Дянков, или хем шуто, хем боде

Някои министри се надпреварват не кой да е по-добър, а по-нагъл. Един от тях редовно чупи нагломера и всички познават от пръв път кой е. Понякога тази черта в човешкото поведение е разбираема и дори поносима. Най-вече когато става дума за безспорен специалист, комуто случайните отклонения в тази посока могат да бъдат простени. Търпимостта към безпардонните своеволия на министър Дянков обаче отдавна е минала всички граници. Без да е постигнал какъвто и да е успех като пръв финансист на държавата, той вече цели три години опъва до скъсване нервите на  обществото. За такива като него народът казва:"Хем шуто, хем боде!"
Показателен е примерът със замисленото посегателство върху Сребърния фонд. Това е държавен фонд, създаден за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система. В него се събират пари от приватизацията, от концесиите и от излишъците, каквито редовно бяха формирани от предишното правителство, но не и от сегашното. Той е част от фискалния резерв на държавата и парите от него не могат да се използват, преди да минат 10 години от основаването му, т.е. преди 2018 г. Това е така, защото с него се цели стабилност на пенсионната система, а не бързо натрупване на печалба.
Сега обаче Дянков се е затичал да раздвижи тези почти 2 милиарда лева. Ниска била доходността от натрупаните до този момент пари за пенсии, трябвало да се увеличи. И това го казва на прага на четвъртата година, откакто самият той е председател на управителния съвет на фонда. През цялото това време въпросът за доходността изглежда не го е вълнувал. Ако беше лансирал идеята в първите си дни като министър, навярно мнозина щяха да я подкрепят, защото още нямаха представа колко слаб финансист е той. Днес обаче всички специалисти се опасяват от подобни експерименти с фонда, и с право. За пръв път в историята дори БНБ се изказа срещу финансовия министър. Националната банка посочи значителните рискове както за управлението на натрупаните дотук средства във фонда, така и за общата финансова стабилност на страната. Отрицателни са становищата и на Комисията за финансов надзор, на Българската стопанска камара, на водещи анализатори, както и на цялата опозиция.
При такъв отпор нормалният човек ще миряса, дори и да не е в състояние да вникне в аргументите. Дянков обаче реши да потърси подкрепа отвън и поиска консултация от Европейската централна банка. За изненада на министъра шефът й Марио Драги повтори аргументите на българските експерти. И отправи предупреждение, подобно на онова към злополучния унгарски премиер Виктор Орбан, когато беше решил да накърни независимостта на централната банка на държавата. Ако осъществи намеренията си, Дянков ще подкопае един от основните критерии за влизане в зоната на еврото, а спрямо страната ни може да бъде открита наказателна процедура.
И в този миг Марио Драги престана да бъде драги Марио. Дори сам срещу всички, нашият министър с познатата си арогантност продължи да упорства. И дори намекна, че председателят на Европейската централна банка не е разбрал какво го питат. Макар че Марио Драги е сред стоте най-влиятелни личности в света според списание "Тайм", а Дянков е добър икономист само в собствените си очи.
Дори да приемем, че от натрупаните във фонда пари трябва да се търси по-голяма доходност, това би било по силите, особено в сегашната сложна ситуация, на финансист от висока класа. А на Дянков световно му е само името на банката, от която дойде. Всичко друго му е регионално и даже екваториално. Лидерът на "Подкрепа" открито заяви, че подобен министър не биха търпели и в Буркина Фасо. Което, естествено, е обидно, но не за министъра, а за африканците. Разбираем е почти всеобщият вече страх от всяко по-крупно намерение  на Дянков. Той се провали с гръм и трясък в усилията си да ни вкара в чакалнята на еврозоната. В името на тази цел съсипа икономиката, а после призна, че амбицията му е била нереална. Каква е гаранцията, че и в новия си опит няма да претърпи крах? И че няма да разклати не само пенсионната система, но и валутния борд? Както се казва - не питай старило, а патило!
Има един простичък въпрос: ако Дянков наистина се е закахърил за доходността на фонда, защо не предприе тези действия в началото на мандата? Отговорът е също толкова очевиден: защото Тройната коалиция беше оставила над осем милиарда фискален резерв. За три години сегашното правителство опустоши пет от тях. В резерва останаха само Сребърният фонд, фонд "Козлодуй" и неколкостотин милиона лева. И като е смачкало икономиката, като не събира планираните приходи и като е позволило над два милиарда да изтичат в контрабандните канали, за да кърпи дупките в бюджета, правителството без свян посяга към парите за пенсии.
Този ход подсказва, че Дянков е в плен на паниката. В такъв случай е редно или да бъде вразумен, или да бъде изгонен отвъд океана. А не да се действа на инат в съчетание с най-лошия  съветник - страха.
Други текстове от автора на:
www.ivoatanasov.info