Англичаните в България - назад в миналото

Любимите им думи са "много добре", "как си" и "наздраве". Те са група англичани от различни райони и социални слоеве във Великобритания. Купили са си "втори дом" у нас - къща или вила в българско село. Обединява ги интересът, симпатията и дори любопитството към страната ни. Очаровани са от госпоприемството на българите. 
Ан, която живее в село Радуил до Боровец, намира за странно, че всички съседи искат да знаят всичко за семейството й. Непрекъснато ни канят на кафе, държат се приятелски, което е много хубаво, признава тя и добавя, че в Англия можеш да живееш с съседите си години и да не те поканят нито веднъж. Наистина всички са много приятелски настроени, съгласява се Карол Уотсън, която има втори дом в с. Марица, също близо до Боровец. Тя обаче е забелязала

колко са бедни хората в провинцията

как живеят с много малко пари, сами си произвеждат храната. Ако нямат зеленчуци и плодове и не отглеждат кокошки и други животни, животът им би бил ужасен, допълва тя. Бедността, особено тази на възрастните жени-вдовици, провокира Карол и съпруга й Стив през последните две Коледи да даряват пари за вдовиците в планинското село, общо 4000 лева досега.  
На Карол й е особено интересно, че всички възрастни хора седят по пейките и гледат как животът минава край тях.
На Стив пък му е чудно, че всички искат да се ръкуват с него и нещо му говорят. В Англия ръкуването като че ли е по-рядко от България, макар че го има. Жените ни дават много плодове и зеленчуци, без да ни познават, посочва Карол.
Карол харесва живота в българското село, защото за нея той е като машина на времето. Тук има повече каруци отколкото коли, смята британката от Норфолк.
Селският начин на живот ми харесва, признава и Ан. Интересно й е да гледа как извеждат кравите на разходка, това в Англия го няма. А също и да наблюдава козите как се връщат от паша. Забавно ми е, че се прибират и си знаят къде живеят, не бъркат къщите, чуди се Ан. Карън Картър също се наслаждава на гледката на връщащите се у дома си козички.
Дори

градината на църквата
е със зеленчуци

и овощни дръвчета, удивлява се Карол. Фактът, че хората у нас масово си правят консерви за зимата, впечатлява англичаните, тъй като това почти не се случва в Англия. На Острова е "модно" да се правят конфитюри и чътни (вид консерви), но не като запаси за зимата, а по-скоро като приятелски подаръци към близки и роднини.
Тук се убива животното, което хората на село отглеждат за храна, но няма никакъв стрес за него. Хубаво е, че всичко от месото се използва, нищо не се хвърля, коментират британците. Допада им начина на живот в българската провинция, простотата му и бавната стъпка. Карол добавя, че тук децата в селата все още могат да играят навън, за зимата например си правят шейни. Знаем, че в българските градове е различно, но точно затова ни харесва селото, категорична е тя.
Според Ан децата по селата имат силно чувство за принадлежност къв фолклорната музика, чувство, което в Англия е изчезнало.

Бях абсолютно щастлива
да играя право хоро

вечерта на селския събор, признава Карол Уотсън.
Особено впечатление оставя в семейство Уотсън кукерският национален фестивал в Широка лъка в Родопите. Те са били вече два пъти гости на фестивала. Обичам много народните ви танци и националните носии, казва Карол. Според нея всички тези събори и фестивали са страхотни. Тук честват с курбан Гергьовден и Богородица, има интересни обичаи в църквата. В Радуил има събор по Богородица, често с фойерверки вечер, а в началото на септември е бобеният фест на селото.
И семейство Картър е фен на нашите селски събори, които им напомнят на английските подобни празници village fete.
Харесваме националните ви танци, но са твърде сложни за нас, добавят Карън и Уейн Картър, стюардеса и полицай. Те също идват по два пъти през годината в България. Много е спокойно, има сигурност за децата, твърдят те. В Англия не пускат децата си насам-натам да играят извън надзор, а в селото са на свобода, няма проблем, казва семейството. И двамата харесват селото, защото този rural начин на живот е отдавна изчезнал в английските села.
Животът в България си има своите предизвикателства, отбелязват британците, макар и да се въздържат от критики, тъй като преобладават положителните им чувства към страната ни. Например

винаги е трудно, много трудно
да се говори с общината

категорична е Ан. Според нея допълнителна трудност е плащането в брой на гише на сметки, при което човек отделя от времето си, а понякога виси и на опашки. В Англия хората масово си плащат сметките по банков път чрез директен дебит. У нас засега единици използват тази форма.
Езикът също е предизвикателство за мнозина британци. Ан живее тук от шест години, понаучила е вече доста думи и фрази. От телевизията е усвоила дори "мамка му". Харесвам как звучи на български думата "прахосмукачка", не че си падам да чистя, самоиронизира се тя. Любимата дума на Карън е "наздраве" и "как си", а на Уейн - "много добре". 
Стив обича да идва често в България, а не само за Коледа или лятото, защото именно у нас си почива истински от напрегнатото си бизнес ежедневие. Това, което особено ми харесва в България, казва бизнесменът, е, че сезоните са по-определени. Гарантирано е, че ще е горещо през лятото и студено през зимата, докато в Обединеното кралство има влажни лета и меки зими. Затова и инвестицията на семейство Уотсън била за вила за ски през зимата. Да, климатът е много приятен дори от домакинска гледна точка, допълва Карол с усмивка. Тук лятото простираш прането и то изсъхва много бързо, докато в Англия тъкмо простреш навън и скоро трябва да прибираш обратно, защото започва да вали.
Всички англичани вкупом се надпреварват да хвалят хубавите ни местности. Обичаме българските забележителности, невероятно красиви и величествени са Седемте рилски езера, казва Ан. Британката харесва и чара на Пловдив. Карол и Стив са били почти навсякъде у нас. Видели са и морето, и планините, и Белоградчишките скали.
На въпроса какво би трябвало да се промени у нас английските дами се сдържат,

не искат да критикуват мястото, където се чувстват добре

и хората ги приемат приятелски. И все пак Ан е категорична - боклукът. Хората изхвърлят боклук, където им падне. Друго, което й прави впечатление, е, че кучетата винаги са бременни и селяните изхвърлят кученцата, което е ужасно. Не третират магаретата добре, вярно, работни животни са, но това не значи, че трябва да се държат с тях така - често са измършавели, някои и ги бият. Разбираеми са чувствата на британците към кучетата и магаретата. Те обожават всички животни, имат много домашни любимци, към кучетата имат специално отношение на нация на dog lovers, а поостарелите магарета при тях са в специални резервати, където към тях се проявява голяма грижа, децата им се радват.
Ако трябва нещо да се промени, това е системата за социални помощи, предлага Карол. Възрастните хора са оставени на себе си, много са обеднели. Системата не трябва да е като в Англия, там е в другата крайност, социални помощи се дават масово и има много хора, които източват системата, коментира тя. Знам, че българското правителство няма много пари в хазната, но събираемостта на данъци и такси може да се увеличи, ако плащанията в икономиката не са в брой както сега. Тази кеш икономика не помага на правителството да събира пари и да дава повече социални помощи.
Странно нещо видяхме, споделят британците - полицейска кола порше. Такива скъпи полицейски коли в Англия няма, това е невъзможно.
Не харесвам шофирането тук, много е опасно, твърди Ан. Впрочем и ние, българите, намираме същите недостатъци и проблеми в страната ни. Когато обаче някой отвън ги види, е очевидно крайно време те да бъдат решени.

Карол Уотсън искрено се интересува от България

Карън Картър (в средата) със сина си (вляво) на езда в Радуил.

Британчетата се радват на Рилските езера

В Рила гледките са изумителни, щастливи са Уейн и Карън Картър