България ще бъде жива, докато дори едно дете пее...

Заслужава си да се види Хисаря в дните на  празника - на града и минералната вода, прелели в многолюдния фолклорен фестивал "Жива вода". Цялото му име е Балкански шампионат по фолклор "Евро фолк "Жива вода 2018". Това е седмото му издание. Организатори са Община Хисаря, Euro Folk Academy и се провежда в рамките на Музикални празници "Евро фолк" под егидата на Европейската асоциация на фолклорните фестивали ЕАФФ - официален партньор на ЮНЕСКО.
Шампионатът се асоциира със спортно състезание, а около впечатляващата сграда на читалище "Иван Вазов 1904" се тълпяха стари и млади - от възраст над 70 години до момчета, които, докато чакат излизането си на сцената, играят на футбол с пластмасови шишета, пълни с вода. Можеш да видиш и това - как две жени на средна възраст в красиви носии пушат на бегом по цигара пред входа на читалището. Редици от автобуси с надпис "училищен" опасваха тротоара на бул. "Гурко". Пейките в градината пред читалищната сграда не стигаха, за да поемат багажите на малките танцьори и инструменталисти. В паузите момичета с фланелки "Граовче" от Перник търсеха най-близкия плувен басейн. Съседните заведения хранеха на бързи обороти. Пред комплекс "България" се продаваше трикольорът в различни размери. А в читалищната зала с над 500 места нямаше къде да седнеш.
Омаята трая 4 дни (7-10 юни). Участие в шампионата бяха заявили над 220 колектива и индивидуални участници, които се състезаваха в 9 категории и в две възрастови групи. Повече от 2000 участници показаха силата и красотата на фолклорното изкуство. Своите бронзови, сребърни и златни медали получиха състезатели от различни градове и села на България, имаше гости от Румъния, Естония, Русия. Голямата награда Grand prix "Златен Орфей" и титлата Абсолютен балкански шампион по фолклор за 2017 г. ще донесе на победителя и премия от 1000 евро, осигурени от Община Хисаря.
България ще бъде жива, докато има макар едно дете, което да пее песните на народа ни, каза спътникът ми, а детето с нас гледаше и слушаше като омагьосано изпълненията от сцената.
Кой не е ходил в Хисаря и кой няма да поиска да повтори ходенето си? Прекрасни паркове, обгрижени както никъде другаде. Първият парк около бившата баня "Топлица" е създаден от прочутия швейцарски паркостроител Люсиен Шевалас през 1892 г., днес хисарските градини се гордеят с около 300 растителни вида. Хармонират великолепно с античните зидове на крепостната стена, с руините на Римските терми и на други постройки от четвърти век и ново време. В квадрата на археологическия резерват няма случайни места и постройки, някога това е любимият летен курорт на заможните пловдивски фамилии. Народният поет, тогава мъж в разцвета на силите си, е обичал да идва в Хисаря и там е написал прочутото "Отечество любезно, как хубаво си ти" (6 юли 1882 г., Хисаря), чиято рецитация днес от чужди посланици така много ни възхищава...
Днес по улица "Иван Вазов" и наоколо се стеле носталгия. Тъжна картина представляват някогашните фамилни резиденции и вили, изпълняващи предназначение като почивни домове и санаториуми по време на социализма. Днес те са изоставени и полуразрушени. Реституцията предизвика нечувани очаквания и апетити, явиха се незнайни наследници, които в спорове и дрязги губят време, а къщите се рушат. В някои случаи това е сякаш нарочно - за да се самосрути сградата и на нейно място да изникне поредният лъскав хотел. А в Хисаря те се множат непрекъснато. До старите вили с имената на притежателите никнат като гъби новите хотели.
Много се пише напоследък за съдбата на  вилата дворец на ген. Тодор Марков (1870-1950). Забележителна личност, кавалерист и дипломат, пръв председател на Археологическото дружество в Хисаря, основател на Археологическия музей, с негови средства се възстановява Южната порта, известна като "Камилите". Растителността е влязла сякаш в самата къща, стигнала е едва ли не до покрива. Май че от старите къщи само реституираната на пловдивската фамилия Обрейкови висока сграда, някога хотел, после и кино, ще има шанс за нов живот - извършва се реконструкция от арх. Дечко Дяков. Предназначението на вила Петрович, известна дълги години като почивна база на писателския съюз, днес е неясна - отдават се стаи под наем, примамват с различни терапии. На фасадата на ремонтираната сграда все пак е останала паметната плоча за последните дни на Йордан Йовков, изживени именно в това градче. А би трябвало да има и паметен лист за написаното тук от Дора Габе и Елисавета Багряна, от Валери Петров и Дамян Дамянов, от Радой Ралин и Светлозар Игов, от Блага Димитрова и Любен Дилов-баща, от Станка Пенчева и Матей Шопкин...
Места за спане се предлагат на всяка крачка. Както и апартаменти за продажба в новопостроени сгради. Изглежда, руските туристи се завръщат, руска реч се чува постоянно. Казаха ми, че това били руски евреи, живеещи днес в Израел, които са останали с добри спомени отпреди години. Десетки хиляди туристи посещават годишно Хисаря. Плувните салони се радват на посетители, палмата на първенството държат от години басейните във Военния санаториум, прочутата "Калероя". А населението на Хисаря въпреки това се топи. 6461 души живеят постоянно в градчето в края на 2017 г. През 1994 г. са били 9000.


Старата сграда на фамилия Обрейкови е в реконструкция



Къщата на ген. Тодор Марков


Пред комплекса "България" се продава трикольорът в различни размери

Снимки авторката