Акценти
БАЙ САНДО - НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ ЧИТАТЕЛ НА ВЕСТНИК ДУМА
На 104 години сега, сърцатият пловдивчанин е привърженик на левия печат от 1934 г.
/ брой: 14
Бай Сандо, Александър Николов, живее на Главната улица в Пловдив. Живее от години сам, вдовец е, синът е във Велико Търново, дъщерите му имат жилища на други места в Пловдив. И въпреки че е в 105-ата си година (през юли ще ги навърши), всеки ден изкачва поне по два пъти стълбата до четвъртия етаж. 70 стъпала нагоре и още толкова надолу. Денят му започва с ябълка с мед, на всяка хапка по една орехова ядка, след това млечно кафе с бисквити "Детска радост" и после идва ред на вестник ДУМА. От 1934 г. е привърженик на левия печат - най-напред на "Работнически вестник", после "Работническо дело", сега ДУМА.
Животът му прилича на роман от онези, пълните с премеждия и неочаквани обрати. Пътят от Неготино на Вардар до Карнобат на храбра майка с четири деца, петото остава в Македония, а мъжът й е на фронта, изобилства от какви ли не екстрени обстоятелства. Глад, попътни катастрофи. Плачели за хляб, а майката им давала захар на бучки, събрани от разсипан склад или вагон от разбунтувалите се войници. Ето това е неговият спомен от Владайското въстание 1918 г. След около два месеца баща им, демобилизирайки се в София, по някаква случайност научил от свой съгражданин, че семейството му не е вече в Македония, а е минало през София. Намира ги в село Екзарх Антимово.
Пръв от цялото семейство Александър е записан на училище да се учи на четмо и писмо. В отделенията малкият Сандо чиракува през лятото при градинари - пасе конете, кара долапа за вадене на вода. 15-годишен започва работа в едно кръчмарско заведение (бирария и шкембеджийница) в Бургас с работно време от 5 ч. сутринта до полунощ. Собственикът бил македонец, привърженик на Протогеров, и активно защитавал позициите си. Разположението на заведението било сред гръмки фирми на хотели: "Америка", "Корона", "Лондон", "Континентал", фактически публични домове, средища на човешкото падение и морал, и както пише в своя автобиографична книга Александър Атанасов Николов - "Едно общество, достойно за перото на Зола".
По-късно става сладкарски работник в София и тогава през 1933-1934 г. посещава клуба на НРПС (Независими работнически професионални съюзи) на улица "Позитано". Слуша беседи на Петко Напетов и други за колективизацията на селското стопанство в СССР, за религията и атеизма... Става член на НРПС, започва да чете при възможност вестниците "Поглед" и "Ехо". По онова време започва да излиза в брошури романът "Спартак" с лозунга на корицата "На крак, братя роби, на крак!" Голямо въздействие му оказва брошурата със защитната реч на Георги Димитров в Лайпцигския процес, която успява да си купи от будката на "Пиротска" и "Мария Луиза" само две минути, преди да я конфискуват полицейски агенти. На 9 септември 1944 г. е 30-годишен, промяната го заварва зад стените на монархофашисткия затвор, след като е изтърпял една присъда от 8 години и четири месеца от Софийския военно-полеви съд за политическа дейност и изтърпяващ втора присъда от 15 години, наложена му от Пловдивския военно-полеви съд. По-късно бившият политзатворник служи като офицер в БНА, а след пенсионирането си работи на обществени начала като председател на ГК на ОФ в Карнобат, по-късно се установява в Пловдив. Доста време посвещава на пчеларското дружество, чийто председател е.
Бай Сандо никога не е употребявал алкохол и никога не е пушил цигари, в болница не е постъпвал по болест. Има 16 наследници - син, дъщери, внуци и правнуци. Никой от тях не е употребявал никотин и алкохол и не е постъпвал в болница. Голямо нещо е примерът на бащата. Особено, ако е позитивен и просто добър човек. Обича да рецитира любимите си стихове от Христо Ботев, Вапцаров, Смирненски... Прави го винаги, когато има повод. Прави го и без повод. От необходимост.