Фискалният съюз e договорен, Великобритания отново в "блестяща изолация"

На срещата в Брюксел на 9 декември повечето страни-членки приеха плана на Меркел и Саркози за създаване на фискален съюз, който да играе роля на икономическо правителство в ЕС. Френско-немската спогодба предвижда строги правила за бюджетите и допълнителни 200 милиарда евро за спасяване на общата валута. Споразумението има за цел да успокои инвеститорите, че европейските лидери са в състояние да овладеят кризата.

Още на другия ден

след обявената новина започнаха коментари как бъдещият фискален съюз едва ли ще спаси еврото. Новият фискален пакт ще стане факт едва през март, а дотогава критиките и анализите няма да секнат. Започват да се сбъдват опасенията на държавите в ЕС за загубване на част от суверенитета им и за "край" на европейската демокрация.
Дни преди срещата Дянков уверяваше, как България няма да приеме фискален съюз, защото не иска да загуби 10%-ия си корпоративен данък, който би трябвало да е магнит за чуждестранните инвеститори. На срещата обаче Борисов се присъедини към премиерите, които изразиха безрезервно съгласие на идеята на "Меркози". Отново българските политици се представиха като "йесмени". И едва ли е утешителен фактът, че и други премиери не помислиха за националните си интереси и без да питат парламентите си, казаха "да". Някои държави като Швеция, Чехия, Ирландия поне заявиха, че ще поставят този въпрос на обсъждане в парламентите си, преди да изразят категорично мнение. Швеция няма планове да се присъединява към еврозоната в близко бъдеще. Дания също не е особена привърженичка на присъединяването. Затова и бъдещият фискален съюз ги плаши.
Скоро след приемане на плана за фискалния съюз германската централна банка Бундесбанк се възпротиви на споразумението. Очевидно Меркел дори не се е посъветвала с гуверньора й априори. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман заяви, че "мандатът за преразпределение на парите на данъкоплатците между държавите-членки очевидно не е в паричната политика" и още, че "финансиране на суверенен дълг чрез централни банки е и си остава забранено от Договора на ЕС". Германската

Bundesbank повдигна сериозни възражения

срещу решението на срещата на върха на ЕС, планиращо да укрепи Италия и Испания с 200 млрд. Идеята на европейските лидери е да се мобилизират резервите на 17 национални банки на еврозоната и чрез тях да се направят нови вноски в МВФ. Те се надяват, че това ще привлече свежи пари от Китай, Япония и други глобални сили. Според Андреас Домбрет, член на борда на директорите на Bundesbank, Централната банка на Германия не може да участва в някакво тайно финансиране за закъсалите държави в еврозоната през банката в МВФ, че допълнително пари могат да бъдат използвани само за нормалните операции на фонда. Делът на Bundesbank за такъв пакет на МВФ щял да бъде 45 милиарда евро и е "присъщ риск", който изисквал обезщетение от германския парламент.
Марио Драги, ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ), изрази подобни опасения миналата седмица. Той предупреди, че ЕЦБ не желае да използва МВФ за тайни спасителни операции в Европа.
Изглежда лидерите в Брюксел не се бяха подготвили за подобни спънки, направили си бяха сметката без "кръчмаря", а именно без предварителните мнения на ЕЦБ, МВФ и централните банки. Експерти на фонда разкритикуваха споразумението. От друга страна, големите държави

извън ЕС също не пожалиха Брюксел

Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че: "Европа е достатъчно богата и няма причина, поради която тя да не може да реши този проблем. Не говорим за някоя бедна държава без ресурси." Съединените щати няма да участват финансово в спасяването на еврото. Марио Блежер, бивш ръководител на централната банка на Аржентина и експерт на МВФ, подчерта, че Европа не трябва да се опитва да прехвърли дълговете си върху останалата част от света.
Обаче пък Оливие Бланшар, главен икономист на МВФ, изрази противоположно мнение, че Европа трябва да убеди останалата част от света да се намеси. Единствено Великобритания директно отклони включването си в проекта "фискален съюз" с обяснение, че той не съответства на националния интерес. Премиерът Дейвид Камерън е героят на Обединеното кралство от 9 декември. Той заяви, че следва британския национален интерес и отказа да приеме влизане на Англия във фискален съюз. ЕС не прие британските условия, ако кралството участва в съюза, да няма европейски данъци за сърцето на британската финансова система - лондонското Сити. Голяма част от БВП на Великобритания се формира именно от транзакциите на Квадратната миля.

Камерън не подписа споразумението

тъй като то силно щеше да засегне интересите на лондонското Сити. То е от първостепенна важност за икономиката на Великобритания и да се въвежда европейски данък върху транзакциите, наистина щеше да навреди на приходите на Острова.
Ситито допринася много за платежния баланс на кралството, то е най-големият международен банков център в света, с над 240 чуждестранни банки. Вицеприемиерът в коалиционното британско правителство Ник Клег критикува позицията на премиера Камерън и така подхрани слуховете за разцепление в кабинета. Министър председателят обаче побърза да ги опровергае като заяви, че двамата невинаги имат еднакви мнения.
Политическите противници на консерваторите - лейбъристите, веднага обвиниха Камерън, че оставя Англия на студено, в изолация. Данните на социологическо проучване обаче посочиха, че 86% от населението подкрепя решението му. Британците никога не са искали политическа и финансова "ръка" на Брюксел да се меси и нарежда управлението й. Те са подписали за създаване на Общ европейски пазар преди години и наличието на търговски съюз ги е удовлетворявало. Сега обаче ЕС се променя едва ли не с всеки следващ ден в посока европейско правителство и това не се харесва на мнозина, особено на евроскептиците. Що се отнася до изолацията на Великобритания, тази политика не е от вчера. В миналото има прецедент, когато този външнополитически курс бе известен като политика на "Блестяща изолация".
Такава бе външата политика на Британия в края на ХIХ век при консервативните кабинети. С термина Splendid Isolation в историческата наука се обозначава тогавашното британско неучастие в европейските дела. Сега политици и журналисти направиха

аналогия с миналото

Дори кметът на Лондон изрази ясна позиция. Според Борис Джонсън трябва да има референдум за европейската политика на Англия, ако има нов договор за 27-те и фискален съюз. Според него изходът е или вето на този договор, или той да бъде подложен на референдум. Според него Европа завиждала за британската доминантна позиция във финансовите услуги и Дейвид Камерън е абсолютно прав да защитава британските интереси. Реалният проблем бил, че всички опитвали да съхранят еврото невредимо, никой да не излиза от съюза, никой да не девалвира. "Във въздуха" се носи, цитирана от мнозина, фразата "има опасност да съхраним рака, а не пациента". Камерън обаче е твърдо срещу референдум, тъй като кризата на еврозоната замразява не само нейните икономики, но и британската икономика. Британският национален интерес изисквал да се помогне за разрешаване на тази криза. Създаването на по-интегрирана политически еврозона обаче щяла да създаде абсолютно нови взаимоотношения между ЕС и Британия. 
Ще спаси ли решението за фискален съюз драмата на еврото и еврозоната?

Неизвестните са много

Преди срещата на 9 декември стари познайници-професори и нови експерти се изказваха ден през ден с мнения. Дори световноизвестният философ Хабермас зае позиция. Той направи отличен разрез на ситуацията и перфектен анализ, но също не посочи пътя на Европа. Финансовият министър на Англия Джордж Озбърн заяви, че световната финансова система е "много стресирана" и призова банките да укрепят защитата си и да ограничат плащанията. 
В края на януари ще има среща на всичките 27 страни в Евросъюза, на която отново ще се обсъдят детайлите по фискалния договор. Тогава вероятно ще стане ясно кой още се отказва. Само по себе си фискалното споразумение не внася особени новости. Ще бъдат наказвани тези, които не спазват условията за бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП. Ами че това условие си фигурираше в договора от Маастрихт, но развитите европейски държави не са ги спазвали и никой не ги е наказвал.
Гражданите в страните от еврозоната все повече и повече се притесняват какво ще стане с тяхното евро. Рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" заплаши икономиките на Германия, Франция и още 13 страни, че ще им понижи кредитния рейтинг, ако не намерят решение на проблема съвсем скоро. Засега те все още са с тройно А. Франция толкова се ядоса, че започна да си "връща" на Англия като заяви, че икономиката на Британия също била зле и че е редно да понижат нейния рейтинг. В Париж признаха, че вече са в рецесия. Сега, според запознати икономисти, в Брюксел мислят как да катализират банковото кредитиране, за да живне бизнесът, а не да тревожат нациите от еврозоната с купуване на държавни ценни книжа (бонове). Някои бизнеси почнаха да пишат спешни планове какво да се прави при евентуален колапс на еврото. В същото време председателят на компанията Kesa Electricals Дейвид Нюландс остана забележително спокоен, заявавайки че неговата фирма не подготвя кризисен план. Според него французи, италианци и европейците въобще имат достатъчно пари и ще си купуват бяла техника независимо дали тя е в евро, франкове или лири.


Дълговата криза и Дикенз

Творчеството на Чарлз Дикенз става все по-популярно отново и отново. Кризата в еврозоната, която последва световната криза от 2008 г., отново извика сенките от мрачната викторианска епоха, когато има силно разделение на бедни и богати прослойки. Тези социални контрасти са описани блестящо в прозата на Дикенз  и затова е обясним огромния интерес към творчеството му. През 2012 г. ще се чества 200-годишнината му и ще се преиздадат много негови книги. В Музея на Лондон има изложба под актуалния наслов "Дикенс и дълговете".