Белград отново зове за бойкот на изборите в Косово

Божидар Бориславов

След едва по-малко от три години от своето създаване най-младата балканска държава Косово изпадна в сериозна политическа криза. Заради това на 12 декември т. г. в страната ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Проблемите започнаха, когато Конституционният съд определи, че президентът Фатмир Сейдиу е извършил нарушение на основния закон заради съвместяването на длъжността държавен глава и председател на своята партия "Демократическа лига на Косово", която беше част от управляващата коалиция заедно с Демократическата партия на премиера Хашим Тачи.
Сейдиу остана дълбоко обиден, защото не получи подкрепа от министър-председателя и в края на септември подаде оставка и напусна президентския кабинет в Прищина. Изпълняващият длъжността президент Якуп Красничи насрочи вот за 13 февруари догодина. Самият Хашим Тачи изрази желание изборите да бъдат проведени и по-рано. През октомври обаче това стана наложително, защото оставки подадоха всички министри и заместник-министри от партията на Сейдиу и с това създадоха дълбока управленска криза. Според косовската конституция в такава ситуация е възможно страната да бъде водена от служебен кабинет. Само че решението трябва да бъде гласувано от парламента. А там Демократическата партия на премиера Тачи е изпаднала в изолация. Парламентът гласува и вот на недоверие към правителството. Оттам нататък за управляващите нямаше полезен ход.
Според конституцията на Косово изборите трябваше да бъдат насрочени до месец и половина. Заради политическата криза и предстоящите избори стартът на

преговорите със Сърбия

най-вероятно ще бъде отложен във времето. Белград категорично отказва да признае независимостта на бившата си провинция, но натискът на международната общност принуди сръбските власти да декларират готовност за стартиране на преговори по важни двустранни въпроси, които чакат своето решение. След решението на Международния съд в Хага, че обявената едностранно от Прищина независимост на 17 февруари 2008 г. не противоречи на международното законодателство, Сърбия на практика изгуби най-силния си коз в продължителната дипломатическа битка, която поведе срещу независимо Косово.
Правителството в Белград опита да пренесе борбата си на терена на Общото събрание на ООН и внесе за гласуване декларация, в която поиска страните-членки да се обявят против независимостта на най-новата балканска държава. Сръбските власти обаче бяха сериозно притиснати от Европейския съюз, който даде да се разбере недвусмислено, че ако Белград не омекоти позициите си по косовския въпрос, преговорите за членство на страната в организацията ще бъдат замразени. Сърбите направиха сериозни отстъпки и в крайна сметка декларацията беше внесена в ООН като обща между Сърбия и ЕС.
Едно от най-важните условия за процеса на присъединяване към Евросъюза и за сърбите, и за косоварите е стартирането на двустранни преговори за установяването на добросъседски отношения. Сръбският външен министър Вук Йеремич обяви, че страната му е готова да започне преговорите с Косово веднага. Той предложи процесът да стартира с по-малко спорните точки, за да се постигне начален напредък, а тежките въпроси, като този за изчезналите лица, да бъдат оставени за по-нататък.
От своя страна сръбският президент Борис Тадич в интервю за белградския в. "Вечерне новости" коментира, че иска да се разреши историческият конфликт между сърби и албанци. "Да поставим точка на убийствата, прогонванията и палежите. В търсенето на компромис сме готови да разговаряме с албанците по всички проблеми, които ни тревожат в Косово", каза още Тадич. Изпълняващият длъжността президент на Косово Якуп Красничи обаче изрази мнението, че е най-добре на масата да се седне, след като бъде формирано новото управление на страната му.
Всъщност това е и по-вероятното развитие на нещата, защото политическият хаос, който цари в Косово, едва ли ще позволи да бъдат излъчени представители, които да могат да поемат сериозни и трайни ангажименти.

Деликатна ситуация

Сръбската общност в Косово, която наброява около 7 на сто от населението и е концентрирана най-вече в северната част на страната, традиционно бойкотира изборния процес, като се съобразява единствено с решенията, идващи от Белград. Косовският външен министър Вльора Читаку поиска от Съвета за сигурност на ООН да призове сърбите да участват в изборите и поиска Белград да не пречи на гласуването. Досега официалните сръбски власти призоваваха своята общност да не участва в гласуванията на непризнатата от Сърбия страна.
Сега обаче сръбското правителство е в по-деликатна ситуация. От една страна, не може да призове открито сръбската общност да не гласува, защото така ще си създаде сериозни проблеми с Европейския съюз и ще постави пречка пред присъединителния процес. От друга страна, ако призове общността да участва във вота, това ще означава мигновено политическо самоубийство във вътрешнополитически план. Кабинетът на Мирко Цветкович мигновено ще бъде нападнат от влиятелната националистическа опозиция, но със сигурност ще си спечели и негодуванието на цялото сръбско общество, за което загубата на Косово е дълбоко емоционален и болезнен въпрос. Особено след претърпените през последните месеци тежки поражения на дипломатическия терен. И все пак кабинетът трябваше да вземе някакво решение.
Министърът за Косово и Метохия в сръбския кабинет Горан Богданович обеща да бъде изпратено ясно послание към сърбите в Косово по повод предстоящите избори. Политическите сили и анализаторите в Сърбия са разделени по въпроса трябва ли общността да вземе участие в изборите или не. Част от политиците са на мнение, че трябва да се гласува, за да могат сърбите да повлияят на вота и на своето положение. Противниците на това становище от десния политически спектър смятат, че участието би било равносилно на признаване на Косово.
В крайна сметка надделя позицията, че сръбската общност не трябва да участва във вот, организиран от косовските власти. Правителството в Белград определи, че "няма създадени условия" за косовските сърби да участват в парламентарните избори на 12 декември. Същевременно от кабинета обявиха, че е необходимо най-скоро да бъде постигнато устойчиво и трайно решение за Косово и Метохия по пътя на диалога. Сръбският външен министър Вук Йеремич е заявил пред ООН, че е "просто невъзможно" официалните власти да подкрепят участието на сръбската общност в гласуването. На същата позиция е и президентът Борис Тадич, който подкрепи решението на кабинета. Той смята, че има начини Сърбия да поддържа добри отношения с Косово, без да признава държавната независимост.
Решението на правителството в Белград оставя косовската сръбска общност пред дилема. Сърбите в северната част на Косово са разделени помежду си на партиен признак и явно решението дали да отидат до урните ще бъде индивидуално.