ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА В ГЛАВИТЕ

Би трябвало да съм свикнал да не обръщам внимание на безумните драсканици по форумите, но не става. Някой си Юлиян Илиев, сервитьор в малтийски ресторант, обрал от касата 3000 евро, съобщава Фрог нюз ли беше, Дир.бг. ли беше. "Комунист трябва да е бил, те крадат. Проверете за коя партия е гласувал на изборите - излиза БСП, нали?"  По логиката на този дървен философ, бълващ простотиите си под никнейма "Boggod", Бърнард Мадофф, който завлече хиляди вложители с над 50 милиарда долара, трябва да е най-свирепият комунист на всички времена. И редовен гласоподавател за БСП!
В семейна кавга за имот 74-годишен мъж, завърнал се от Швейцария, където е работил, убива близките си и подпалва спорната къща. "Комунист е бил, щом е бил на работа в Швейцария", умува друг

"анализатор" на престъпната психика

 на комунистите.
 Известният български композитор Стефан Димитров в едно интервю изтъква ролята на "Златният Орфей" за разцвета на българската естрадна песен и утвърждаването на млади таланти. "И той страда от живкосталгия. "Златният Орфей" беше един комунистически кич, измислен, за да могат да получават награди министерски съпруги и любовници", или "Стефко, времената бяха други, тогава пишехте песнички, които да възпяват социалистическите идеи, пеехте за чавдарци", безпрекословно отсичат форумни музикални капацитети.
Баш Стефан Димитров да страда от "живкосталгия", демек носталгия по живковизма! Той, който при избухването на демокрацията беше един от бардовете на синята идея. Баш той да е възпявал чавдарци. Ама иди го убеждавай пещерния "музиколог"- антикомунист, че "Златният Орфей" е бил истински празник на изкуството, който привличаше като гост-изпълнители имена със световна слава, освен споменатия му принос в музикалната съкровищница на България. И че Стефан Димитров е автор на незабравимите, далече от всякаква идеология "Нека да е лято", "Дано", "Всичко ми е наред", "И замириса на море", че неговите песни са ги пели най-добрите наши естрадни певци Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Богдана Карадочева, "Тоника", автори на текстовете му са били Мишо Белчев, Миряна Башева. Но на разни келеши, които нищо полезно не са създали през живота си, им извира отвътре

да оплюят твореца, интелектуалеца

само защото си е позволил да каже добра дума за нещо, сътворено при социализма.
Впрочем какво друго освен подобни "психоаналитици" и "музиколози" може да очакваме да се пръкнат, след като от 22 години насам се внушава, че предходните 45 години са били време на кървав терор, робски труд и управленско безумие на шепа тъпоглави апаратчици. Започна се с онази злощастна за поръчителите й карта на България, осеяна с черепи и се продължава и в наши дни  с легендата за погубения по политически причини дядо на настоящия ни премиер. Така, образно казано, във времето на 3D филмите на българина му прожектират черно-бяло кино от най-изтърканите ленти на първобитния, предизвикващ насмешка в цивилизования свят антикомунизъм. Не е чудно, че цяло едно поколение - роденото малко преди и след 1989 г. - живее с фалшифицирана представа за недалечното минало.
Ако въобще има някаква представа. Защото поради много причини, които условно и за прегледност да обобщим с термина "чалгокрация", голям сегмент от най-младите хора са просто невежи за елементарни факти от исторически, политически, научен, социален, житейски (каквото и да добавите, няма да сбъркате) характер. Най-пресен пример. В поредното предаване на отличната рубрика  "БНТ такси" водещата натовари в колата две тийнейджърки и ги заведе на открития същия ден Музей на социалистическото изкуство. Милите марсианки! Те не можаха да назоват нито един от политическите дейци, обект на скулптурно изображение. Естествено името "Ленин" нищо не им говореше. Не можаха не смислено, а въобще да отговорят на нито един от елементарните въпроси, свързани с близкото минало, че и с настоящето на България, зададени им от водещата. И по никакъв начин не се почувстваха засрамени от безумното си невежество. В такива моменти започвам да вярвам в достоверността на теория, на която иначе съм върл противник - за някакъв световен сценарий, дело на зловещи тайни кръгове, според който на българите се пада участта да бъдат

доведени до пълно затъпяване и оглупяване

като предпоставка да станат безмълвни изпълнители на чужди планове и воля.
Било е някъде около 1960 г. На къмпинг "Каваците" летувахме с връстници от Монпелие, състуденти на моя съученик и приятел Йосиф. Беше ги проагитирал, че ще видят една красива страна, с девствена природа и топло море и ще им излезе евтино. Така те, събрали куража да дойдат с "костенурката" си, в началото бяха не просто плахи, а наплашени, но постепенно се приобщиха към компанията ни. "Абе вие сте готини, ама комунистите ви"... Трябваше му време на Жан Пол Аяш да повярва, че двамата по-възрастни от тайфата ни са членове на БКП, комунисти. "Сигурно си си представял, че комунистите ни се движат по улиците с нож между зъбите", изехидничих. "Не чак с нож между зъбите, но някакви такива мрачни и зли, с ушанки и пистолет на кръста", призна си чистосърдечно Жан Пол.
Доживяхме с половин век закъснение представите на синовете и внуците ни за техните предци да са като на този французин, престрашил се да дойде отсам желязната завеса. Желязната завеса между недалечното минало и настоящето сега е в главите на доста млади хора, чиито мозъци така старателно се промиват, че си представят дори "Златният Орфей" като злощастен комунистически кич и твърдо са убедени, че де-що стане някакво престъпление авторът му е комунист или най-малкото "комуноид".