Динан - градът на Адолф, но не Хитлер

Красотата на белгийското градче Динан с пълноводната река Маас, катедралата "Нотр Дам" и настръхналата високо над къщите средновековна цитадела те завладява така бързо и пълно, че доста по-късно обръщаш внимание на саксофоните по фасадите на сградите. Те са толкова много, че се чудиш как не си ги забелязал веднага. А ако си дошъл тук, без да си прочел нещо предварително, се питаш и за какво служат. Може би градът е домакин на музикален фестивал и разноцветните саксофони, светещи нощем, непрекъснато напомнят на жителите и гостите за това събитие.
Ако ви кажат, че нещо не съществува и не може да съществува, дори и твърдението да е оформено като съдебно решение, не вярвайте. И потърсете аргументи за това в живота на Адолф, но не онзи от Браунау на Ин. А на Адолф Сакс от Динан на Маас. Вече се досещате, че става дума за изобретателя на саксофона, роден тук през 1814 г. Едва проходил, той пада от третия етаж и удря главата си върху каменната настилка. Толкова дълго е в безсъзнание, че го вземат за мъртъв. Семейството му има горчив опит в това отношение - от 11 деца 7 умират в съвсем млада възраст. От респект към късмета у нас казваме: "Каквото е писано на глава, на камък не отива". Е, главата на Адолф среща камъка, но късметът е с него и му помага да оживее. Тригодишен изпива чашка разредена сярна киселина, по-късно гълта карфица, следват тежки травми от барутна експлозия, изгаряне от нажежен тиган, мозъчно сътресение, давене в реката, три натравяния от отровни изпарения... Но каквото е писано на глава, не отива на камък, наистина.
Адолф усвоява от баща си майсторенето на музикални инструменти. Желанието му да експериментира обаче го подтиква да излезе от улея на традицията. На 20 години патентова подобрение на бас кларинета, което е първото му важно изобретение. На 30 вече работи в Париж и демонстрира нова серия инструменти. А на 23 юни 1846 г. патентова изобретението, с което става най-известен - саксофона. За основа взема кларинета, като заменя дървото с метал, изработва по-удобен мундщук и прави инструмента разширяващ се в края. Пет месеца преди да получи патента, губи дело в съда. Обвинен е в "мошеничество и фалшификация". В съдебното решение, запазено и до днес, е записано: "Музикален инструмент с наименование саксофон не съществува и не може да съществува".
Но, каквото е писано на глава... Саксофонът става известен и през 1867 г. Адолф получава преподавателско място в Парижката консерватория. В процеса на усъвършенстване на конструкцията на новия инструмент обаче конкурентите му няколко пъти го обвиняват в плагиатство. Съдебните дела го разоряват и той е принуден да закрие фирмата си. Живее в нищета и умира малко преди да навърши 80. Ако ерата на джаза беше настъпила по-рано, може би бедността нямаше да е постоянна спътничка на Сакс.
Тази история е поучителна дори само с това, че подсказва на мнозина откъде идва името на саксофона. Особено на онези, които под влияние на английския го произнасят сексъфоун и си мислят, че произходът е свързан със секса. Още повече, че много от пиесите за този инструмент създават звуков фон, насърчаващ интимностите. Но историята е вдъхновяваща най-вече с упоритостта и постоянството, с което човек, сблъскал се с какви ли не препятствия в живота си, не унива, нито пък се отказва, а неотклонно развива и реализира таланта си. Вдъхновяваща е и почитта, която жителите и управата на Динан отдават на своя прочут съгражданин. В негова чест всяка година тук се организира музикален фестивал. А саксофонът се е превърнал в символ на града. Виждаме го по много от фасадите, но най-впечатляваща е гледката на моста "Шарл де Гол". От двете му страни открай докрай са поставени шарени саксофони. Не се сетих да ги преброя (как да броиш великолепието и почитта!), но по-късно прочетох някъде, че били 27 - колкото са страните в ЕС. След присъединяването на Хърватия може би вече са 28.
Тръгвайки си от Динан, се замислих дали подобно уважение към някого е възможно у нас? Или такова отношение не само не съществува, но и не може да съществува? Отделни примери сигурно има, но чак пък такава повсеместна доминация на някой символ като че ли не съм срещал.
Спомних си за съседа Димитър Симеонов - легендарния саксофонист и великолепен човек, на когото стари и млади с неподправена обич казваме Мончо. Ръководител на оркестър "София", оцелял в самолетната катастрофа, при която загина Паша Христова, той и до днес, въпреки повече от 80-те си години, радва с изкуството си посетителите на едно от столичните заведения. Някога, дано да е по-далеч във времето, сигурно и плоча с неговия лик ще бъде поставена на входа на блока. До тази на композитора Жул Леви. Но дали това ще е достатъчно? Не за него, а за нас? Защото в епохата на масовото опростачване не фигурите от неговия ранг, а ние имаме нужда от вдъхновяващи примери.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info