. Ако някъде подкрепиш ГЕРБ, там си в коалиция с ГЕРБ. Ако на друго място подкрепиш БСП, на това място си в коалиция с БСП. Оспорването на понятието “коалиция” не променя нещата по същество.
По същество споменатите изявления означават също, че

на местните избори АБВ ще работи срещу БСП (тук и там)

Ще води пряка или косвена кампания срещу кандидатите на БСП в общини, в които “Алтернативата” подкрепя други кандидати. Представете си само: знакови фигури на БСП, в качеството си на лица и на АБВ, впрягат енергията си за това други фигури на БСП да загубят изборите. Какво е това? Политическа шизофрения. Възможна само в абсолютно незрели демокрации. Или ако звучи по-утешително - по нашите географски ширини.
С такава политическа заявка засега Георги Първанов нито предизвиква особено възмущение в средите на БСП, нито поражда особени надежди сред разочарованите от партията. Той е президентът, с когото социалистите се гордеят. Когото истински уважават, а някои и обичат. Думите му за възраждане на истинските български ценности са мехлем за много обезнадеждени политически души.
Няма да спорим кои точно са “истинските ценности”, които всички партии така грубо са потъпкали, а една гражданска структура, ползваща между другото познати личности, въртяни от същата тази негодна политика, идва и възражда. Какво обаче пречи на тези личности да възраждат “истинските ценности” чрез партиите, в които са станали политици? Прехвърлянето им в нова структура няма ли да отслаби, вместо да усили, техния реформаторски потенциал? Способни ли са стари лица да направят нова авторитетна формация? Не е ли по-нормално, по-морално и по-европейско

Георги Първанов да се върне в партията, на която дължи политическата си кариера?

Създавайки нова партия, ще се освободи ли от отговорностите, които е натрупал като лице на БСП? Ще повярва ли обществото на политик, който поставя в графата на износеност и непродуктивност една партия, за чието поведение е съотговорен поне от 1992 г. насам?
В драматичните години на прехода БСП загуби стотици хиляди свои привърженици. Кое е по-логично и естествено: бившият й председател да работи за връщането на част от тях, или да стимулира поредното им разпиляване в други формации?
Всеки е в правото си да се пробва в опит за превъзмогване на наследството от двадесетгодишния преход.⁴ Такива опити у нас се практикуват усърдно. Иначе не би било възможно на два пъти извънпарламентарни формации (на Симеон Сакскобургготски и на Бойко Борисов) да печелят абсолютно или близко до абсолютното мнозинство в парламента. Българите си падат по месии, които идват и тотално “преодоляват” цялото наследство на целия преход.
Може би президентът Първанов има самоусещането за такъв тип личност. Две са обаче обстоятелствата, които трябва да прецени добре.
Първо, че е президент, което качество след броени месеци ще загуби. Ще остане ли отношението към него същото и след президентските избори? Ще бъде ли разглеждан като политик, стоящ извън и над този така презрян преход?
И второ, може ли Първанов да се разграничи от лявото и дясното, натоварени - справедливо или не - с драстичната загуба на стандарт, социална сигурност и надежди? Вярно е, че сега “не е време за обяснения кой е ляв и кой е десен”, че “днес залогът е бъдещето на нашето отечество.”5 Но възможно ли е това самоиздигане над лявото и дясното да се възприеме като автентично и искрено? Друга тема е дали въобще е възможно надскачането на “лявото” и “дясното” и дали това е необходимо.
Като социалист се изкушавам от още едно разсъждение, свързано с

претенцията да се „преодолява лявото”

Факт е, че през изминалите двадесет години нито един политик, формиран в БСП, не е успял след напускане на партията да създаде формация със сериозно политическо бъдеще (не говоря за лични кариери, където изобилстват обратните примери). В даден момент такава формация може да ерозира БСП (както успя Евролевицата през 1997 г.), но шансовете й за по-дълго време да бъде възприета като нещо, което превъзхожда БСП, са нищожни.
Сигурно в родното политическо пространство ще се роди нова жизнена лява партия. Дори мисля, че има нужда от такава. Според мен обаче тя трудно би могла да бъде дело на човек, който дължи политическата си кариера на БСП.
И последно, мисля че не е редно надпартийният, което означава и несоциалистически, президент да дава указания, било в ефир, било задкулисно, за кръга от хора, от които БСП трябва да избере своя кандидат за държавен глава.

--------------------------

1. Би Ти Ви, 4 април 2011 г.
2. В. “Труд”, 5 април 2011 г.
3. В. “Новинар”, 5 април 2011 г.
4.“Възможно ли е да превъзмогнем наследството не само на едно или друго управление, а и на преход, продължаващ вече повече от двадесет години?... Възможна ли е такава алтернатива след толкова похабени, изгубени илюзии и надежди?” (Г. Първанов, 4 февруари 2011 г., http://abv-alternativa.bg/167/balgariya-na-drugiya-den/ )
5. Пак там