Гаврата с притежателите на лихвоточки продължава

За някого думата "гавра" може да прозвучи пресилено, но дори и тя не може да изрази унизителното положение, в което са поставени притежателите на дългогодишни жилищни спестовни влогове. Тази категория хора се появява през 70-те години на миналия век. Идеята беше на принципа на солидарността да се формират средства за построяването на жилища и с тях постепенно да се задоволяват потребностите на нуждаещите се от дом. Техният брой достигна 340 хил., всеки от които е направил поне минимална вноска от 1200 лв., но има и хора с много повече, така че средната е към 2100 лв. Сумарно това означава паричен капитал в размер на около 730 млн. лв. С тези финансови средства при тогава съществуващите цени на материали, ел. енергия, транспорт и труд можеха да се построят 81 хил. панелни жилища - гарсониери, двустайни и тристайни апартаменти. Това обаче не беше реализирано поради недостиг на строителна и транспортна техника, материали и работна сила. Подобна константация изглежда нелогична, при положение че работещите в строителството наброяваха 685 хил. души, с пълна мощност действаха 8 завода за цимент, 4 комбината за арматурно желязо и още много други за останалите строителни материали. Това е така, но само 20 на сто от строителния капацитет беше използван за жилищно строителство, а 80 на сто - за изграждането на промишлени, селско-стопански и курортни обекти, болници, училища, детски заведения и други (пътища, магазини, стадиони, игрища и т. н.). За да се компенсира изоставането в жилищното строителство, в България бяха поканени 18 500 виетнамци - повечето трудолюбиви, но с ниска квалификация. Поради това монтажът на панелите и довършителните работи на повечето места не се извърши качествено.
Проблемът с дългогодишините жилищно-спестовни влогове можеше да бъде разрешен, ако още в началото на 1990 г. парите бяха върнати на хората. За държавата обаче това беше крупен депозиран финансов ресурс, който при това не се олихвяваше. А и парите тогава бяха скъпи, инфлацията се задаваше от все още далечния хоризонт, но много бавно. В същото време държавното жилищно строителство се сведе до почти нулево. В образувалия се ваккуум се появиха строителни фирми фантоми, собствениците на които хората нарекоха впоследствие фараони. Те обещаваха за кратко време да построят градове-слънца, прибраха спестяванията на повярвалите и след като изкопаха само ями за основите, потънаха в нелегалност. Държавата обаче продължаваше да отказва да върне парите на вложителите, въпреки че те започнаха гловоломно да се обезценяват поради настъпващата инфлация. Уж загрижена за гражданите, тя обяви, че трансформира паричните спестявния в лихвоточки, които могат да се осребряват при покупка на апартамент или строеж на къща. Само че това беше придружено с куп условности. Те се регламентираха в закон, който периодично се изменяше и допълваше. Основното в него обаче бяха ограниченията в правата на притежателите на лихвоточките.
Сега положението е следното: по закон право на компенсация има всеки, който преди 1991 г. е имал над 5-годишен жилищно-спестовен влог. Само че собственикът на лихвоточки да не притежава в страната или в чужбина жилище или вила. Ако притежава такива, тяхната обща стойност да не бъде повече от 60 хил. лв. по данъчна оценка. В това имуществено изискване се включват също така коли, акции, картини, селскостопанска земя и други. Освен това титулярът да не е прехвърлял имоти след 1 януари 1991 г. На всичкото отгоре трябва да попълни и декларация, според която да се установи, че той е нуждаещ се от жилище.
Каво е мнението на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти? То е, че не може държавната бюрокрация да определя имаш или нямаш право да разполагаш по свое желание с пари, стояли с десетилетия в банка (ДСК) при това без олихвяване. Законът за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове претърпя над 15 промени, всички те все дискриминационни и несправедливи. В резултат на  взетите "мерки" от общо 315 хил. досега са възмездени 95 хил., 45 хил. доброволно са се отказали заради жалките пари, които се предоставят и усложнените процедури по получаването им, а 180 хил. влога все още са неоползотворени. Това означава, че заедно с членовете на техните семейства са около половин милион души, които чакат някаква справедливост от страна на държавата. През декември 2009 г. излезе решение на Конституционния съд, което окачестви  като противоконституционен "имотният ценз" от 60 хил. лв., над който нямаш право да искаш осребряване на лихвоточките. Законът обаче продължава да е в сила и това ограничение се запазва. Мнението на сдружението е, че сегашната цена на 1 лихвоточка - 8 ст., е подигравка и тя трябва да бъде поне 30-40 ст.
Когато държавата има да взима пари от гражданите данъкоплатци, тя действа с ускорени процедури, като за забавени плащания се начисляват лихви. Но когато държавата е длъжник, гражданите са принудени да проявяват търпение. Сега годишно около 1500 души стигат до процедура по осребряване  на лихвоточки, като това става обикновено около 2 г. от подаването на документите. Крайният срок за разчистване на сметките е 31 декември 2019 г., т. е. половин век след като хората са направили вноските си. Междувременно държавната администрация приложи бюрократични хватки, чрез които прибра допълнителни суми от притежателите на лихвоточки. До края на ноември 2011 г. те трябваше да подадат документи за включване в актуализираните списъци, като за това платиха такса 17,50 лв. Срещу това получават отсрочка - до 21 ноември 2013 г., да правят покупки на апартамент или строеж на къща, за да им се осребрят лихвоточките по еквивалент 8 ст. Така средната компенсация възлиза на 6600 лв. или 3300 евро. При средна цена на двустаен апартамент 60 хил. евро, това е компенсация около 5%.
Какво трябва да се направи за справедливо разрешаване на проблема?
Лихвоточките да се олихвят за времето на престоя им в ДСК с 3%. Така стойността им ще достигне 1,10 лв. Това трябва да се признае за вътрешен държавен дълг и средствата за неговото изплащане да се заложат в бюджета. Ако няма достатъчно пари в разходната му част, притежателите на лихвоточки да получават бонове, с които могат да плащат държавни и общински данъци и такси. Другият вариант е срещу лихвоточките да се издават бонове за участие в търгове за приватизация на държавни и общински имоти. Въобще има начини да се разреши проблемът, но няма политическа воля и властови потенциал. Да се надяваме, че следващите управляващи ще го решат.